Промишлените
компании имат стимул
да се местят от
икономическите центрове
към по-бедните региони
Държавният бюджет за 2020 г. безспорно поставя фокус върху доходите. Покачването на заплатите в публичния сектор с 10%, ново по-сериозно увеличение на учителските заплати (+17%) и вдигане на пенсиите (+6,7%) са основните котви. На този фон обаче е важно да видим какви са по-дългите трендове и какви са последните развития на пазара на труда.
Последните данни за заетостта в регионите дава интересни тенденции. Ефектът на столицата върху периферията вече е изключително видим. Докато преди 2 години София водеше по коефициент на заетост (15-64 г,.) с над 10 процентни пункта пред София област, днес картината е различна – област София “бие” столицата по коефициент на заетост за четвърто поредно тримесечие.
Рекордьорът по заетост обаче е друг. Тук трябва да направим уговорката, че най-вероятно има проблем с регионалната извадка в изследването на НСИ, защото данните за наетите лица, които идват от статистиката на предприятията, не подкрепят чак такива ръстове. Въпреки това за второто и третото тримесечие на 2019 г. по данните за работната сила на НСИ област Велико Търново постига коефициент на заетост (15-64 г.) от над 80%. Това реално е първата област в историята на страната, която регистрира подобни нива на заетост.
На другата крайност е Монтана, която не просто има най-ниската заетост в страната (45,5% за трето тримесечие на 2019 г.), но и върви надолу, постигайки най-ниската си заетост за последните 20 г. Разликата е коефициентът на заетост между двете северни области и е над 30 процентни пункта.
Значим ръст в броя на заетите едва ли можем да очакваме, тъй като пазарът на труда така или иначе е на рекордни нива – през третото тримесечие на 2019 г. всички райони (без Северозападен) постигат заетост (15-64 г.) от над 70%. По-забележим ръст на броя на заетите може да се очаква само при положителни развития в най-проблемните области.
Водещата тема обаче ще бъдат заплатите, които логично вървят нагоре при тези нива на заетост. Нарастващите разходи за труд ще предопределят много от събитията в индустрията – както за чуждите, така и за българските компании. Родни компании от промишлеността, които досега бяха ориентирани около водещите икономически центрове, ще имат стимул да се насочват към по-бедните региони на страната.
(От анализ, публикуван
в бюлетина на Института
за пазарна икономика)
Източник: https:www.24chasa.bg
