Коледа е! Ето че дойде един от най-святите църковни празници - християнският свят чества рождението на Сина Божий Исус Христос, на който всички ние си пожелаваме здраве, благоденствие и късмет.
В българския народен календар Коледа се среща още като Божик, Божич или Голяма Коледа. Поверията разказват, че празничната атмосфера от Бъдни вечер се пренася в нощната коледа - с обичая Коледуване. Коледарите да обикалят домовете и благославят техните стопани с обредни песни. Те са само мъже - ерегени, годеници и по-млади, скоро женени мъже.
На Коледа семействата си гостуват. Вярващите ходят на черква, където се отслужва празнична литургия. Постната софра на Бъдни вечер се заменя с пищна трапеза, отрупана с меса и всички онези вкусотии, от които православните християни са се лишавали по време на поста. Масата не се вдига през целия ден. Традиционно домакинята слага на софрата обредна питка, баница с месо или сирене, печен черен дроб, пъстърма, зеле с кървавица, свинско с праз, печена кокошка, свинско изпържено на хапки. Според народните вярвания, ако се вземе сол на заем по Коледа и не се върне, очите ще болят. Ако писне ухото, ангел небесен е минал покрай нас, затова трябва да се прекръстим три пъти, да си намислим желание и то ще се сбъдне.
Коледа празнуваме три дни. На първия всички именния си ден честват всички Христини и Христовци. Третият е в чест на Свети първомъченик архидякон Стефан, като празник имат всички онези, които носят това име.
Според народното вярване от 25 декември до 7 януари се изнизват дванадесет дни, наричани още "мръсни", "погани" или "караконджовски". Народът ги знае още като "некръстени" дни, тъй като до 7 януари Христос не е бил кръстен, посветен. Кръщаването става на 7-ми от Йоан Предтеча. През тези дванадесет дни вилнеят различни нечисти сили и навън не се излиза, докато не пропеят първи петли. Поверието гласи още, че жените не трябва да перат, предат или тъкат. В някои български региони са се устройвали карнавални шествия като продължение на коледарския обред.
Източник: https:www.24chasa.bg
