Решението на Вашингтон да блокира международна декларация, осъждаща смъртоносната бомбардировка на лагер с мигранти в Либия, за която враговете на Халифа Хафтар обвиниха неговите сили, показва вече открита подкрепа на правителството на Тръмп за "силиня човек" човек в Източна Либия, казват експерти.
Подкрепата за маршал Хафтар е за сметка на правителството на националното съгласие (GNA) на съперника му Файез ел Сарадж, признато от ООН за единствената легитимна власт в Либия.
"Това изобщо не е изненада. То е знак за промяна в американската политика към Либия", казва живеещият в Сингапур специалист по Близкия изток и автор на известен блог, посветен на района, Джеймс Дорси.
Тази седмица след продължило над два часа заседание на Съвета за сигурност на ООН, САЩ попречиха да бъде приета единодушно декларация, осъждаща кръвопролитието в лагер за задържане на мигранти близо до Триполи. При бомбардировката бяха убити 40 мигранти, а ранени - около сто. Американската мисия не даде никакво обяснение за основанията за блокирането на декларацията от САЩ, които при все това осъдиха "възмутителната атака" срещу мигрантския център. Проектът на текста, предложен от Великобритания, призоваваше, без да обвинява едната или другата страна, за спиране на огъня и връщане към политически процес.
Според европейски дипломатически източник Вашингтон не е дал "зелена светлина" за публикуването на декларацията.
"Позицията на САЩ е в пълно съзвучие с политиката им в последните години да си затварят очите пред фрапиращите нарушения на човешките права, когато те са извършени от техни съюзници", казва Карим Битар, директор на изследванията в Института за международни и стратегически отношения (IRIS) в Париж.
"Правителството на Тръмп и съюзниците му от Персийския залив приеха с отворени обятия бруталните методи и авторитарната програма на Хафтар", допълва Битар, специалист по Близкия изток и външната политика на САЩ.
Изпаднала в хаос след свалянето през 2011 г. на режима на Муамар Кадафи, Либия се управлява от две съперничещи си институции: от една страна правителството на националното съгласие на Файез ел Сарадж, което контролира западната част на страната, от друга - паралелното правителство в Източна Либия, подкрепяно от Халифа Хафтар.
Не за пръв път ООН не успява да приеме "обща позиция" след предприетото през април офанзивата на т.нар. Либийска национална армия на маршал Хафтар за превземане на Триполи, където е базирано правителството на националното съгласие.
Британска проекторезолюция, настояваща за спиране на огъня, остана само лист хартия на масата на Съвета за сигурност.
"Разбира се, САЩ не са анулирали признаването на легитимността на Правителството на националното съгласие, нито са оттеглили подкрепата си за него, но на практика е имало контакти на най-високо равнище с Хафтар", припомня Дорси.
В средата на април, в разгара на операцията на Либийската национална армия срещу Триполи, Доналд Тръмп се обади по телефона на командира й, а след това говори за "обща визия" и приветства "съществената роля на маршал Хафтар в борбата срещу тероризма и гарантирането на сигурността на петролните ресурси на Либия".
"В очите на Вашингтон Хафтар отговаря на два критерия: той заема позиция против ислямистите и е подкрепян от два от най-близките съюзници на САЩ в района - Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия", обяснява Джеймс Дорси.
"Силният човек" на Киренайка се ползва и с (необявената) подкрепа на Египет, Франция и Русия (която така се оказва на страната на САЩ), докато Правителството на националното съгласие получи подкрепата на Турция и Катар.
"По всичко личи, че усиленото лобиране, осъществено заедно от Хафтар и ОАЕ през последните два месеца, е дало плодове, убеждавайки Белия дом, че Либийската национална армия на Хафтар би могла да бъде партньор, с който да се работи, въпреки множащите се доказателства за военни престъпления", казва Андреас Криг, преподавател в Кралския колеж в Лондон и експерт по международна сигурност.
"Идеята, че единствен Хафтар е способен да донесе решителна победа в Либия, получи положителен отзвук в обкръжението на съветника по националната сигурност Джон Болтън", един от "ястребите" на президента Тръмп, твърди Криг.
Всъщност 75-годишният либийски маршал се представя като "спасителя" на Либия, докато съперниците му го обвиняват, че иска за установи нова военна диктатура.
Американците, които преди време му дадоха политическо убежище, го познават добре. А според Карим Битар, прочутото изказване по адрес на никарагуанския диктатор Анастасио Сомоса, приписвано на президента Франклин Рузвелт - "Той може да е кучи син, но е наш кучи син", е подходящо и за Хафтар.
/БТА/
Източник: https:www.24chasa.bg
