Франция потъна в скръб. На 86 години почина бившият президент на Петата република Жак Ширак, предаде АФП, като се позова на семейството му.
Ширак управлява Франция в продължение на 12 години - от 1995 до 2007. Личността му обаче остави отпечатък върху френската политика в продължение на почти половин век. Бившият държавен глава издъхнал спокойно, посочиха близките му.
Веднага след като бе съобщено за кончината му, законодателите от френското Национално събрание и Сената запазиха минута мълчание, а председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер каза, че е разтърсен и дълбоко опечален. Той подчерта, че Ширак е оставил непреходно наследство на Франция и на ЕС и го нарече “велик държавник” и “голям приятел”. Президентът Еманюел Макрон му отдаде почит в специално тв обръщение в 20 ч снощи.
През последните години бившият държавен глава, който в миналото правеше впечатление с желязното си здраве, бе сполетян от тежки здравословни проблеми. От 5 г. той се скри от публиката, а вярната му съпруга Бернадет спомена за “проблеми с паметта, особено на моменти”. Това бе причина някогашният добър оратор да започне
да отказва всякакви
речи и изказвания
Състояние му започна да се влошава силно, още когато той си тръгна от Елисейския дворец. Причината бе претърпян инсулт през 2005 г., по време на втория му мандат като президент. Три години по-късно му поставиха пейсмейкър.
През 2016 г. пък се наложи да се върне спешно от почивка в Мароко, където бе със съпругата си, за да влезе в болница с тежка белодробна инфекция. Остана под лекарско наблюдение в продължение на месец. Последната му поява пред хора бе на официална церемония през ноември 2014 г., когато се подпираше на рамото на съпругата си, изнемощял и отслабнал, но бе посрещнат с бурни овации от публиката.
Роден на 29 ноември 1932 г. в Париж, Ширак беше една от значимите фигури на френската десница, припомнят световните агенции. Парадоксално обаче той започва кариерата си като привърженик на левите сили и в студентските си години дори продава органа на Комунистическата партия “Юманите” на улица “Вожирар” в Париж. Сектантството на част от “другарите” обаче го ужасява и той се отдръпва от тях. Следва военна служба в Алжир.
Дългата му политическа кариера е белязана от бляскави успехи, но и от болезнени поражения. Тя започва редом до Жорж Помпиду, в чиято дясна ръка се превръща бързо. Определят го като неговия “булдозер”, като един от “младите му вълци”. През 1967 г. Ширак влиза като депутат в парламента от департамента Корез, където живеят родителите му.
Преди да бъде избран за президент за два мандата, на два пъти се кандидатира безуспешно за президентския пост.
Бил е два пъти
премиер, три пъти
кмет на Париж
и министър в различни министерства. През 1974 г. подкрепя Валери Жискар д'Естен за президент и след победата му става негов премиер. Две години по-късно обаче хвърля оставка - това се случва за първи път във френската политика. Дотогава само президенти са искали от шефовете на правителствата да напускат поста.
След като през 1976 г. създава партията “Сбор за Републиката”, през 1981 г. Ширак се кандидатира за Елисейския дворец, но губи още на първи тур. Вторият му опит е през 1988 г., когато отново понася поражение. Печели през 1995 г., когато бие на първи кръг Едуар Баладюр, а на втори побеждава социалиста Лионел Жоспен.
Ширак бе първият чуждестранен лидер, който посети Ню Йорк след атентатите от 11 септември 2001 г. Той обаче ще бъде запомнен с твърдата си съпротива срещу войната в Ирак, която влоши отношенията му със САЩ.
Когато беше президент, във Франция
бе сложен край
на задължителната
военна служба
Ширак ще остане в паметта на поколенията и с това, че призна отговорността на някои представители на френската държава в депортирането на евреи по време на нацисткия режим. С предупреждението си: “Нашата къща гори!” той бе сред първите световни лидери, били тревога заради унищожаването на природните богатства на планетата. По негово време Франция прие еврото.
На международната сцена Ширак защитаваше ООН и многостранната политика като противотежест на глобалната господстваща роля на САЩ.
Жак Ширак обаче беше и първият президент на Петата френска република, осъден от френското правосъдие. Дълги години около него кръжаха слухове за корупционни скандали, но имунитетът му го пазеше от преследване. През 2011 г. обаче, след края на мандатите си,
получи две години
условно по дело за
фиктивни назначения, извършени по времето, когато е бил кмет на Париж.
През дългата му политическа кариера противници и критици на Ширак го наричаха опортюнист, лепяха му определения като “Хамелеон Бонапарт” и “Ветропоказателя”. Но той се открояваше със стила си и харизмата си, отбелязва АП. Говореше драматично, обичаше да придружава речите си с характерни жестове. Открито се наслаждаваше на предимствата на властта - луксозни пътувания в чужбина и живот в дворци, собственост на правителството.
В силните си години снажният красавец Ширак (висок бе 189 см) бе известен и като голям съблазнител. Французите му лепнаха прозвището
“господин 5 минути
заедно с душа”
Приписват му любовна връзка с италианската актриса Клаудия Кардинале и се говори, че в края на 70-те години е бил почти на път да напусне съпругата си Бернадет, за да се ожени за журналистка от в. “Фигаро”. В книгата “Разговори” през 2002 г. самата Бернадет Ширак споделя: “Момичетата тичаха след него.”
Бившият държавен глава бе известен също с предпочитанието си към уестърните и бирата. През 2005 г. след препирня с тогавашния премиер Тони Блеър по европейската политика Ширак заяви: “Не може да се вярва на хора, чиято кухня е толкова лоша.”
През 2002 г. Ширак стана жертва и на опит за убийство. Тогава крайнодесен активист стреля по него по време на парада за националния празник на Франция, но не го улучи.
Източник: https:www.24chasa.bg
