Случвало се е на всеки. Запознавате се с нови хора във формална или непринудена обстановка и не успявате да запомните имената им. След време ви се налага да повторите контакта с тях и не можете да се сетите по никакъв начин как се казват. В други ситуации внезапно в паметта ви се появяват "бели петна". Не можете да възстановите вече запаметена информация. Например не ви идва наум името на колегата или приятеля, с когото се познавате отдавна. Ето някои от причините за това:
Разсеяност
Тя може да е в следствие на твърде много работа, умора и грижи. А може да е и резултат от въздействието на прекия контакт с живия човек насреща. При запознаване понякога сме по-склонни, вместо да обръщаме внимание на името, да осмисляме повече други неща, като например външния вид на човека срещу нас, нашето собствено поведение, куп други наглед дребни обстоятелства. Това затормозява и може да попречи да запомним името. Проява на добър стил е обаче съзнателно да се опитаме да възпроизведем имената, които чуваме. Това става най-лесно, като се стараем да се обръщаме по име или фамилия към човека, с когото сме се запознали. Така се улеснява и общуването.
Претрупване с информация
Можем да забравяме имена не само поради разсеяност, но и поради претоварване на активното внимание. Краткотрайната памет ни помага да заучаваме повърхностно факти, необходими ни на момента. За да се превърнат те в трайни спомени, трябва да се повтарят и да мине повече време. Бързата, повърхностна памет е подложена на постоянно напрежение в днешния океан от информация, в който всички сме потопени. Някои хора не успяват да подредят по важност всички детайли от ежедневието си. Запомнят маловажните и изпускат ключовите факти. Този проблем може да се реши с регулиране притока на информация.
Подсъзнание
Моменталното забравяне или изключването на дадено име от паметта ни най-често произтича от редица несъзнавани механизми. Те могат да са плод на неприязън, страх, агресия, както и на много други усещания или желания спрямо човека, чието име не запомняме. Най-странното е, че въпросният обект може да не е предизвикал по никакъв начин тези ни реакции. Просто с появата си, дори в мислите ни, е подействал като катализатор за вътрепсихични динамични процеси. Струва си да се замислим чии имена не можем да запомним.
Нарцисизъм
Самовлюбеността може да ни изиграе лоша шега. Убедеността, че сме най-велики, понякога пречи да възприемаме обективно информацията за околните. За да поддържа собствения ни идеал за самите нас, психиката ни несъзнателно игнорира другите. Като забравяме или не запомняме имената им, все едно, че те не съществуват.
Неврологични проблеми
Забравянето може да се дължи не само на психологични, но и на психиатрично-неврологични проблеми. Застрашени са хора на средна и по-напреднала възраст, които страдат от инфаркти, прекарали са инсулти или други тежки неврологични заболявания. За да се постави диагноза деменция, обаче са необходими множество изследвания от психолози, психиатри и невролози.
Други психиатрични проблеми
По принцип способността за фокусиране и поддържане на вниманието, насочено към нещо, т.е. концентрацията, е белег за психично здраве. Когато започнем да забравяме, това може да се дължи или на влошена способност за концентрация, или на нарушения в мозъчните клетки, т.е. влошена способност за съхраняване на информацията, запомняне.
Първият случай е по-чест и той се дължи на безброй фактори. Освен чисто психологичните, описани по-горе, трябва да се отбележат и промените на концентрацията и паметта в рамките на няколко важни психични разстройства, които могат да се случат на всяка възраст. Сред тях на първо място е депресията. Нарушенията на паметта при депресивни разстройства могат да бъдат толкова силни, че да наподобят деменция. Забавената психична дейност се съпътства с лошо настроение, нежелание за нищо, липса на мотивация дори за живот. С излекуване на депресията посредством антидепресанти и психотерапия или електроконвулсивна терапия при по-тежките случаи проблемите с паметта отшумяват. Подобно трудно запомняне на имена може да има и при биполярното, афективно разстройство, при манийния синдром. Тогава мисълта ни лети с бясна скорост. Нямаме време да запомняме "някакви си дребни детайли". Диагнозата и лечението се поставят от психиатри. Други разстройства са психотичните състояния - остри, като делир, и хронични, като шизофрения. Те се съпътстват с качествени изменения на съзнанието - нервност, халюцинации и пр. Лечението се осъществява посредством антипсихотици или т.нар. невролептици. Важно е отговорното отношение на близките и навременната намеса на психиатъра.
Във втория случай влошената способност да запомняме се дължи на проблеми с метаболитните състояния на мозъка. Сред тях са лошо оросяване, дегенеративни изменения. Те обикновено настъпват на по-късна възраст, макар че това не е толкова задължителен критерий. Съпътстват се с неврологични нарушения. Лечението не е само неврологично. Уместно е да се правят консултации и с психиатри, защото е възможно да настъпят вторични психиатрични усложнения - депресия, делири, агресия.
Още отговори от специалисти на въпроси на читатели четете в рубриката "5000 въпроса за здравето" на сайта 24zdrave.bg
Източник: https:www.24chasa.bg
