През последните две години бе писано много за отслабването на демокрацията по света и появата на онова, което се нарича "демократична рецесия". Руската намеса, китайският експанзионизъм, европейската стагнация и отвръщането на САЩ от либералния световен ред, за чието създаване те повлияха, са фактори, които могат да обяснят тази тенденция.
Но съществува още един, особено изтънчен, еднакво опасен и предвидим фактор, който допринася за нестабилността и оттеглянето на демокрацията. Този фактор е объркаността - конкретно конфузията около дипломацията, водена от администрацията на Тръмп.
Да разгледаме случая с Албания. Неотдавнашната намеса на американския Държавен департамент в местните избори превърна малка политическа нередност във взривоопасна ситуация без ясен изход, пише Агим Нешо, албанско-американски анализатор за "Форин полиси".
Той казва, че Албания се намира в конституционна криза, която продължава от февруари.
Редица случаи на изтичане на информация, публикувани в германския вестник "Билд", разкриха систематично купуване на гласове и манипулиране на изборите от страна на Социалистическата партия на премиера Еди Рама на парламентарните избори през 2017 г. Опозиционната коалиция на Демократическата партия и Социалистическото движение за интеграция, протестиращи против голямата корупция в правителството на Еди Рама и поставящи под въпрос легитимността на парламентарните избори, напусна парламента и обеща да бойкотира политическия процес, докато Рама не се оттегли. Изправяйки се пред все по-големи протести и натиск от обществеността, албанският президент Илир Мета отмени местните избори в страната, които бяха насрочени за 30 юниу и ги отложи за октомври.
Междувременно той покани и правителството, и опозицията да преговарят за решаване на кризата. Но правителстото под ръководството на Рама едностранно настояваше за избори въпреки бойкота, дирижирайки онова, на което много албанци се подиграваха като "избори без избори" в комунистически стил.
Управляващите социалисти бяха единствените кандидати в 35 от 61 окръга. Социалистите задвижиха процедура за смяна на президента под претекста, че постъпил противоконституционно, за да отмени гласуването. /Конституционният съд не бе в състояние да реагира, тъй като неговите съдии са подложени на антикорупционно разследване - бел. авт./ Казано общо, тези събития заплашват да превърнат страната в еднопартийна държава, в която всички институции на властта - всички канцеларии на кметове и местни съвети, парламентът, Съветът на министрите, държавната прокуратура, президентството и съдилищата се контролират от една партия, а избраните представители на над 45 процента от страната, представени от опозицията, протестират на улиците.
Матю Палмър, американският заместник-помощник държавен секретар по европейските и евроазиатски въпроси, влезе във вече напрегнатата предизборна ситуация по начин, който успя да влоши нещата. Намесата на Палмър имаше два аспекта - първо той обяви опозицията за отговорна за каквото и да било насилие на протестите, и второ - валидира еднопартийните избори на 30 юни. Макар първото послание да е разбираемо, второто е в противоречие с всички демократични принципи.
Палмър объркващо твърдеше, че първо трябва да се състоят изборите /дори за сметка на създаването на еднопартийна държава без проверки и баланс/, след което би последвал избор на нов Конституционен съд, който след това да реши за валидно ли е гласуването. Опозицията никога не би признала легитимността на Конституционния съд, ако не играе роля в неговото избиране. Палмър също така намекна, че САЩ ще прекратят връзките с която и да било партия, чиито привърженици участват в насилие, и не призна жалбите на опозицията, че неправилно са маргинализирани в изборния процес, посочва Нешо.
Основна предпоставка на управлението е, че институциите трябва да функционират правилно - независимо дали става дума за избори или съдилища, и те трябва да бъдат смятани за легитимни. Палмър предложи албанците да игнорират този принцип, без да схване, че това има опасни последици.
До изборите на 30 юни Албания бе демокрация без функциониращи институции, а от 1 юли, благодарение на опасния път, който пое коалицията на Рама и погрешната интервенция на Палмър, страната не е нито демокрация, нито република, казва Нешо.
Албанските избиратели накрая игнорираха кампанията на социалистическото правителство и опита на Палмър да се намеси, като се въздържаха да участват в изборите.
В свой жесток анализ на изборите международната наблюдателска мисия на ОССЕ заключи, че те са проведени "при малко зачитане на интереса на избирателното тяло".
Всичко това поставя сериозни въпроси в Държавния департамент, който продължава да настоява албанците да приемат легитимността на тези избори. На какво основание САЩ оспорват исканията на опозицията за справедливост, след като не може да се вярва на изборния процес? Защо не следват пътя на компромиса, който предлага легитимно избраният президент на Албания? Няма ясно обяснение за подхода, който Палмър и неговите сътрудници от Държавния департамент са следвали. Има и по-широки въпроси, които се отварят с тази афера - кой отговаря в Държавния департамент, докато държавният секретар Майк Помпейо се фокусира върху ключови огнища и инициативи за външна политика? Кой ръководи американските бюрократи, които играят толкова важна роля в поддържането на стабилността на крехките страни и региони по света и въз основата на кои принципи? Изглежда ясно, че липсата на позиции на високо ниво в Държавния департамент взима своя данък, посочва анализаторът.
Нешо заключава, че дипломацията на Палмър не отразява въпросната доктрина на администрацията на Тръмп за зачитане на националното самоопределение /започвайки с Америка на първо място/, нито спазва принципите на либералния ред, които следваха други американски президенти като Джордж Буш старши. Днес албанците, един от най-проамерикански настроените народи в света, започват да поставят под въпрос намеренията и компетенциите на своя стратегически партньор, заключава той.
(От БТА)
Източник: https:www.24chasa.bg
