Въвеждането на възрастови ограничения за използването на социални мрежи няма да реши напълно проблема, но изпраща важен сигнал към обществото и родителите. То насочва вниманието към необходимостта от по-голяма ангажираност и осъзнатост спрямо дигиталната среда. Това заяви доц. Николай Димитров пред ФОКУС по повод нарастващата вълна от законодателни инициативи в различни държави за ограничаване достъпа на деца до социални платформи.
По думите му социалните мрежи са ценен източник на информация и средство за комуникация, но интензивната им употреба крие сериозни рискове, особено за подрастващите. До около 15-годишна възраст те все още изграждат своята идентичност, което ги прави особено уязвими към външни влияния.
"Младите хора често възприемат чуждите оценки крайно и безкритично. Те трудно разграничават добронамерената от злонамерената обратна връзка, както и реалистичната от нереалистичната. За разлика от зрелия човек, който е способен на по-обективна преценка, подрастващите са значително по-податливи на внушения. Така фокусът се измества от въпроса "Кой съм аз?" към "Как ме възприемат другите?", посочи той.
Според него обратната връзка от социалната среда е ключов фактор за формирането на самооценката, но при липса на стабилна вътрешна опора този процес може да се окаже рисков.
Социалното сравнение като риск
Друг съществен проблем е социалното сравнение. В реалната среда човек се сравнява с ограничен кръг хора, докато в социалните мрежи сравнението е глобално и често изкривено.
"Съпоставянето е селективно и неавтентично, особено при инфлуенсърите, с които младите хора често се идентифицират“, подчерта доц. Димитров.
Това води до хронично чувство за недостатъчност – усещане, че човек не е достатъчно красив, успешен или популярен. Еднопосочното сравнение засилва несигурността и подкопава самочувствието.
Допълнително значение придобиват количествени показатели като харесвания, гледания и споделяния, които се превръщат в критерий за социална стойност и принадлежност. Публичният характер на тази оценка допълнително усилва психологическия натиск.
Алгоритмите и изкривената реалност
"Онлайн взаимодействието често е неавтентично. Потребителите представят себе си чрез внимателно подбрани образи, а съдържанието е силно повлияно от алгоритми", обясни още той.
По думите му алгоритмите насърчават крайности и емоционално наситено съдържание, което може да изкриви възприятията и ценностите на младите хора. В резултат се наблюдава ускорено формиране на нагласи, включително преждевременно излагане на теми като сексуалност, агресия и токсични взаимоотношения. Дигиталната комуникация също така води до намаляване на емпатията. Липсата на пряк контакт затруднява разпознаването на емоции и автентични сигнали, включително реални призиви за помощ.
Ролята на родителя
Според доц. Димитров проблемът не е в самите платформи, а в изискването за ниво на зрялост при тяхното използване.
"Не самото използване на интернет е проблем, а липсата на зрял посредник между детето и дигиталния свят. Родителят трябва да бъде активен участник - не като контролиращ наблюдател, а като подкрепящ и достъпен съветник", подчерта той.
"Училището също има важна роля в процеса на социализация, но не може да замести родителската отговорност. Учителите влияят върху ценностите и поведението на децата, но тази роля е временна. Родителят остава ключов фактор за дългосрочното развитие на детето", поясни той.
