Стефан Командарев е майстор не само в режисурата на прекрасни български филми, но и в кулинарията. Той честичко готви и умее да оцени вкусната храна. “Аз съм професионалист в това отношение”, казва той.
Когато завършвал гимназия, въвели ново правило - последната година всички ученици трябвало да придобият някаква професия. “Аз тогава избрах да съм кулинар. Всъщност съм се обучавал да готвя една година. Имахме часове в Техникума по обществено хранене, а след това практика - готвене в ресторанта на хотел “България”, така че имам и диплома за кулинар. Освен това като студент съм живял самостоятелно по разни тавани и квартири и сам съм си готвил”, спомня си Командарев.
И до днес обича да спретне нещо в кухнята. “Първо, това е начин да доставиш радост и любов на хората, които обичаш. Второ, това е и една наистина добра почивка - да измислиш ястието, да го приготвиш без бързане. Обикновено процесът на готвене върви и с чаша хубаво вино”, казва режисьорът.
Като студент загубил бас с приятели и трябвало да изпържи доста тиквички. Проблемите били два - горещото време и фактът, че живял в таванска стая. “То много вкусно стана. Въпросът е, че когато е напечено всичко около теб, пърженето на тиквички не във фритюрник, а в обикновен тиган с олио, е нещо, което отнема адски много време”, усмихва се режисьорът.
В дома му кухнята е разпределена, като той оглавява отдел “Месо”. “В периода на празниците - зимата, когато е студено и има сняг, има нещо, което много обичам да готвя. За някои може да е тривиално, но смятам, че това е едно от най-великите неща за този период - свинско с кисело зеле на фурна”, казва Командарев.
Преди няколко години прекарал повече от месец в Лос Анджелис заради кампанията за “Оскар” покрай филма му “Съдилището”. “Едно от нещата, които много ми харесаха, беше, че почти във всяка къща има газово барбекю. Това беше едно от първите неща, които си купих, като се върнах в България. То седи на балкона. Ние, слава Богу, сме на последен етаж, така че не пречим на останалите”, казва Командарев.
“Доколкото е възможно, спазвам нисковъглехидратната диета, което означава без тесто и без захар. Общо взето без двете означава, че бая неща трябва да се махнат”, казва Командарев. Затова в менюто му присъстват основно месо, зеленчуци, риба, яйца и др. “Определено има смисъл от цялата работа. Преди около 10-15 години бях с наднормено тегло и бях започнал да вдигам кръвно налягане. Вариантите бяха или да започна някаква терапия, или да променя начина си на живот”, разказва режисьорът. Затова променя храненето си и започва да спортува всеки ден. Така успява да свали около 17-18 кг.
“При тази диета няма някаква тежка драма, за която да се налага воля, и в това ѝ е тайната. Въпрос на дисциплина. Проблем е, че като наближаваш хубава баничарница и ако мирише добре, се налага да минеш на отсрещния тротоар”, шегува се режисьорът.
Той харесва средиземноморската кухня, а имало и период, в който експериментирал вкъщи с приготвянето на по-екзотични ястия от японската и индийската. “Слава Богу, този период отмина отдавна”, шегува се Командарев. Той много харесва начина, по който мароканците приготвят кускус.
В кухнята му има много шкафчета, които отвори ли, в стаята се разнася приятен аромат на различни подправки. Когато пътува в чужбина, обръща внимание на спецификите в тамошната кухня. В Берлин хапвал в един ресторант, в който предлагали персийски ястия. “Установих, че айрянът, който на нас ни е познат, става още по-вкусен, когато в него има мента”, казва Командарев.
“Много често, когато пътувам по разни фестивали с филмите си, дори да е за 2-3 дни, гледам на връщане да бъда с багаж, който може да се чекира, защото обичам да купувам някакви храни, които са специфични за този район. Наскоро филмът “В кръг” беше представен на един фестивал в Стокхолм. На връщане в куфара ми имаше много хубава пушена шведска сьомга, типичната за там салата със скариди и майонеза и други неща. Когато си бил някъде, е хубаво да донесеш и да споделиш с близките си не само разкази и снимки какво се е случило, но и вкуса на нещата, които си опитвал”, казва Стефан Командарев.
НЕГОВАТА РЕЦЕПТА
Свинско със зеле
Продукти
2 средно големи кисели зелки
2 кг свински гърди с кокал*
около 1 и 1/2 ч.л. червен пипер
прясно смян черен пипер
дафинов лист
съвсем малко зехтин
Начин на приготвяне
Нарязваме много на ситно зелето. Подправяме го с двата вида пипер и дафиновия лист. Слагаме съвсем малко зехтин - само няколко капки, защото по гърдите има сланинка, която също ще отпусне мазнина. Режисьорът не мие зелето предварително. От него свинското се осолява по време на готвене.
Застиламе голяма тава с половината от зелето. Върху него поставяме свинските гърди, нарязани на подходящи парчета. Покриваме с останалата част от зелето. Командарев уточнява, че е много важно месото да не е овкусявано предварително, за да поеме аромата и вкуса както на зелето, така и на подправките, които сме добавили към него. Завиваме тавата с фолио. Поставяме я в загрята фурна на 180-200 градуса за около 3 часа. Махаме фолиото и оставяме да се запече за още един час, като от време на време леко разбъркваме.
*“Има една стара приказка, че най-вкусно е месото до кокала. Освен това е хубаво свинските гърди да са шарени, да има и сланинка в тях”, съветва Командарев.
Източник: https:www.24chasa.bg
