Мрежа

Как за 48 часа Калпакчиев прочете 1000 страници и реши, че делото срещу Бобокови трябва да се върне на прокуратурата

0 964

48 часа – толкова време е било необходимо, за да се произнесе тричленен състав на Апелативен съд – София по казуса „Боклукгейт“. Безпрецедентно краткия срок буди най-малкото съмнение за безпристрастността на съдиите Калин Калпакчиев, Весислава Иванова и Величка Цанова във връзка с решението им да върнат на прокуратурата обвинителния акт срещу бизнесмените Пламен и Атанас Бобокови, както и бившия зам.-министър на екологията Красимир Живков.
Делото „Боклукгейт“ започна в средата на 2020 г., когато Бобокови и Красимир Живков бяха задържани след разкрития, стартирали от Италия, че у нас са заравяни опасни оловни отпадъци, част от които от производството на акумулатори, а друга – внос от Европа. Разследването бе на закритата по-рано тази година Специализирана прокуратура, която бизнесмените обвиняваха в репресивни действия. Заради закриването на спецправосъдието делото бе прехвърлено в Софийския градски съд, тъй като по него подсъдимо лице е от т.нар. „висши етажи на властта“.
Преди месец на разпоредително заседание Градският съд приема, че прокуратурата си е свършила работата и насрочва за втората половина на месец януари 2023 г. дата, на която делото да започне по същество, включително и чрез разпит на свидетели. Това решение може да се протестира в 7-дневен срок. Защитата на подсъдимите се възползва от това, като в последния момент внася протест пред горната съдебна инстанция – Апелативен съд София. Във вторник материалите по делото се изпращат от СГС на САС като произнасянето на съдиите Калпакчиев, Иванова и Цанова е факт още на 15 декември, четвъртък. За него обществеността не разбира от съда, а от публикация в сайта Медиапул в събота – 17 януари, която е препечатана в редица издания, свързани с олигархичния кръг „Капитал“. Според тричленния съдебен състав обвинителният акт от близо 1000 страници бил прекалено дълъг, а в него се съдържали множество повторения. Не били изяснени редица въпроси, свързани с повдигнатите обвинения. Дори да се приеме, че тримата съдиите или поне докладчикът по делото (К.Калпакчиев) две денонощия е правил само това, то е трудно да се приеме, че подобно експресно произнасяне е възможно, особено, ако се има предвид съдебната практика по идентични случаи. Както самите съдии отбелязват – 1000 страници е само обвинителният акт, а между кориците на делото има още редица доказателствени материали, които би следвало да бъдат обсъдени преди крайното решение. То засега не оневинява Бобокови и Живков, но отлага съдебният процес срещу тях с поне още 3-4 месеца, в които прокуратурата ще трябва да внесе нов обвинителен акт, СГС да насрочи ново разпоредително заседание и т.н.
Експресното произнасяне на точно тези апелативни съдии, както и появата на подробности в издание, което в последните две години и половина активно представя защитните тези на Бобокови, трудно може да се отдаде единствено на случайността. Още повече, че Медиапул е предпочитано място за медийни изяви на съдружници от кантората, която защитава Пламен Бобоков по делото „Боклукгейт“, както и на съдии като Калин Калпакчиев, особено в качеството му на активист и бивш председател на Съюза на съдиите в България. Другият член на съдебния състав – Весислава Иванова също е сред най-активните ръководители на организацията, приемана от години за политическото крило на кръга „Капитал“ в правосъдната система. Съдия Величка Цанова пък преди десет години бе фаворит на ССБ за председател на Градския съд.
За никого не са тайна и близките контакти на Калпакчиев и Иванова именно в качеството им на активисти на ССБ с Христо Иванов, още от периода преди неговото участие като правосъден министър във втория кабинет на Бойко Борисов. И тогава, както и в последната година – заместник-министър на правосъдието е заместник-председател на ССБ. През 2014 г. това бе съдия Петко Петков, последната година това е съдия Емил Дечев.
Съдийският съюз бе сред най-големите критици на специализираното правосъдие. Налични са множество декларации и интервюта, в които членовете на ССБ са се произнасяли срещу действията на спецпрокуратурата особено по времето, в което председател на организацията е бил именно Калин Калпакчиев. Това прави неговото произнасяне по делото „Боклукгейт“ порочно с оглед на пристрастността на магистрата. Обвинителният акт, който е върнат на прокуратурата, макар формално да е внесен от Софийска градска прокуратура, в голямата си част е изготвен от ликвидираната спецпрокуратура.
Пламен и Атанас Бобокови са сред богатите българи, които станаха обект на наказателно преследване от спецобвинителите и имаха пряк интерес от закриването на спецправосъдието. Адвокат Ина Лулчева, която защитава по „Боклукгейт“ Пламен Бобоков, през пролетта на 2022 г. участва в най-важните заседания на Комисията по правни въпроси на парламента, на които защитаваше законопроекта, внесен от правосъдния министър от „Демократична България“ Надежда Йорданова, с който спецсъдилищата и сцепрокуратурите бяха пратени в историята. Лулчева лобираше за приемането на това законодателство и в множество интервюта, повечето от които обширно отразени именно в Медиапул, където първо се появи информацията за връщането на обвинителния акт срещу Бобокови. В Медиапул редовно като автор присъства и съдружникът на Лулчева – адвокат Георги Атанасов, който пък защитава Галя и Иво Прокопиев по делата им срещу КПКОНПИ за наложените и все още в сила запори за над 200 млн. лв. активи заради съмнения по произхода на средствата. Третото добре познато име в кантората – това на адвокат Даниела Доковска, се свърза със защитата й на съдия Мирослава Тодорова, подобно на близкия до нея Калпакчиев, също бивш председател ССБ.
Поради липсата на Закон за лобизма поведението на съпредседателя на „Демократична България“ Христо Иванов отпреди по-малко от половин година, когато бе заснет в джипа на Пламен Бобоков, паркиран зад парламента, бе оставено без последици. Двамата били говорили за култура. Броени дни преди края на работата на предходния 47-парламент, останал с историята именно със закриването на спецправосъдието.
Всъщност какво ли би станало, ако Апелативният спецнаказателен съд се бе произнесъл в рамките на 48 часа по искане на защитата на Бобокови и бе отказал да върне обвинителния акт на прокуратурата. Със сигурност Медиапул щеше да коментира, че съдът е бил притиснат от прокуратурата, а ССБ вероятно щеше да сезира Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет с искане за проверка на работата на спецмагистратите. Е, сега всичко това е спестено. След като лобистката поправка за ликвидирането на органите на спецправосъдието премина, последиците са видими. „Правилните“ съдии, взимат „правилните“ решения, спрямо „правилните“ олигарси, а „правилните“ медии го представят като нещо „правилно“. Това за „правилния“ кръг „Капитал“ е върховенство на правото. Само още нещо им липсва, за да са завинаги спокойни. Не са овладели прокуратурата, защото не са свалили главния прокурор. Ще има да почакат.
Източник: tribune.bg

Leave A Reply

Your email address will not be published.

WC Captcha 90 − = 88