„Културата и изкуството са част от същността на Франция, но те са и част от нашата мека сила извън страната“, заяви той.
Френският президент Еманюел Макрон заяви, че срещата на върха „Люмиер“ в Сен Пол дьо Ванс, на която той беше съпредседател заедно с южнокорейския президент И Дже-мьон в понеделник, умишлено е организирана в момент на драматични промени в развлекателната индустрия - от нарастващото влияние на YouTube и TikTok до изкуствения интелект и консолидацията на медийния сектор.
В интервю за Variety по време на събитието Макрон посочи засилващото се влияние на YouTube, TikTok и останалите социални платформи като една от причините моментът да е подходящ за тази знакова среща, посветена на бъдещето на киното и аудиовизуалното съдържание.
„YouTube е много ефективна платформа. На практика тя е основната платформа за много хора в редица държави. Напълно ясно е, че днес тя отклонява голяма част от аудиторията от други платформи или от големите телевизионни канали, в които се инвестират много средства за създаването на съдържание“, заяви Макрон във Фондация „Маг“ - френски художествен център, разположен сред гъста гора и представящ творби на автори от Жорж Брак до Жоан Миро.
Френският президент изтъкна, че YouTube, който в момента изпреварва Netflix на повече от 20 международни пазара, трябва постепенно да бъде включен в същата екосистема като други глобални платформи, сред които Netflix, Amazon и Disney. Те вече са задължени да инвестират в местни продукции.
Според него Франция и останалите държави трябва да водят многостранен диалог с YouTube, за да се опитат да променят подхода на платформата така, че тя да подпомага финансирането на местно съдържание и да насърчава „повече творчество, повече произведения и по-голямо уважение към авторите“.
Макрон, който има водеща роля за възхода на френски компании за изкуствен интелект като Mistral, както и за създаването на Акта на ЕС за изкуствения интелект и организирането на международната среща на върха за изкуствения интелект през миналата година, заяви още, че Франция иска да се конкурира активно в тази област чрез разширяване на изчислителния капацитет, центровете за данни и европейските модели.
Той обаче подчерта, че технологичните амбиции трябва да бъдат придружени от защита на интелектуалната собственост и значително по-голяма прозрачност.
Попитан за разговорите си относно европейските регулации с компании като Google и OpenAI, Макрон заяви, че Франция има желание да участва в надпреварата за развитие на изкуствения интелект, но едновременно с това настоява за повече прозрачност и по-добра защита на творците в Европа.
„Когато съдържанието е създадено с изкуствен интелект, просто трябва да знаем това. Затова прозрачността е от ключово значение за нас“, каза той. „Искаме съдържанието, произведено с изкуствен интелект, да бъде обозначавано. Смятаме, че това е справедливо.“
Макрон предупреди, че без подобни мерки изкуственият интелект може „напълно да промени отношението към истината“, като засили недоверието не само към творческото съдържание, но и към науката и демокрацията.
Френският президент коментира и нарастващата консолидация в развлекателната индустрия, както и разговорите си по повод одобряването от европейските регулатори на сделката между Paramount и Warner Bros.
Макрон заяви, че не е участвал активно в лобирането за сливането, но призна, че е подкрепил „поетите ангажименти за повече инвестиции в Европа, създаване на повече съдържание и предоставяне на гаранции и ангажименти към нашите киносалони“.
Ръководителят на Paramount Skydance Дейвид Елисън посети Париж, както и Лондон и Германия, през януари. Той се срещна с Макрон и с други високопоставени представители на политическите и деловите среди.
Френският президент определи сливането като преди всичко „американска история на сливания и придобивания“. По думите му неговият приоритет е бил да гарантира, че голяма компания като Paramount Skydance ще запази силното си присъствие във Франция и Европа.
Елисън не присъстваше на срещата „Люмиер“, но представителят на Paramount Skydance Анди Гордън беше сред участниците и седеше на масата на Макрон по време на обяда. До тях бяха още Дейна Уолдън от The Walt Disney Company, Тед Сарандос от Netflix, Дона Лангли от NBCUniversal Entertainment, Пиер-Антоан Каптон от Mediawan и Том Ротман от Sony.
„За нас е важно да бъдем сигурни, че ще продължите да финансирате творческата дейност, че ще продължите да работите с нас и че ще създавате повече филми във Франция и Европа“, заяви Макрон.
Срещата се провежда и в заключителния етап от втория му президентски мандат, който трябва да приключи през май 2027 г. На фона на водещите позиции на крайнодесните и крайнолевите партии в социологическите проучвания преди следващите президентски избори френската филмова и телевизионна индустрия изразява сериозна загриженост за бъдещето на високо ценения културен модел на страната, който може да бъде поставен под заплаха.
Попитан какво от този модел ще се запази след 2027 г., Макрон първо посочи френския международен данъчен кредит за чуждестранни филми и телевизионни сериали. Наскоро той беше разширен, като към него бяха включени и разходите за основния творчески състав. Данъчното облекчение помогна за привличането на все повече големи американски и международни продукции във Франция.
„Подобрихме данъчните облекчения, включително международните данъчни кредити. Ако някой реши да премахне това данъчно облекчение, просто ще унищожи индустрията и много възможности“, заяви Макрон.
В интервю за корицата на Variety през 2024 г. той каза, че ще се бори петият сезон на „Емили в Париж“ да остане във френската столица. Това предизвика шеговит спор с кмета на Рим. Освен шестия и последен сезон на „Емили в Париж“, в момента във Франция се снима и четвъртият сезон на „Белият лотос“.
Макрон посочи и инвестициите в киностудиа и производствена инфраструктура, направени по време на неговото президентство като част от плана „Франция 2030“. Според него те са превърнали страната във водеща международна снимачна дестинация.
„Искаме повече компании да създават нови филми в нашата страна. Защо? Защото това е добре за нашата екосистема“, каза той. „Така ще бъдат наети много технически специалисти, актьори и други професионалисти. Ще бъдат показани нашите пейзажи, ще се създават работни места по време на снимките и ще бъдат привлечени много хора към нашите природни забележителности и градове.“
Макрон обаче предположи, че по-голямата битка след оттеглянето му може да бъде за самите основи на френската културна политика.
„Някои крайни политически сили водят ожесточена борба срещу Националния център за киното (CNC), срещу онова, което наричаме „културно изключение“, и срещу самата същност на френския модел“, заяви Макрон.
Изгражданата в продължение на десетилетия френска система използва отчисления от продажбата на билети за кино, които се събират от Националния център за киното и отново се инвестират в местни продукции. Съществуват и други механизми в подкрепа на независимите продуценти, режисьори и киносалони.
„Трябва да бъдем готови да се противопоставим, защото този модел е създаван в продължение на десетилетия от много творци, от държавата и от различни правителства. Той е изключително важен“, каза Макрон.
В крайна сметка френският президент свърза защитата на националния културен модел не само с работните места и филмопроизводството, но и с влиянието на Франция по света.
„Културата и изкуството са част от същността на Франция, но те са и част от нашата мека сила извън страната“, заяви той. „От решаващо значение е да бъде признато, че изкуството е изключение, което изисква целенасочени държавни инвестиции, многообразие от хора, участници и автори, защита на техните права и специални усилия в областта на многостранното сътрудничество.“ | БГНЕС
