- “Помагай и обединявай” бил девизът на най-щедрия дарител на Сливен, който наскоро почина на 98 г. във Виена
- Скъпа цигулка и детска градина са сред даровете за родния му град
"Моето желание беше да поддържам постоянни връзки с българите и България независимо от строя, който съществуваше в страната. Управниците се менят, но Родината и народът си остават същите.” Това казвал приживе най-щедрият дарител в историята на Сливен - Гарбис Папазян. Два месеца не му стигнаха, за да навърши 99 години. През юни той почина във Виена, със сигурност до последно е мислил за родната си България. Бил всепризнат като доайена на българите в австрийската столица.
Разказват, че през 2010 г. дори възстановил българското си гражданство, защото "обичам България". При Папазян това не е поза, а осъзнат синовен дълг. Цял живот се придържал към любимия си девиз "Помагай и обединявай!".
Роден на 14 август 1920 г. в Сливен, Гарбис Папазян е студент по химия във Виена по време на Втората световна война. Заминал за австрийската столица през 1940 година. Там оцелява като по чудо.
Сам разказвал как в края на войната при поредната въздушна тревога заедно с приятел състудент опитали да влязат в най-близкото скривалище. Педантичен пазач с лента на ръката обаче не ги пуснал, като им обяснил, че капацитетът е за 95 души, а вътре вече били 98. Не помогнала и шегата на Гарбис, че с тях двамата тъкмо бройката ще се закръгли на 100 души. Отпратени от пазача, двамата приятели се скрили в случайна сграда на стотина метра от скривалището, а се случило така, че
мощна авиационна
бомба паднала тъкмо
върху него.
Хората вътре загинали.
Папазян, осъден на дълъг живот, оцелял по случайност заради немската педантичност на пазача-австриец.
След войната той зарязва химията и се залавя с търговия. С продукти от хранителната и леката промишленост снабдявал окупационните войски в Австрия. Нарекъл първата си фирма с българското име “Рила”. Забогатял. Заживял във Виена, но без да прекъсва връзките си с България и с родния си Сливен.
Останал до живот ерген и без семейство, арменецът е известен с прословутата си щедрост. На моменти дори разказът за нея звучи като изваден от красива приказка.
В Сливен разказват, че първото си дарение направил по случай новата 1960 г. Купил играчки за детските градини на стойност 2000 лв. - колосална сума за времето, когато средната работна заплата у нас била стотина лева.
През 1976-а дарил пари, за да вдигне Сливен телевизионна кула - ретранслатор за втора програма на Българската телевизия. Така градът бил един от първите в страната, където можело да се гледа без проблеми тази програма. А като истински сливенлия, Гарбис се шегувал: "Така ще могат да гледат втора програма и в Ямбол". И добавял: "И в Одрин". Това не било никак случайно, тъй като дядо му и баба му са преселници в Сливен тъкмо от този турски град.
При една от разходките си в центъра на Виена през 1978 г. Папазян бил привлечен от българската реч на група младежи. Те стояли пред витрината на скъп магазин за музикални инструменти и обсъждали изложената там старинна цигулка. Момчетата били квартет от родния му град. Това му било достатъчно, за да влезе в магазина и срещу 5 хиляди долара да им купи
цигулката, която
се оказала марка
“Рупрехт” от 1850 г.
След години квартетът се разтурил, а скъпият инструмент, който от самото начало бил собственост на община Сливен, сега се пази в трезор на банка. Меломани в града са притеснени, че цигулката може да загуби ценните си качества, ако периодично не я разсвирват. Недоумяват толкова ли днес няма достоен за нея музикант, че трябва да държат инструмента в банков сейф.
Гарбис Папазян бил в добри отношения с държавната власт на социалистическа България. Участвал редовно в мострените панаири в Пловдив, помагал за изграждане на промишлени предприятия у нас, имал сериозен принос за добрите връзки на тогавашната власт с шахиншаха на Иран Мохамед Реза Пахлави. Дори
по едно време
станал гражданин
на Иран
Благодарение на неговото посредничество България изпращала за мюсюлманската страна самолети с агнета и шилета, а получавала петрол и петролни продукти. Папазян бил толкова близък с Пахлави, че бил включен в официалната делегация като представител на Иран при посещението на шахиншаха в София в средата на седемдесетте години на миналия век.
Бил близък и с Тодор Живков. От средата на седемдесетте години е една друга история. При визита в Япония на българска партийно-правителствена делегация начело с Тато в последния момент се разбрало, че лично императорът ще ги посрещне. По протокол нашата делегация трябвало да облече фракове и цилиндри, а не разполагала с подобен гардероб. И Живков веднага звъннал във Виена: “Гаро, моля те, утре с първия самолет да ни изпратиш фракове, цилиндри и обувки”, рекъл първият. “Добре, но с какви мерки да бъдат дрехите?”, попитал бизнесменът. “Откъде да знам, нали ни познаваш - ние сме аз, министърът на външната търговия Христо Христов, председателят на Държавния комитет за наука, технически прогрес и висше образование Начо Папазов и шефът на БАН акад. Ангел Балевски”, рекъл Живков и затворил.
Не е ясно дали предварително е благодарил, но за своя сметка виенчанинът осигурил исканите дрехи и обувки и ги натоварил на първия самолет за Япония. Така българската делегация спазила протокола. Е,
на един фракът бил
възширок, на друг
копчетата едва
се закопчали,
но това са вече подробности.
Някъде по това време Гарбис Папазян пожелал да изгради и детска градина в родния си Сливен. Властта първо погледнала с подозрение - как така от Австрия ще пращат пари за детска градина, народната власт може и сама да я построи. Но след намесата на сливналията Георги Йорданов, в онези години първи секретар на Градския комитет на БКП в София, след това дългогодишен министър на културата, работата била уредена. Папазян привел парите за строителството и обзавеждането - по различни изчисления между 300 и 400 хиляди долара. И на 10 ноември 1977 г. в негово присъствие детската градина била открита. Най-напред тя се наричала “Детелина”, но от 1992 г. по желание на дарителя я прекръстили на името на родителите му - Вержин и Хаик Папазян.
Днес в тази градина се възпитават около 250 деца. “Тъй като Гарбис Папазян нямаше свое семейство, гледаше на всички наши деца като на свои внуци”, каза директорката Галина Николова. Тя не се е срещала лично с него, но е водила с Папазян дълги разговори по телефона. “Все искаше с парите му да купуваме на децата храна и облекла, мислеше, че са гладни и голи. Пък аз му казвах, че не храна, а компютър ни трябва и той се съгласяваше.”
Учителката от градината Мария Коева е единствената от днешния персонал тук, която се е срещала на живо с Папазян. От дълго време той не се е завръщал в Сливен заради проблеми със здравето и възрастта, но тя през април 2012 г. била на семинар във Виена. “Беше в седмицата между католическия и православния Великден и му занесох сувенири, изработени от нашите деца. Много им се зарадва, изобщо не се държа на голямо", сподели с "24 часа" Коева. Тя е впечатлена силно от факта, че в българския му език не усетила и грам акцент, макар от десетилетия човекът да живеел извън страната.
Домакинът й я приел в сладкарница недалеч от дома си в центъра на Виена, където предпочитал да посреща гостите си. Навярно там е приемал и световните светила от арменски произход, които са му гостували - като композиторът Арам Хачитурян и певецът Шарл Азнавур.
Със смъртта на Папазян детската градина с името на родителите му не къса връзката си с неговата щедрост. Преди време българската държава дарила на арменеца поземлен имот в столичния кв. “Витоша” в знак на благодарност, че финансирал част от обзавеждането на резиденция “Бояна” и на НДК. Тъкмо този имот с площ 451 кв. м той дарил на община Сливен със заръката средствата, които ще се получат от него, да отидат за детската градина "Вержин и Хаик Папазян".
"Все още по този въпрос няма никакво развитие", коментира директорката Галина Николова.
Община Сливен също е благодарна за дарителските жестове на своя съгражданин. Още през 1987 г. той е обявен за почетен гражданин на Сливен, а през 2004 г. става първият носител на новоучредения от общинския съвет в града приз "За граждански заслуги". Преди това е получил високи държавни отличия - "Народен орден на труда" - златен , и орден "Народна република България" - първа степен.
"Ако можеше да прочете тези редове, Гаро със сигурност щеше да ми се разсърди, защото никак не обичаше да се пише и шуми около дарителската му дейност, не го правеше за слава", категорична е директорката на детската градина Галина Николова.
Източник: https:www.24chasa.bg
