Запитани дали Европейският съюз трябва да продължи да инвестира във всички региони или би трябвало да се фокусира върху по-бедните, 41% от българите (най-ниският процент в ЕС) дават първия отговор. Според 55% (най-висок дял в ЕС) съюзът трябва да съсредоточи инвестициите си само в по-бедните райони. Това показва проучване на Евробарометър за осведомеността и възприемането на регионалната политика.
Попитани дали са запознати с проекти, съфинансирани от ЕС, които да целят да подобрят района, в който живеят, 43% от българите отговарят положително. "Не" казват 56%, а "Не знам" - 1%. Най-нисък е процентът на далите положителен отговор в Дания (15 на сто), следвана от Великобритания (16%), а най-висок – в Полша (82%), съобщава "Дневник".
През анализираните години (2010, 2013, 2015, 2017, 2019) в България най-голям процент анкетирани (62 на сто) са казали, че са запознати с проекти, съфинансирани от ЕС, за подобрение на района, в който живеят, през 2013 г.
Попитани дали, имайки предвид всички проекти, за които са чували, биха казали, че тази подкрепа е имала позитивно или негативно въздействие върху развитието на техния град или район, първият отговор дават 87%, а втория – 8% (един от най-високите в ЕС). Най-голям дял смятащи, че въздействието е негативно, има в Италия (15%), следвана от Гърция (9%), България, Белгия и Испания (и трите по 8%). Най-много са положителните оценки в Ирландия (95%), Полша (94%) и Кипър (94%).
На въпрос дали в ежедневието си са се облагодетелствали от проект, финансиран от Европейския фонд за регионално развитие или от кохезионния фонд (ако са чували за поне един от двата), 45% от българите казват "да", а 53% - "не". Най-голям процент положителни отговори дават в Полша (74%), а най-нисък – в Италия (7%). Средно за ЕС са 28% - "да" и 66% - "не".
Основният източник на информация за съфинансирани от ЕС проекти в България е телевизията.
На въпрос към кои региони биха насочили инвестиции по линия на регионалната политика на ЕС, най-много българи (75%) посочват като отговор регионите с висока безработица, следван от отдалечени селски или планински райони (63%), нуждаещите се градски райони (35%), гранични региони (25%), развити региони за запазване или подобрение на конкурентоспособността им (13%).
Регионалната политика на ЕС може да инвестира в множество различни сектори. Попитани кои от изброените смятат за повече или по-малко важни за техния град или регион:
- образователни, здравни или социални инфраструктури определят като по-важни 94% от българите;
- околната среда е смятана за по-важна от 91% от българите,
- възобновяема и чиста енергия от 71% (по-нисък процент в ЕС има само в Латвия – 64 на сто),
- подкрепа за малкия и средния бизнес (89%),
- изследвания и иновации (71%),
- професионално обучение (87%),
- транспортни съоръжения (79%),
- енергийни мрежи (71%),
- туризъм и култура (77%),
- достъп до широколентов интернет (50%, като най-много българи в ЕС дават отговора "Не знам" на този въпрос – 10%),
- прием и интеграция а мигранти и бежанци (11% - най-ниският в ЕС и отново най-висок процент в съюза, дали отговор "Не знам" - 12%).
На въпрос основно на какво равнище трябва да се вземат решенията по линия на регионалната политика, най-много българи (37%) казват местно, следва отговорът регионално (21%), национално (19%), ЕС (17%), "Не знам" (6%).
България и Литва са двете страни членки, в които най-голям дял хора (91%) не са чували за програмата за междурегионално сътрудничество "Интеррег". Три процента от българите казват, че са чували за нея и знаят за какво се отнася, а 4% са чували, но не знаят какво точно представлява. Само във Великобритания има по-нисък процент хора, дали общ отговор "Да" - 6 на сто.
По отношение на респондентите, които не са чували за нито една стратегия на ЕС за насърчаване на сътрудничеството между страните, най-голям дял има във Великобритания (77%), Ирландия (74%) и Дания (72%). На другия край на скалата процентът на хората, даващи този отговор, е най-нисък в Полша (21%), България (26%) и Финландия (27%).
Още данни за Европа
По-голямата част от европейците (81%) смятат, че финансираните от ЕС проекти имат положително въздействие върху тяхното ежедневие, при условие че те наистина са запознати с тези проекти (само 40%).
Повечето респонденти са заявили, че ЕС следва да инвестира повече в образование, здравеопазване или социална инфраструктура (91%) и в околна среда (90%), като трябва да се акцентира върху регионите с висока безработица (69%), необлагодетелстваните градски райони (54%), както и отдалечените и планинските райони (52%).
Повечето респонденти (58%) смятат, че ЕС трябва да продължи да инвестира във всички региони. Това е най-високият отчитан някога процент (от 2010).
От проекти, финансирани от Европейския фонд за регионално развитие или Кохезионния фонд, са се облагодетелствали 28%.
Източник: https:www.24chasa.bg
