Академиците с план как страната да развива изкуствения интелект.
България можела да се конкурира и на пазара с чатботове
България да се специализира в производството на сервизни роботи, т.нар. роботи помощници. Това предлага Българската академия на науките в доклад до правителството, който е бил направен по искане на шефа на академията Юлиан Ревалски.
БАН е разработила рамка на национална стратегия за развитие на изкуствения интелект, в която
са набелязани
областите, в
които България
има висок
потенциал да се
специализира
да произвежда конкурентни продукти.
Най-голяма нужда от внедряване на изкуствен интелект и роботи в страната ще има в секторите на здравеопазването, публичните услуги, земеделие и животновъдство и опазването на околната среда, твърдят академиците.
Като примери за потенциални продукти са посочени сервизните роботи, наречени още интелигентни асистенти, роботи за използване на микро- и нанотехнологии в биологията, безпилотни летателни апарати с интелигентно управление и др.
Друг успешен за България сектор е разработването на софтуер, включително използване на изкуствен интелект при разработване и тестване на софтуер, създаването на чатботове на български език, системи за сигурност, системи с ИИ за управление на индустриални платформи, критични ресурси и инфраструктури и др., посочват в доклада си до правителството академиците.
В документа от БАН са обърнали внимание на правителството, че развитието на модерните технологии и изкуствения интелект ще промени пазара на труда.
“Естествено е да очакваме, че при интегриране на технологиите на ИИ в производството и публичния сектор ще се появят нови видове работа, докато други работни места изчезват. Проучванията показват, че няма единодушно мнение дали това ще доведе до спад, или ще увеличи заетостта. Ясно е обаче, че автоматизацията и цифровизацията ще променят видовете работни места и видовете умения, от които се нуждаят служителите”, пишат учените. Затова предлагат на правителството да разработи подробни
социални и
икономически
анализи как
ще се промени
заетостта
заради навлизането на роботите и изкуствения интелект. Въз основа на тези анализи пък трябва да се прокарат мерки, които да пригодят трудовия пазар и икономиката към роботизацията.
“Предложената от БАН Рамка на Национална стратегия за развитие на изкуствения интелект разглежда и социалните аспекти, като се посочва, че появата на новата вълна “цифрови технологии” (машинното самообучение, роботиката, големите данни, автономните системи) ще има значителни последици за икономиката и пазарите на труда, с потенциал да предизвика съществени социално-икономически промени”, казаха от академията.
Източник: https:www.24chasa.bg
