„Национална асоциация на млекопреработвателите“ и сдружението „За достъпна и качествена храна“ настояват да се осветли кой застрашава здравето на българските граждани като им предлага храни със съмнително качество или неверни и подвеждащи етикети и този стопански субект да понесе възможно най-строгото наказание за това си предумишлено действие. Това трябва да се счита като посегателство над правата на българските граждани“, четем в писмо, изпратено на електронната поща.
Сдружението „За достъпна и качествена храна“, съвместно с „Националната асоциация на млекопреработвателите“ организира кръгла маса за предизвикателствата, пред които е изправен българският потребител на мляко и млечни продукти и да привлече вниманието на институциите и обществото към необходимостта от активното взаимодействие на всички заинтересовани страни за възстановяване на доверието към българската млекопреработвателна и млекодобивна промишленост.
Българската агенция по безопасност на храните е институцията, която да гарантира, че това, което българите слагат на масата си всеки ден, отговаря на стандартите за безопасност и е здравословно, със съответните вкусови качества. Ето защо сдружението „За достъпна и качествена храна“ настоява за по-широко участие на организации, извън БАБХ, при избора на пробите за тестване и достъп до официални данни, свързани с резултатите от тези проби.
„Обществото, българските граждани имат абсолютното право да знаят какво има в храната, която купуват от търговската мрежа и дали то отговаря на стандартите за безопасност и здравословност. Те имат право да знаят какви са резултатите от проверките на БАБХ и какви са предприетите мерки за защита на правата им. Защото качеството на храната, както и опаковките и етикетирането са пряко свързани с живота и здравето на хората.“, каза д-р Андрей Велчев, председател на УС на Сдружението.
Според председателя на НАМ, Владислав Михайлов, в България се произвеждат качествени млечни продукти и в рецептата на такъв продукт е немислимо да се говори за наличие на 70% вода, нито за нишесте и агар – агар. Премиум качеството сирене се произвежда съгласно БДС, така, както се е произвеждало и преди, а цената на качественото сирене, което излиза от млекопреработвателното предприятие е около 11 лв. За съжаление търговците обичайно добавят висока търговска надценка, която понякога достига до 100 и над 100%. Затова проверките трябва да са от всички заинтересовани институции.
Сдружението „За достъпна и качествена храна“ настоява за повишаване на ефективността от проверките за качество и безопасност на млечните продукти в мрежата за търговия на дребно, както по малките, така и в големите търговски вериги. За да се постигне ефективност, в полза на потребителите, следва ясно да се дефинират ролите на всеки участник в процеса и да се засили участието на неправителствените потребителски организации в този процес, тъй като именно те изследват и отговарят за мнението и информираността на самите потребители.
„Националната асоциация на млекопреработвателите“ и Сдружението „За достъпна и качествена храна“ застават на страната на необходимостта от пълна прозрачност, когато говорим за храна и дефиниране на основния вид нарушения, а именно преднамереното, погрешното и заблуждаващо етикетиране, където умишлено се прикриват реалните съставки, вложени в продуктите, с което, от една страна се заблуждават потребителите, а от друга, се нарушават основните принципи на конкуренцията.
Двете организации се обединяват около мнението, че налаганите санкции трябва да бъдат възпиращи за нарушителите и мотивиращи ги да спазват законите и съдържащите се в лицензите им задължения. А в краен случай, да се стига и до отнема на лицензии за определено време или завинаги, както и пълна прозрачност по отношение на това кой точно застрашава здравето на българските граждани. Когато се нарушава един закон, особено свързан с живота и здравето на хората, на практика се нарушават всички. В тази връзка, според нас, отново решението на тези проблеми е засиленият като ефективност контрол.
„Настояваме за по-добра съвместна работа на всички свързани контролни органи в страната, което веднага ще гарантира по-широк диапазон на проверките и съответно по-голям респект у проверяваните.
Настояват за законодателни промени, най-вече в „Закона за Храните“ и съответните в подзаконови нормативни актове, а именно многократно увеличение на санкциите като парично изражение и като последна мярка – при четвърто нарушение – трайно отнемане на разрешителното за производство, а уличените собственици да нямат възможност повече да произвеждат млечни продукти, както и публикуване на имената на нарушителите, с установени повтарящи се нарушения, в регистър, поддържан от БАБХ по подобие на НАП като въпросният регистър да бъде публичен“, каза д-р Велчев.
Председателят на НАМ подчерта, че има необходимост от подкрепа за сектора с оглед войната в Украйна. Предвид продължаващия конфликт в Украйна и улеснения внос на суровини и продукти от земеделски произход към ЕС , българските производители са изправени пред все по-неравностойното положение да произвеждат своите фуражи , сурово мляко и млечни продукти по всички европейски изисквания и съответните ограничения, наложени по дългогодишните политики на т. Нар Зелена сделка и да се конкурират с вноса от държава, която няма задължението да ги спазва.
Това поражда една сериозна разлика в цените и оттам, все по намаляваща конкурентоспособност по цялата арго-хранителна верига. Това е ясно видимо и от септемврийския доклад на МЗХ относно състоянието на пазара на мляко и млечни продукти, според който внасяме вече над 22 % повече мляко и млечни продукти спрямо миналата година, достигайки общ внос от над 204 000 тона за 2023 г. като тенденцията е през 2024г. дори да е по-голям. Това ясно дефинира нуждата от подкрепа в сектора, както за млекопроизводители, така и за млекопреработватели.
Източник: narod.bg
