Има вероятност за негласен тактически съюз на сините и червените избиратели срещу втръсналото им статукво
Възможно ли е изборите в София да донесат промяна? Мнозина коментатори отговарят отрицателно, като техните аргументи са доста сходни. Вижте, казват, предходни избори, често възникват някакви илюзии, че управлението може да бъде бито, но всеки път то успява да се (само) преизбере. София е дясна, продължават по-нататък, ГЕРБ са безусловен фаворит за столицата, няма никакви основания да очакваме изненади. Недоволни винаги ще има, заключават техните анализи, но недоволството е едно, а способността да печелиш избори - второ и трето.
Кой ще победи на местния вот, би следвало да научим чак след три месеца. Но сериозният недостатък на доминиращите коментари е именно претенцията за предварителна информираност. Неутралност няма, защото жетоните от самото начало са поставени върху цвета на единия състезател. Така, независимо от мотивите, съзнателно или не, всички подобни съображения обективно работят за управляващите. Нека вместо това да помислим дали и как статуквото може да се обърне и съответно кое би попречило това да се случи.
Преди всичко властта на ГЕРБ в София се намира в явна криза. Дълголетният контрол над общината е довел до изхабяване и умора. Неудачите започнаха застрашително да растат. Скандалите, свързани с корупция, безстопанственост и некомпетентност, достигнаха до всеки софийски избирател и пряко засягат всекидневието на повечето. Шагреновата кожа на кмета Йорданка Фандъкова осезаемо се сви. Обвиненията за провали вече не рикошират в ниски инстанции, а редовно отиват към нея. Откакто тя е била избирана, не сме били свидетели на толкова критична ситуация.
И дилемата пред Бойко Борисов става доста деликатна. Ако номинира Фандъкова за пореден мандат, ще има кандидат, чийто имидж е спрял да го изстрелва нагоре. Обратно, постепенно, макар и все още не безвъзвратно, го тегли надолу. А ако Борисов предпочете нов и неопетнен кандидат, това би било равносилно на самопризнание за неуспех на действащия кмет. Което от своя страна ще породи допълнителни трудности за оцеляване на модела, чието олицетворение е Фандъкова.
Трябва да допълним, че обществената и политическата
съпротива
срещу модела
на ГЕРБ в София
е налична
и във възход. Вярно, както подчертават привържениците на днешната власт, недоволство винаги е имало, но едва през последните година-две то кулминира до централен сюжет във всички разговори за столицата. Ремонти и ремонти на ремонтите, игри с градоустройствения план, своеволия на общински фирми, разгул на обществените поръчки и безчет други проблеми са във фокуса на вниманието и стабилно навлязоха в телевизионните емисии и страниците на вестниците, където по-рано почти отсъстваха. Съпротивата действително не е твърде многобройна като численост, но е разпознаваема. Има критична софийска онлайн публичност, която от сутрин до вечер громи ходовете на общината и печели широка популярност с разкрития и наблюдения.
Някой ще възрази, че социалните мрежи в България не свалят управляващи. Вероятно е така, но пък те създават социално-психологически климат, в чиито рамки управляващите изглеждат неубедителни и изчерпани.
При актуалното политическо разпределение на силите
единствено БСП би
могла да оспори монопола
на ГЕРБ в София и да победи техния кандидат за кмет. Социалистите влизат в надпреварата от по-ниска стартова позиция, с реномето на традиционни губещи, но за сметка на това с актива от факта, че 30 г. не контролират случващото се в града. БСП не стои толкова зле, колкото мнозина по инерция смятат. Президентските избори върнаха потенциала на червените за пробиви на столичен терен. Парламентарните избори показаха, че БСП може да постига мнозинство в райони на “десния град”. Евровотът затвърди тази перспектива в “Младост”, “Красна поляна”, “Изгрев”. Другаде резултатите бяха почти изравнени. По принцип едни избори трябва да се сравняват само с подобни на тях, само че ще допуснем грешка, ако за възможностите на БСП съдим само по слабото представяне на местния вот през 2015 г. И то не просто защото за 4 г. обстановката доста се е променила, но и защото София е особено място, където в много по-голяма степен влияе националната картина, тежат националните политически послания и кампании, а не единствено практиките, интересите и технологиите в местните общности. Ако погледнем по-цялостно на процесите, ще се убедим, че ГЕРБ проникват все по-мощно в селата, смятани някога за “червени крепости”, но губят подкрепа в големите градове, които бяха емблематични за техния горд поход към властта. Като всяка тенденция, и тенденцията на ерозия при ГЕРБ може да се обърне, обаче на този етап не действа в тяхна полза.
София е особено място и понеже нейният политически пейзаж не може да бъде мислен без “старата десница”. Днес
тя не е толкова силна,
че да победи в София,
само че не е и толкова слаба, че да не определи в крайна сметка кой друг ще победи в София. Стои въпросът дали старите десни отново ще наклонят везните към ГЕРБ, “за да не дойдат комунистите”, или ще си останат по домовете на евентуален балотаж, защото “комунисти се бият с комунисти” - което пак ще донесе предимство на ГЕРБ. Не бива да се изключва обаче вероятността на балотаж те да излязат срещу кандидата на ГЕРБ в името на някаква промяна, на несъгласие с управление, наричащо себе си дясно и неприемано от тях като дясно. Това е вероятността за негласен тактически съюз на сините и червените избиратели, не на лидерите, а на самите избиратели, срещу втръсналото им статукво. Това впрочем е и шансът на
сините отново да излязат
на сцената, да
“вдигнат” БСП,
за да ѝ станат алтернатива, защото ГЕРБ ги засмуква и разединява, докато БСП ги консолидира и мобилизира. Ако “старата десница” иска възход, той е постижим единствено при победа на “старата левица”. Видя се, че в условията на герберска доминация не се получава. Над сините винаги ще тегне сянката на колаборацията с ГЕРБ и неустановеното отношение към Бойко Борисов. Един софийски кмет, издигнат от БСП, може да мотивира ясна синя опозиция, а по такъв начин и потенциала за бъдеща нова синя власт. Стига, разбира се, десните да осъзнаят залога.
Промяна в София е възможна, повече възможна, отколкото преди четири или осем или десет години. Същевременно не е даденост и спокойно може да не настъпи. На първо място, пропагандната офанзива на ГЕРБ за тяхната незаменимост и предопределеност да бият може още веднъж да сработи. Непосилната лекота на статуквото увеличава инерцията и примирението. Страхът от промени пак ще се експлоатира. Ще се върти обичайната плоча за метрото, градинките и утешението, че “все пак нещо се прави”. Казионните медии ще демобилизират мълчаливото мнозинство с внушенията, че всичко е ясно и кметът е предизвестен. Близките до общината бизнеси навярно ще дадат своето дискретно рамо. На второ място, рискът опозициите в София да тръгнат една срещу друга, а не срещу управляващия опонент, както обикновено, е огромен.
Рискът виси със страшна
сила и над самата БСП,
която толкова обича да върви срещу себе си, да издига дублиращи се кандидатури и да прави мечешки услуги на собствените си кандидати. Дали ще избегне старите си навици, е трудно да прогнозираме. Може би по-хубавото - хубаво за демокрацията, ако държим на нея - е, че към сегашна дата е трудно да прогнозираме и кой ще бъде следващият кмет на София. Бъдещето е отворено.
Източник: https:www.24chasa.bg
