Синът му е най-добрият български играч в момента
Легендарният баскетболист е кандидат за кмет
103,53 км. Точно толкова е разстоянието от Бобошево до Ботевград.
Бобошево е малко градче, недалече от Благоевград, а край него има забележителни църкви и манастири, живописни водопади, язовири и скали. За някои може да звучи странно, но това населено място, където живеят около 3000 души, има и богата спортна история – предимно свързана с баскетбола.
През август 2018 г. там бе чествана 70-годишнината на този спорт в града, а несъмнено най-голямата баскетболна легенда на Бобошево е Сашо Везенков. Неговата къща се намира точно срещу спортната база, която преди много, много години е била създадена от покойния му баща. В момента тя е напълно реновирана и към нея вече има хотелска база вместо интернат.
“Баща ми много искаше да стана баскетболист и съм щастлив, че успях да осъществя тази негова мечта, въпреки че не бях някакъв велик играч. Жалко, че не можа да види сина ми, който се справя по-добре от мен”, казва Везенков.
Дългогодишният ръководител на спорта в българското подразделение на “Лукойл” обича да се връща в Бобошево, но не крие, че чувства почти като свое родно място Ботевград. Той изминава разстоянието от 103,53 км едва 13-годишен и вече
половин век животът
на славния
баскетболист е
свързан с този град
До такава степен, че Везенков взе решение да се включи в борбата за кметския пост на предстоящите местни избори от ГЕРБ.
Точно преди 30 г. двуметровият център е сред най-големите звезди в града. Местният баскетболен тим “Балкан” бе тотален хит на първенството и успя да спечели три поредни титли и купи на България.
“Между 1986-а и 1988-а са ми най-хубавите години в града. Мачовете на нашия отбор бяха истинско събитие и беше трудно да си намериш място в залата. Имаше фенове, които идваха 4-5 часа по-рано и пак нямаше гаранция, че ще седнат. Хората в града се отнасяха с нас по страхотен начин, въобще ние, спортистите, си бяхме галеници на съдбата по онова време”, спомня си Везенков, който има съществена роля в звездния състав заедно с легенди като Емил Йонов, Йордан Колев, Венцислав Славов.
Сашо заминава за Ботевград на 13 г., след като през 1976 г. е забелязан на турнир за подрастващи. Семейството му дълго време се колебае дали да го пусне, но в крайна сметка той хваща своя път в живота. Точно 13 г. след това живее и играе в Ботевград, а след като се развива като състезател, е на крачка да премине в грандовете ЦСКА и “Левски”. Когато идва време за казармата, Везенков отива при “червените” заради военната служба, но с намеса от най-високо ниво в БКП получава инструкция да се върне в “Балкан” след клетвата.
“Казаха ми: “Ти ще си играеш в Ботевград”, и така и стана. Бях разпределен в Строителни войски, но не изкарах и ден там. Трябваше да мисля единствено за баскетбол и мачовете с “Балкан”, което и мен самия ме интересуваше”, добавя Везенков. След приключването на военната служба той получава предложение и от “Левски”. От столичния клуб са много настойчиви и успяват да доведат национала в София. Осигуряват му апартамент в “Младост 4” с гледка към Витоша. Преди това там е живял известният футболист Емил Спасов, но баскетболистът изкарва само броени минути.
“Със съпругата ми Янка бяхме на по 21 г. Отидохме в новото жилище, постояхме малко, поогледахме се наоколо и просто усетихме, че не е нашето. На следващия ден се върнахме в Ботевград”, разказва бившият капитан на отбора и настоящ кандидат-кмет.
Освен в “Балкан” Везенков
блести и с екипа на
националния отбор,
който по онова време е на наистина високо ниво. През 1984 г. България печели балканската титла след страхотен финал срещу пълния със звезди отбор на Гърция. За нашия тим пък играят и именити фигури като Георги Младенов, Георги Глушков, Любомир Амиорков, Цветан Антов, Иван Ценов, самият Везенков и т.н. Въобще през 80-те години на миналия век националният отбор записва доста престижни класирания на европейски първенства, които към момента изглеждат немислими.
Краят на златната ера на “Балкан” съвпада с настъпването на демократичните промени у нас. Голяма част от българските спортисти търсят път навън, тъй като преди 10 ноември 1989 г. възможностите за изяви в чуждестранни клубове са силно ограничени.
Самият Везенков изкарва един сезон във Франция преди да се насочи към втората съдбовна за него дестинация – Кипър. Получава предложение да играе заедно с дългогодишния си съотборник Иван Ценов в “Омония”. Изкарва там цели 11 г., през които носи също екипите на ПАОК и АПОЕЛ, с който печели титлата и купа на страната. В края на кариерата си работи и като играещ треньор и всъщност това е голямата му мечта – да се развие в тази посока след състезателната си кариера. През 2002 г. обаче получава предложение, което ще промени живота му в друга посока. Година по-рано на баскетболния хоризонт изгрява пак славният клуб “Академик”, за да започне своя
нов живот с мощната
подкрепа на “Лукойл”
Именно директорът на руската компания за България - Валентин Златев, се свързва с Везенков и му предлага да оглави новосформираната агенция за спорт. Тя трябва да координира дейността на всички клубове, които се подкрепят от петролния гигант.
“Беше малко изненадващо, аз исках да работя като треньор. Това обаче се оказа много добра възможност, за която съм благодарен на г-н Златев”, казва бившият национал. Освен че оглавява агенцията, обединяваща спортните клубове на “Лукойл”, Везенков става и изпълнителен директор на баскетболния “Лукойл Академик”. Днес от дистанцията на времето мнозина считат Сашо за най-успешния ръководител в този спорт. Под неговото менажиране и с финансовата подкрепа на генералния спонсор “Лукойл Академик” се превръща в тотален хегемон у нас. Везенков изкарва 13 г. като изпълнителен директор на клуба, който
печели 12 титли
и 9 пъти купата
на България
В края на януари 2013 г. той дори заема поста старши треньор, след като заради неубедителни резултати е освободен Марин Докузовски. “Студентите” не успяват да спечелят купата, но ръководството залага всичко в битката за шампионската титла. Везенков успява да я спечели и като наставник на тима, който ръководи организационно над 10 години.
В последните няколко години баскетболната легенда се отдава на волейбола, който заема по-важно място в структурата на агенцията. Под негово ръководство “Нефтохимик 2010” привлича някои от най-изявените български състезатели като Теодор Салпаров, братята Георги и Валентин Братоеви, Николай Николов, Николай Учиков. “Нефтохимик 2010” е неизменен шампион на България през последните 3 г., печели и две купи.
Сега Везенков е поел по нов път, който обаче сочи към дома – вероятно това е кръговратът на живота. Дали този път ще му отреди нова роля в любимия град, само времето ще покаже. Но каквото и да се случи, Сашо ще си остане един от спортните символи на Ботевград.
Синът на Сашо Везенков - Александър, е най-добрият български баскетболист през последните няколко години. Той е роден на 6 август 1995 г. в Никозия (Кипър), където покрай баща си започва да тренира. Участва в един турнир за момчета и Везенков-старши решава, че е най-добре да го премести на място, където може да развие потенциала си. Избират Солун и местния клуб “Арис”, който има добра програма за младежи.
Александър дебютира в професионалната лига на Гърция едва 16-годишен, а още във втория си сезон е избран за най-добър млад играч. Апогеят му с “Арис” е през сезон 2014/2015, когато печели наградата за MVP на сезона и пред него се открива възможността да атакува драфта на мечтаната НБА. 206-сантиметровото крило обаче оттегля името си преди крайния срок и подписва 4-годишен договор с испанския гранд “Барселона”.
Преди две години Везенков-младши все пак бе избран в драфта на НБА от “Бруклин”, но остана в “Барселона”, за да трупа още игрови минути и опит. През лятото на 2018 г. той премина в един от най-успешните гръцки отбори “Олимпиакос”, за да потърси нова възможност за изява. Преди три месеца претърпя интервенция на рамото при известния специалист Джузепе Порчелини и вече е напълно възстановен за новия сезон.
Александър Везенков е роден в Кипър, а има също и гръцки паспорт. Той обаче предпочете да играе за националния отбор на България, въпреки че обективно с този на южната ни съседка би имал по-големи шансове за успех на международната сцена.
Сашо Везенков и съпругата му Янка имат и по-голяма дъщеря – Михаела. Тя е родена през 1984 г., когато той и бившата състезателка по тенис на маса вече са в Благоевград. Михаела е отраснала в Кипър, но завършва политика в САЩ, а впоследствие и PR и комуникации в Престън (Анг). Работила е в парламента на Кипър, а след това за представителството на “Лукойл” там. Има две деца, с които се гордеят щастливите баба и дядо.
Източник: https:www.24chasa.bg
