1222 села още се водят кметства, но няма да избират пряко кмет наесен, казва в интервю изпълнителният директор на Националното сдружение на общините у нас
Още акценти от интервюто:
Тестове показаха, че такса смет може да поскъпне 5 пъти, ако се мери на количество. Това е неприемливо за общините
Въвеждане на отговорност за причинени вреди при злоупотреба с правото на обжалване може да спре блокирането на инвестиционни проекти. Това се е превърнало в бизнес за някои фирми
Настояваме общините да получат с 50% повече средства за организация на вота
Една и съща фирма обжалва всички европроекти на 7 от 8 общини в Монтанска област
Общинските социални услуги са 1120. Искаме със 100 млн. лв. повече за 2020 г. за социални и лични асистенти и домашни помощници
- Г-жо Георгиева, какъв е проблемът с малките населени места под 350 жители, които още се водят кметства, но на 27 октомври няма да си избират кмет?
- Според Изборния кодекс на местните избори в населените места с под 350 жители няма да има пряк избор за кмет на кметство. Тези села не отговарят на едно от условията за съществуването на кметства съгласно Закона за административно-териториалното устройство - над 350 души население. Затова там няма да се избират кметове на кметства, но формално съгласно Закона за местното самоуправление и местната администрация те продължават да имат статут на кметства. Промяната на статута е много продължителна процедура - минава през допитване до местното население и решение на съответния общински съвет. Причината е, че така се гарантира водещото значение на волята на местното население при закриване на кметство, която е най-яркият израз на правото на гражданите да се самоуправляват.
- А колко са те и как ще се реши проблемът?
- По предварителни данни на ЦИК от 3187 кметства у нас 1222 са с население под 350 души. Няма бързо решение. Възможно би било въвеждане на облекчен административен ред за тяхното закриване, но този подход има съществен недостатък, защото не отразява волята на хората и те не участват в процеса. Важно е да се намери баланс и решението на проблема трябва да се случи след широк обществен консенсус.
- Очевидно няма време това да стане преди изборите. Какво ще се случи с тези заварени случаи?
- В законодателството има опции чрез решение на общинските съвети да не се прекъсва предоставянето на административни услуги за хората, живеещи в тези села. И това ще бъде гарантирано от общините. Но повдигаме темата за по-задълбочена дискусия. Надявам се, че при разговорите с централната администрация и Народното събрание ще намерим вярното решение.
- Оплакахте се, че средствата за организация на вота от общините няма да стигнат. Колко са нужни и за какво?
- Общинските администрации отговарят за организационно-техническата подготовка на изборите. Трябва да осигурим помещения за общинските избирателни комисии (ОИК) и секционните комисии (СИК), да обезпечим разходите по работата им - урни, кабини за гласуване, режийни, канцеларски материали, консумативи, техника, допълнителни възнаграждения за извънредния труд на общинските служители, на някои места покриваме и разходи за храна на членовете на СИК и т.н. Знаете, че Министерският съвет приема план-сметка за изборите. Това трябва да се случи до 2 септември. Сумите, нужни на всяка община, се подготвят много прецизно от всяка администрация. Имаме вече 30-годишен опит в организация на изборите и общините много трезво преценяват разходите, които трябва да направят. Затова винаги на много ранен етап обръщаме внимание на Министерския съвет за това. Средствата трябва да бъдат увеличени, защото на места общините дофинансират дейностите с над 50%. Затова още в началото на годината пратихме писмо до главния секретар на Министерския съвет, в което предлагаме средствата за организационно-техническата подготовка да се увеличат с 50%. От приемането на Изборния кодекс през 2014 г. досега за подготовка и провеждане на избори са похарчени 218,7 млн. лв. От тях за логистично осигуряване на изборния процес са дадени едва 44,5 млн. лв. И това са средствата за всички администрации - за общини, области и Министерския съвет.
- А какъв е проблемът с копирните машини?
- Във всяка секция трябва да има машина за копиране на протокола с резултатите от гласуването, който се предоставя на наблюдатели, социолози, застъпници и др. Машините бяха закупени от държавата. Проблемът е, че са нисък клас принтери. За сметка на ниската им цена разходите по експлоатацията са доста високи. Ползвали сме ги вече в 10 избори. Те са амортизирани, негодни и остарели. Общините ги обслужват със собствени средства - ремонтират ги, подменят ги, купуват тонери. Предложихме да се помисли за подмяната им, а в дългосрочен план - за по-модерни варианти за преснимане на протоколите чрез мобилни устройства. Това ще е по-евтино и по-бързо.
- Организирахте форум с ЦИК за местните избори. Изпратили сте и препоръки за промени, какви са те?
- Предложенията ни са конкретни, повечето са технически и са свързани само с организационно-техническата подготовка. Целта е да се облекчи работата на СИК, ОИК и общинските администрации. Предлагаме уеднаквяване на терминологии, замяна на хартиените ленти за опаковане с полиетиленови, защото се късат много лесно, реда за опаковане на бюлетините и протоколите. Това на пръв поглед са дребни детайли, чието прецизиране обаче ще улесни работата на СИК и общинските администрации.
- Как ще коментирате идеята на вицепремиера Томислав Дончев за общинска надбавка от данъка върху доходите?
- Позициите ни с вицепремиера Томислав Дончев съвпадат дотолкова, че наистина отдавна е дошло време да се подобри общинската приходна база. Вече над 10 г. водим разговори с централната власт, че общините имат нужда от стабилна и прогнозируема собствена приходна база, която да осигурява пряка фискална връзка с бизнеса и местното икономическо развитие. Приликите обаче са дотук. Нашето искане винаги е било, и вие сте го отразявали, да се предостави на общините собствен подоходен данък в размер на 2% за сметка на намаляване на националния, а не като добавка от още 2% върху него. Не искаме населението да се натоварва с още 2% данъци.
У нас има 7 местни данъка. От тях 4 нямат никакво фискално значение за общините - данъкът върху наследствата, патентният, туристическият и върху такситата. Тези данъци не водят до повишаване на общинските приходи, защото разходите за администрирането им са по-големи от постъпленията и те формират едва 4% от собствените приходи на общините. Общините формират приходите си от данъците върху превозните средства, недвижимите имоти и възмездно придобиване на имущество. Българските общини са единствените в ЕС, които разчитат само на имуществени местни данъци. Навсякъде в Европа има съчетание между имуществени и подоходни местни данъци, а на места общините получават и част от данъка върху потреблението, тоест от ДДС. Приветстваме отварянето на дебата, защото е важен за нас. Ще участваме във всички разговори, но влизаме в тях с предложението общините да получават 2% от сегашния подоходен данък.
- Колко са това като средства?
- По данни на Института за пазарна икономика, ако промяната беше факт за 2019 г., в общинските бюджети щяха да останат 750 млн. лв. Това е сериозен и много необходим ресурс, с който общините ще отговорят на широк кръг потребности. Гражданите се обръщат към кмета за всичко. Общината се грижи за всичко - от чистотата и осветлението до училищата и детските градини. За всичко това трябват средства. Но за НСОРБ е неприемливо фискалната децентрализация да бъде в посока вдигане на данъци.
- Предстои обсъждането на държавния бюджет за 2020 г. Отдавна искате и повече средства за поддръжка на общинската пътна мрежа. За какво ще настоявате сега?
- Изпратихме предложенията си по бюджет 2020 още през февруари. Водим разговори със секторните министерства, които отговарят за финансирането на общинското образование, здравеопазването, социалната политика, културата и, разбира се, Министерството на финансите. Трите ни приоритета за 2020 г. продължават да са повече средства за поддръжка на общинската пътна мрежа, за предоставяне на социални услуги и за общинската администрация.
Предложили сме ръст със 120 млн. лв. за капиталови разходи спрямо 2019 г. 90 млн. лв. от тях ще са за изграждане и ремонт на общински пътища и улици. Отново ще напомня, че общинските пътища са 20 000 км, колкото са и държавните. Общините обаче имат 90 млн. лв. за поддръжка на своята пътна мрежа, а държавата отделя 750 млн. лв. за същите километри национална пътна мрежа. Цифрите говорят сами. Всеки пътува и вижда колко е тежко състоянието на общинските пътища. Без сериозна инвестиционна подкрепа от държавата общините няма как да се справят, защото те се грижат и за още 57 000 км улична мрежа.
Настояваме и за увеличаване на средствата за социални услуги. Текат тежки реформи в социалната сфера, прие се изцяло ново законодателство - от 1 септември влиза в сила новият Закон за личната помощ, а от 1 януари - Законът за социалните услуги. Тази година беше приет и Закон за хората с увреждания. Тези 3 закона изцяло реформират системата на социалните услуги у нас, а общините са основен доставчик. Разкрити са над 1120 общински социални услуги. Все по-трудно става намирането и задържането на персонал, който да покрива предоставянето им. Възнагражденията на социалните работници са изключително ниски и изостанаха много спрямо другите сфери, а търсенето на социалните услуги е голямо и ще се увеличава все повече предвид демографската картина у нас и застаряващото население. Особено в малките населени места най-търсените услуги са тези за възрастни хора.
- Какво увеличение искате?
- 100 млн. лв. повече спрямо 2019 г. С тези средства искаме да се осигурят приоритетно предоставянето на личен асистент, социален асистент и домашен помощник, които бяха създадени чрез европейски проекти и са много търсени.
Настояваме и за увеличение на средствата за общинската администрация с 15%. Тази година общините получиха 10% повече, колкото и публичната администрация. Но те предоставят 2/3 от всички публични услуги. Много често ни се вменяват нови и нови ангажименти, които обаче не са финансово обезпечени. Затова искаме по-голямо увеличение, за да може общините да обезпечават целия обем от дейности, които държавата очаква от тях. Общинските служители връчват призовки, съдебни книжа, контролират авторските права, преброяват пчелните семейства и имат много други подобни несвойствени задължения. Всяка община трябва да има информационен мениджър, лице, отговорно за защита на личните данни - позиции, които трудно се запълват, особено в малките населени места.
- Друг сериозен проблем пред местната власт е качеството на ремонтите. Подготвяте ли предложения за законодателни промени, които да затегнат контрола над строителите?
- В този процес участват много страни - освен възложител има строители, проектанти и надзор. Всяка от тях има отговорности. Действително все по-трудно се осъществява контрол за качеството на извършваните дейности, защото през последните 2 г. общините ударно изпълняват европейски програми и градовете са като строителни площадки. Имаме постоянен диалог с всички браншови организации и участваме в работни групи за усъвършенстване на нормативната уредба. Имахме среща с Камарата на строителите, за да обединим усилията си. Подкрепихме предложението на МРРБ за увеличаване на минималните гаранционни срокове за строително-монтажни работи, съоръжения и строителни обекти. Надяваме се, че това също е механизъм, с който ще се повиши качеството на извършваните дейности, който ще доведе до по-стриктно изпълнение от строителите и надзора.
- Кметовете често се оплакват и от Закона за обществените поръчки заради обжалванията, които бавят процедурите и поставят под риск европейски проекти.
- Така е. Общините са основен бенефициент на европейските програми и най-голям публичен възложител на обществени поръчки. Много често работата по европроекти се блокира от необосновано обжалване на обществените поръчки. Този проблем е не само на общините, но и на всички публични възложители. Обществена тайна е, че чрез обжалването се правят процедурни трикове, превърнало се е в практика и дори в бизнес за някои фирми. Често обжалванията се правят от новорегистрирани дружества с 2 лв. капитал или с предмет на дейност, който няма нищо общо със съответната процедура. Но всяко такова обжалване блокира изпълнението на един проект с над 1 година. Например в област Монтана има 8 общини и в 7 от тях една и съща фирма обжалва всички процедури за инвестиционни проекти с европейско финансиране. Те се забавиха с 1 г. и 2 месеца. Накрая съдът се произнася в полза на общината, но остават 6 месеца от срока на проекта, за да се изпълни цялото строителство. Това води до пресиране на избрания изпълнител, за да не се изгубят евросредства, а то неминуемо се отразява върху качеството. Справка за дейността на КЗК за 2018 г. показва, че от 747 решения при близо 500 жалбите са оставени без уважение. Но сами разбирате колко време, енергия и средства струва на възложителя да участва в съдебния процес, да плаща разходи за адвокатски хонорари. През 2014 г. се въведоха по-високи такси, пропорционални на материалния интерес, но тази тарифа беше отменена от съда. Вариант за решаване на проблема е въвеждане на нова разпоредба за отговорност за причинени вреди, когато е налице злоупотреба с правото на обжалване, но това е въпрос, който подлежи на широко обществено обсъждане.
- Какво показа тестването на примерни нови методики за такса смет, което трябваше да проиграете в няколко пилотни общини?
- Направихме го през 2018 г. в различни по големина общини. Проиграването показа, че има голям дефицит на информация, която е нужна за преминаване към изчисляване на таксата според количеството. При всички случаи, ако се премине рязко към този модел, това ще доведе до шоково увеличаване на такса битови отпадъци. В някои общини поскъпването ще е 5 пъти. Затова предложихме на законодателя и той прие да се съчетае събирането на цялата нужна информация с националното преброяване през 2021 г. Така ще получим реални данни за брой ползватели във всеки имот, големина, местоположение и др., за да може от 2022 г. таксата да се изчислява според количеството битов отпадък. Със сигурност никоя община няма да си позволи да увеличи шоково таксата. Сега общините събират 90% от таксата и това се дължи на нейния приемлив за хората размер. Имаме 2 г., в които да направим модели съгласно вариантите - на човек, контейнер и торби, които да може да се ползват от всяка община.
- Кажете повече за 16-те стандартизирани общински електронни услуги. Какви са те?
- От 16 юли се въведоха 16 стандартизирани общински електронни услуги. Шест от тях са в раздел устройство на територията, 2 - кадастър и гражданска регистрация, по 1 в транспорт, зелена система и местни данъци и такси. Избрани са след анкета с общините и са най-често заявяваните от гражданите и бизнеса услуги. Затова започваме от тях. Изработени са образци, които са еднакви за всички общини и няма значение къде се намира гражданинът. Това е една, макар и малка, първа стъпка за облекчаване на заявяването на общински услуги.
Източник: https:www.24chasa.bg
