Мими е едно от многото бездомни кучета в Пловдив. Животът на четириногото коренно се променя, когато пътя му пресича Владислава Христозова.
Питате се коя е Владислава? Тя е от онези хора, които в дамската си чанта носят две-три курабийки, за да ги сподели с гълъби, врабчета и гларуси на улицата.
“Казвам си - тази курабия няма да ме наяде, но тя ще нахрани толкова много животинки”, обяснява Владислава, която по професия е певица.
По-интересно е обаче защо 33-годишната жена решава да сподели дома си с бездомно куче.
“С Мими взаимно се избрахме.
Първата ни среща бе пред
входа на блока, в който
живеех в Пловдив
Когато тръгвах с колата нанякъде, Мими тичаше след мен. Когато се прибирах, чуваше звука от двигателя и ме посрещаше. А нощем спеше под колата ми”, разказва Владислава.
Един ден тя заминава да живее във Велико Търново. Звъни ѝ разтревожена съседка от Пловдив, която ѝ съобщава, че срещу Мими е постъпила жалба и до дни местните власти ще я откарат в приют.
“Цяла седмица мислех какво да правя... Категорична бях, че Мими не може да отиде в приют. Много приюти в България са като концлагери, не знам защо там работят хора, които не обичат животни”, обяснява тревогата си Владислава.
Посреднощ певицата се прибира в Пловдив, на път към апартамента си тя се моли да открие Мими. Носи ѝ и пържола.
“В момента, в който паркирах, сякаш по поръчка тя започна да скача по колата.
Казах ѝ: “Айде, скъпа!
Горе!”, разказва певицата
Съжителството ѝ с кучето продължава и сега.
“Направи добро за някого, който не може да ти се отплати, и тогава наистина ще започнат хубавите неща за твоя живот”, е горещата препоръка, която певицата отправя. Водена от усещането, че посланието ѝ трябва да се разпространи, Владислава прави песен. Озаглавява я “Едно бездомно куче”, в чийто видеоклип заснема Мими. Песента основно се излъчва в онлайн платформи, като текстът е преведен на английски, италиански и немски.
“Едно бездомно куче” набира много последователи. С изпълнителката търсят контакт най-различни хора от страната и чужбина. Един от тях е Антон Атанасов, който с доброволци се оглежда за място за пострадали кучета.
“С последните си
50 лв. пали
колата, идва до София,
щом получи сигнал за
пострадало куче
Прибира го, за да го лекува”, описва Антон Владислава. Тя прегръща каузата му и освен с песента, посветена на кучета в беда, призовава близки и познати да помогнат за спасителен център.
“Надеждата ми бе, че след като кучетата се излекуват, ще им се намерят домове, но те са безпородни и това е голям проблем”, казва Атанасов. Открива пространство в покрайнините на Козлодуй. Наема го, за да го превърне в дом на пострадали кучета. Преди това обаче с дарения успява да приведе халетата в място за живеене. През 2017 г. основава и сдружение, наречено “Верен приятел”, чиято основна цел е спасяването на пострадали животни и намирането на дом за тях. Мечтата на Антон и съмишлениците му е да построят огромен спасителен център върху 30 дка. “Да има достатъчно място за животните, за стационар, хотел, магазин, място за събиране и отдих”, казва мъжът.
Кучетата, които живеят в спасителния център, са болни, пострадали от умишлено човешко насилие, стари или бебета. В практика се е превърнало недобросъвестни стопани да изхвърлят или завързват кучетата си пред спасителния център, без да търсят контакт с Антон.
“Тези, които са напълно възстановени, съм ги кастрирал, поставям им чип, ушна марка и ги връщам на мястото, откъдето съм ги намерил. Но тези, които не могат да се справят сами, ги оставям. Здрави кучета не сме прибрали”, обяснява Антон.
Неотдавна
той спасил 7 малки
кученца, завързани в чувал
и изхвърлени в контейнер
“Това за мен е идиотско, това граничи с безумие. Целяло се е да умрат бавно и мъчително”, гневи се мъжът.
Спасителният център се издържа с дарения и от виртуални осиновявания. Около 150 четириноги имат онлайн собственици, които им изпращат гранули и обезпаразитяващи.
Антон и съмишлениците му обаче попадат на хора, които искат куче вкъщи. Доброволецът уточнява, че осиновяването е напълно безплатно. И добавя: “Карам кучето с колата на място и подписваме осиновителен договор. Това е!”
Този, които желае да осинови, може да си избере куче във фейсбук страницата на сдружението “Верен приятел”.
Антон не е ветеринарен лекар и за да се погрижи за ранено четириного, работи с ветеринарна клиника в Козлодуй. Най-жестокият случай, който си спомня, е на изхвърлено куче със завързани крака с тел за шията и забит пирон в едното му око.
Новите поколения обаче вдъхват надежда у Антон - убеден е, че насилието над животни ще намалява. Защото младите хора изобщо не са безразлични, искрено вярва Антон Атанасов.
Източник: https:www.24chasa.bg
