Няма повод за притеснение у нас по повод случаите на заразени с лайшманиоза у нас. Това коментира в БНТ „Денят започва " директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. д-р Ива Христова. Тя обясни и какво представлява заболяването. Установените случаи у нас са 14 и са от Южна България. От думите й стана ясно, че лайшманиозата е добре познато заболяване за специалистите.
Заболяването у нас е ендемично, заяви директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. д-р Ива Христова. Тя обясни, че става дума за висцеларната лайшманиоза. През годините са се оформили няколко ендемични района - Пловдив, Стара Загора и Благоевград. Тази година случаите 6 са в Пловдив, 4 в Стара Загора, и единични в Хасково, Кърджали и Пазарджик.
Заболяването протича с дълъг инкубационен период - може да е две седмици до няколко месеца, като средно е 2-4 месеца. Това е време, в което този микропаразит, от който сме заразени от папатаците, да се размножи в организма ни и нашата имунна система да го допусне, защото в повечето случаи заразяванията завършва с напълно оздравяване, безсимптомно, обясни проф. Христова.
В повечето случаи организмът се справя сам с паразита, но има и единични случаи, при които това не е така.
При единични случаи, при деца, при недохранване, при възрастни с намален имунитет. Когато имунната система все пак допусне размножаването на този микроорганизъм, иска продължително време, докато той завземе всъщност нашите кръвни елементи и тогава се изразява заболяването с повишаване на температурата, която не е постоянна, а има спадове и повишаване, а с обща отпадналост и започва да губи тегло пациента, обясни проф. Христова.
Към симптомите трябва да се добави това, което се открива на елементарно лабораторно изследване и то е много силно понижаване на броя на левкоцити, тромбоцити, ритроцити.
Тя обясни, че при висцералната лайшманиоза по принцип няма отражение по кожата.
Кожна лайшманиоза не се среща в нашата страна, няма нито един случай описан в нашата страна, всички са вносни случаи от чужбина, каза тя.
Това, което се прави е борбата с комари и съответно с папатаци, които го пренасят, резервоар са, кучетата и някои гризачи, се прави дезакаризация и борба с ограничаване на бездомните кучета. Това е, което може да се направи.
