Влизането в еврозоната е като първия учебен ден - идва всяка година и носи както голяма доза радост и вълнения, така и голяма доза притеснение.
Това каза пред БНР Руслан Стефанов, програмен директор на Центъра за изследване на демокрацията.
"Въпреки различните мнения, които съществуват, всички се подготвят за приемането на еврото - и бизнесът, и хората. Това е проблемът на българската политика, че след вземането на определено решение - то не се защитава. Не се защитава адекватно от институциите, включително президентската институция имаше много негативна роля в това отношение, все пак имаше очевидно политическо и гражданско мнозинство за влизане в еврозоната. Това не е само на текущото поколение, идеята за стабилност на българския лев, за стабилна валута и стабилни спестявания идва още от 90-те години, когато България преживя един от най-големите финансови шокове в историята си, когато благодарение на неразумните политики на българските политици се съсипа българската банкова система и стабилността на българската валута".
По думите му влизането в еврозоната е успех на поколения българи, които са се лишавали от публични блага - пенсионери, социално слаби:
"Това е част от един икономически успех, който българските политици трябва да признаят, защото той дойде с изключително много саможертви. Дойде с години наред задържане на ръста на пенсии, задържане на социални плащания, години наред не инвестиране в инфраструктура, водна инфраструктура. И това се промени с влизането в Европейския съюз, което означаваше влизане в еврозоната в един момент, което не е автоматично, а изисква продължаващи усилия".
Руслан Стефанов беше категоричен, че няма как да правим каквото си искаме с бюджетния дефицит и да влезем в еврозоната с висок дефицит, защото веднага ще влезем в процедура по свръхдефицит и ЕК веднага ще започне да налага санкции на България:
"Това е част от договора, който сме подписали, че няма да ни позволят да влезем в сценария на Гърция".
Той изтъкна, че международните пазари съдят конкретното правителство, което е в лоша финансова кондиция, а не цялата еврозона.
"Страните, които се опитват да измамят другите, разчитайки на това, че еврозоната ще покрие техните дефицити, трябва да се простят с тази илюзия. ... Ако не се спазва изискването за до 3% дефицит, това би имало сериозни последствия за България. Вижда се вече, че започва натиск - ето, МВФ казва, че догодина трябва да намалите, да мислите вече как да орежете 1% от БВП", коментира той.
Съмнявам се, че ще се вдигат данъци, за да покрият формиращия се дефицит, а по-скоро ще се търсят варианти за увелечиване на инвестициите, посочи Стефанов.
"Това, което в момента се харчи текущо, се покрива с дълг. Всеки дефицит е покрит с теглене на нови заеми, няма нищо необичайно в това. ... Теглене на заем за текущи разходи - пенсии, заплати - това е неразумно. МВФ ни казва, че текущият ни данъчен модел е неустойчив, тъй като той води до подоходно разслоение. И ще ви се налага все повече да увеличавате социалните разходи, което ще води до дефицит, които ще покриват със заеми, което е неразумно", уточни той.
