Д-р Стоян Стефанов, кардиолог в болница "Св. Екатерина“, в интервю за предаването "Здравето на фокус“ на Радио "Фокус“.
Д-р Стефанов, колко сериозен е проблемът със сърдечно-съдовите заболявания у нас?
Абсолютно сериозни са данните, точно това е думата за България конкретно. Това е една епидемия от сърдечно-съдови заболявания. Като цяло в световен мащаб, ако погледнем цялостно картинката, първа причина за смъртност и заболеваемост, това са сърдечно-съдовите заболявания. Така че за много голям процент от болестите всъщност причина са именно сърдечно-съдовите заболявания.
В България сме първи в целия свят по тази статистика и сме за поредна година шампиони по това да се разболяваме от сърце.
Кои са най-честите заболявания на сърцето?
Най-общо може да кажем, че това са сърдечно-съдови заболявания. Те ангажират и сърцето, и кръвоносните съдове. Шест от самите механизми, по които става това и рисковите фактори са общи, затова се групират под една шапка тези сърдечно-съдови заболявания.
Но по-конкретно, ако трябва да ги разграничим, това най-често са инцидентите от групата на инфаркти, инсулти, тромбоемболизъм на белия дроб. Също не трябва да пропускаме много често аритмиите и поврежданията на структурната част на сърцето, най-вече клапанните заболявания, които налагат дори в някои случаи оперативно лечение.
В България сякаш се изненадваме, ако човек на възраст над 50 години не е с високо кръвно налягане. Това съпоставено със световните данни как се съотнася?
Дори и по-млади бих казал. Напоследък зачестяват случаите на все по-млади и по-млади с кръвно. Това са основно мъже, но за нещастие има и жени. Макар че чисто физиологично жените, докато не е настъпила менопаузата, хормонално донякъде имат преимущество пред мъжете. След това статистиките се изравняват. Но наистина дори има тийнейджъри с високо кръвно налягане, с метаболитен синдром. Това е проблем, който все повече застъпва и при колегите детски кардиолози им се налагат да лекуват такива заболявания, които по принцип доскоро бяха основно при по-възрастните пациенти.
Смята се, че установената граница 120 на 80 е нормална за кръвно налягане, но някои ваши колеги споменават, че и 140 горна граница е нормална, защо?
Различни са школите, ако може така да кажем. Имаме в момента актуални гайдлайни от няколко различни дружества, асоциации. Ако в световен мащаб погледнем, американците си имат отделен прочит на нещата, там са малко по-стегнати с показателите, искат по-ниски стойности. Но ние, тъй като се намираме в Европа, има два актуални гайдлайна - специализирани ръководства, на базата на научните данни, които описват подходите.
Истината е, че ключът е в индивидуалният подход. Т.е. нямаме една граница за всички хора, трябва да се подходи напълно индивидуално за всеки отделен случай - да се определи за конкретния човек каква би била най-добрата стойност. Има естествено и изключения от нормата и правилата. Най-често 120 на 80 би бил перфектен вариант, до 130 на 85 също. За някои възрастови категории в по-напредналата възраст, дори може да допуснем кръвно до 150 за възраст над 80 години. Така че е много индивидуално и трябва да се разглежда случай за случай.
Има ли разлика в показателите при мъже и жени или това, което ни казахте, важи и за двата пола?
По принцип няма такова разделение. Има разлика в рисковия профил. Т.е., ако един пациент има по-висок сърдечно-съдов риск, има придружаващи състояния, или е преживял инциденти от групата на инфарктите, то тогава при него искаме по-стриктен контрол с по-ниски стойности на кръвното. Но ако е нисък сърдечно-съдовият риск, няма кой знае какви придружаващи фактори, една идея може да сме по-отпуснати с контрола. Но въпреки това при всички, освен при много възрастните, над 140 на 90 не искаме да виждаме стойности.
Води ли задължително високият холестерол до високо кръвно налягане?
Няма такава зависимост, но двете неща влияят заедно върху сърдечно-съдовия риск. В крайна сметка, ако едното носи един риск, другото носи отделен риск. Когато ги имаме заедно, техните рискове се комбинират, умножават и се натупват рисковете човек да получи усложнения. Затова няма пряка връзка на ниво физиология, но в крайна сметка резултатът е неблагоприятен за изхода на пациента и трябва да се внимава много, когато един и същ пациент има и висок холестерол, и високо кръвно налягане.
Наднорменото тегло как влияе на кръвното налягане?
Наднорменото тегло може да го оприличим като т.нар. метаболитен синдром, тъй като това е една цяла палитра от отклонения, не е само наднорменото тегло. Има нарушаване на инсулиновата чувствителност, покачва се и кръвната захар, пикочната киселина, други множество фактори на съдово възпаление и други промени. Така че метаболитният синдром е може би все по-голяма причина за зачестяващите инциденти, тъй като той е основен генератор на съдово ниво, на тези малки промени на микроскопичните кръвоносни съдове. А именно там се генерират местата, където започват измененията и в крайна сметка довеждат до инфаркти и инсулти. Та, метаболитният синдром е нещо, което всички специалисти трябва да отразяват, не само ендокринолозите, защото той уврежда на практика по линия на малките съдове всички органи.
Казахте, че България е водеща по сърдечно-съдовите заболявания. На какво се дължи това?
Много са факторите, няма как да обвиним едно нещо, комбинация е.
Генетичният фактор е на първо място – наследствеността е водещ фактор в сърдечно-съдовият риск.
От друга страна, начинът на живота в България е много предразполагащ именно за такива инциденти. Българинът обича да живее добре - да хапва, да пийва, неща, които натрупват риска.
Тютюнопушенето също изобщо не е за подценяване. Статистически ние сме на първите места в Европа и по тютюнопушене, и по консумация на алкохол, и по консумация на палмово масло.
Така че може да се каже, че по всички лоши статистики за начин на живот българинът е на челни позиции. В същото време сме на последно място по профилактика и пари, които се дават за профилактика на здравеопазването.
Може ли да имаш сърдечно-съдово заболяване, без да знаеш, ако не си направил профилактичен преглед?
Абсолютно е възможно. Самите заболявания на сърдечно-съдовата система не се реализират от днес до утре и от нищото да се появят, те еволюират с години.
Проучванията показва, че те започват от детска възраст. Така че тези неща са хронични, прогресиращи във времето, трябва да бъдат проследяване, контролирани активно, и това става чрез изследване, прегледи и посещения поне веднъж в годината при специалист.
Вие казахте, че дори има деца с високо кръвно налягане. Това какво означава, от каква възраст трябва да започне профилактика?
Науката показва, че няма прекалено ранна възраст. Колкото по-рано започнем, толкова по-голям е ефектът дългосрочно. Дори проучванията показват, че фазата на бременността, още преди раждането, много зависи как живее бременната жена, защото това се отразява на плода. Така че няма прекалено ранен етап, в който да почнем да си грижим за здравето си – колкото по-рано, толкова по-добре.
Сега сме в прехода между лято-есен-зима, как влияе смяната на времето върху сърдечно-съдовата система?
Неминуемо има статистическа значимост за покачване на кръвното налягане и това се дължи на свиването на кръвоносните съдове, когато времето се захлажда, е напълно очаквано, но не задължително. Затова всеки трябва да следи и да прецени спрямо стойностите на апарата дали при него има нужда да се променя терапията, и ако има такава, да се консултира със специалист своевременно.
На какво ниво е медицината в България по отношение на сърдечно-съдовите заболявания?
Истината е, че нивото е разнообразно в системата на здравеопазването. До голяма степен нямаме контрол и система, по която да се държи единно качество. Именно оттам идва голямото разминаване и широкият спектър от качество на здравните грижи. Има места, където сме, бих казал, на световно ниво, с отлични специалисти, апаратура, качествено на труда. Но има и други места, в които нещата не са така цветущи и по мое мнение се подхожда много непрофесионално - не се спазват съответните стандарти. До голяма степен това обрича една част от пациентите, в големи региони, които нямат достъп до качествено здравеопазване. Те имат достъп до такова, но не на нужното качество. И съответно това е един генератор за разделение на зоните на медицинското обслужване, което не е благоприятно за пациента.
Имат ли основания пациентите да търсят медицинска грижа в съседни страни?
В някои случаи, за жалост, нямат алтернатива. В повечето ситуации аз вярвам, че можем да се справим и на нашата територия с абсолютно адекватен подход и добри крайни резултати. Но много пъти има ситуации, в които има смисъл да се потърси поне второ мнение, така да се каже, в друг аспект, в чужбина, там обаче е доста скъпоструващо лечението. Така че това ограничава голям брой от хората да имат тази възможност.
От медицинска гледна точка как се развиват технологиите по отношение на диагностициране и лечение на сърдечно-съдовите заболявания? Има ли нещо, което очаквате да навлезе масово в медицината?
Абсолютно. Нашата медицинска наука върви ръка за ръка с технологичното развитие. В момента живеем в динамично време, технологията много помага за еволюцията на кардиологията, и не само, като специалност. Но в нашата медицинска сфера нещата навлизат малко по-бавно, тъй като имаме дълго проследяване, години, през които се тества за безопасност, ефективност и самият механизъм е малко по-тромав. Въпреки това е въпрос на време всички нови технологични устройства, които се разработват и навлизат в ежедневието, да влязат, за да се следят показателите на тялото, на физическия организъм в различни аспекти.
Голям брой показатели могат да бъдат напълно автоматично проследявани, без да има нужда пациентът да прави нищо, освен да носи смарт часовник. Така че въпрос на време е това да стане една рутина и да улесни както диагностика, така и лечението.
Какво задължително трябва да включва менюто ни, за да е здраво сърцето?
Някои неща са препоръчителни да се консумират в по-голяма степен. Това основно са храни богати на фибри, тъй като фибрите благоприятстват процеси, които намаляват риска от развитие на диабет, преддиабет и други неща, които са свързани с метаболитния синдром.
Основна препоръка е да се консумират 30 г фибри на ден, като това най-често са зеленчуци и пълнозърнести храни. Те не са толкова популярни в българския хранителен режим, но въпреки това насочено трябва да се стремим да ги включваме поне като гарнитура, за да имаме 30 г фибри на ден.
От друга страна, що се отнася до мазнините, трябва да се набляга на Омега-3 мастните киселини. За всички е ясно, че транс-мазнините и наситените мазнини са неблагоприятни, но скоро излезе и проучване, което доказва, че дори Омега-6 и Омега-9 мазнините също са вредни, така че чисто Омега-3 е това, което се препоръчва, както и полиненаситени мастни киселини.
Но трябва да направим и едно уточнение: всяка една мазнина, когато се нагрее над 220 градуса, химичната ѝ структура се превръща в транс-мазнина, която е възможно най-лошият вид мазнина. Затова нека да избягваме термично обработени мазнини на висока температура. Това включва пържене, паниране и такива неща, които са потопени в бълбукаща мазнина.
Това просто да го забравим, защото освен сърдечно-съдовият риск, увеличава много и рискът за рак на храносмилателната система.
По други линии солта е хубаво да се ограничава. Да се залага на пресни зеленчуци, пресни плодове. Естествено, плодовете имат захар, не трябва да се прекалява с количеството. Всякакви форми на бързи въглехидрати – това са сладки неща, добавена захар, тестени изделия, паста, бързите въглехидрати също тласкат към метаболитен синдром.
Най-лесно човек може да се ориентира като провери гликемичния индекс на храната, която консумира – искаме нисък гликемичен индекс на всички храни, за да можете да е благоприятстващ за метаболизма.
Т.е. ако искаме здраво сърце, трябва да забравим за всякакви пакетирани храни от типа вафли и кроасани да не говорим пък за чипсовете?
Абсолютно да. Проучването показва, че възможно най-лошият тип храна е процесираната храна – точно това, което изреждаме.
Какво място заемаприемът на вода? Какви количества препоръчвате ежедневно?
Науката казва 30 мл чиста вода на килограм телесно тегло. Може да бъде заменена с газирана вода или някакъв чай без добавена захар, но други напитки не се приравняват в този обем.
Водата е абсолютно задължителна и няма химичен процес в цялото, който да не иска вода, за да се случи. Забавяме метаболизма, ако не му даваме достатъчно вода, затормозяваме бъбреците, работата на мускулите, включително и сърцето. Така че водата е задължителна за поддържане на баланса в нашия организъм.
Изненадахте ме с препоръката за газирана вода. Газираното по принцип, каквото и да е то, не пречи ли на сърцето и на кръвното налягане?
Само по себе си газираното няма някаква химична стойност. Това е газ под налягане, който кара водата да бълбука. Има разлика между газирани напитки, които са с добавени подсладители, оцветители и други химикали, и газирана вода.
Приятна, освежаваща напитка може да си направим сами в къщи със сироп без добавена захар, с уред за газирана вода, с прясна мента или босилек и ето ни един приятен освежаваш коктейл.
Т.е. проблемът не е в газирането на напитката, а в нейното съдържание?
Точно така. Четем таблиците на всички етикети. Просто трябва да може да се ориентираме в това, което пише.
Ако спазваме правилата за хранене, ако имаме сравнително добър двигателен режим, но сме изложени постоянно на стрес и палим по няколко цигари на ден, това как ще се отрази на сърцето ни?
Няма безопасна доза в тютюнопушенето. Една цигара статистически повишава риска, така че цигарите и тютюневите изделия са абсолютно забранени от научна гледна точка.
За стреса в днешно време трудно е да кажем, че живеем без стрес, но там също дозата прави отровата. Трябва да се стремим да имаме отдушници на стреса, да балансираме неговите прояви. Това до голяма степен може да стане с редовен спорт, хобита, приятни занимания с приятна компания, слушане на музика и не е за подценяване времето сред природата. Доказано е, че разходката сред природа намалява в голяма степен стреса, който е в модерното ежедневие.
На финала, д-р Стефанов, какъв съвет да дадем на хората с разбито сърце?
Разбитото сърце е една интересна диагноза в кардиологията, за щастие рядка, но сериозна.
Като цяло бих дал финален съвет за всички хора, които искат здраво сърце за дълго време. В повечето случаи зависи от генетиката, но се изискват и ежедневни усилия.
Човек трябва да се грижи за своето тяло ежедневно с насоченост и в дългосрочен план, а не просто да се пусне по течението.
Стандартният лайфстайл води до болести и усложнения. Трябва да се работи в няколко насоки: с хранителния режим, с двигателната активност, сънят не е за подценяване и нещо, което също не трябва да се пропуска, е вътрешният баланс, нашето душевно здраве.
Сърцето е като огледало – ако го счупим, понякога може да го залепим, но никога не е като здраво. Профилактиката и превенцията е ключът към успеха. Пазете сърцето!
Д-р Стоян Стефанов: Няма твърдо установена граница за високо кръвно
77
