Пакистанският премиер Имран Хан преговаря в Пекин с председателя на КНР Си Цзинпин и премиера Ли Къцян. Наричайки Исламабад "съюзник и в хубаво, и в лошо време", китайците обаче са недоволни, че партньорът им не си плаща дълговете към техни компании, които му строят заводи и инфраструктура. Но с оглед икономическата криза в Пакистан гостът няма друг изход, освен да моли за повече инвестиции и помощи. В замяна военноморските сили на Пекин ще получат правото да използват пакистански морски пристанища.
Ройтерс предаде, че пакистанският министър-председател обсъжда с китайските лидери двустранните икономически връзки и Кашмир, за който претендират Индия и Пакистан. Положението там рязко се изостри, след като Делхи премахна от конституцията текста за специалния статут на щата Джаму и Кашмир с предимно мюсюлманско население.
Имран Хан поведе по международни форуми пропагандна кампания с цел да предизвика осъдителни реакции срещу Индия заради поведението й към кашмирците. Индийският посланик бе експулсиран от Пакистан, двустранната търговия - замразена.
Китай също като Пакистан има териториални разногласия с Индия в Кашмир. Китайците са заели една слабо населена зона високо в планините и са прокарали там шосе до Пакистан. Според индийците Китай е окупирал част от тяхната територия. Нищо чудно, че в пакистанско-индийския спор Пекин взе страната на Пакистан. КНР нарече неприемливо решението на Делхи да премахне специалния статут на Кашмир.
Ще припомним, че през февруари терорист самоубиец, свързан с пакистанските ислямисти, се блъсна с автомобил в колона автобуси, превозващи индийски граничари. Трийсет от тях загинаха. Стигна се до въздушни боеве между ВВС на двете държави.
Както посочва сп. "Нешънъл интерест", някои политици в Индия и Пакистан разпалват националистическите страсти. Няма ли това да предизвика ядрена война? Десет учени от САЩ изчислиха какви ще са последиците. Стигнаха до извода, че в двете страни ще загинат общо 125 милиона души.
На сегашните преговори в Пекин пакистанците и китайците търсят решения за цял комплекс от въпроси. В разговор с "Независимая газета" Наталия Замараева, старши научен сътрудник в Института по ориенталистика към РАН, отбеляза: "Пакистан е стратегически важен партньор за Китай. През тази страна Китай строи магистрала от Синцзян, северозападен район в Поднебесната империя, до Персийския залив. Китайците градят военноморска база в Гвадар, на брега на Индийския океан. А Пакистан е в икономическа криза и не му стига валута, за да си плаща задълженията по външни заеми. Там са решили, че няма как да разчитат на икономическа помощ от САЩ. Затова залагат на Китай, който ще им помогне да съживят икономиката си, инвестирайки нови средства в т. нар. Китайско-пакистански икономически коридор".
Това е знаков проект в рамките на китайската инициатива "Един пояс, един път". Китай обаче недоволства, защото пакистанските структури, получили пари от китайците, просрочват плащанията или не плащат изобщо. През 2018 и през пролетта на 2019 г. Китай не предостави на Пакистан финансова помощ. Исламабад бе принуден да се обърне към ОАЕ и Саудитска Арабия.
"Фактически Китай постави Исламабад ако не на колене, то в икономическа зависимост. При това положение пакистанските власти бяха принудени да предоставят на китайските фирми безпрецедентни данъчни преференции. И тъкмо за по-нататъшно сътрудничество се преговаря днес в Пекин", добави Замараева.
Пакистан бе сред основните облагодетелствани от инициативата "Един пояс, един път". Благодарение на нея инфраструктурата се подобри, но пакистанците затъваха в дългове все по-дълбоко. Първата част от програмата е изпълнена, а стартът на втората фаза се забави. През юни т. г. преките инвестиции на Китай спаднаха със 77 на сто в сравнение с миналия юни.
Дълговите проблеми накараха правителството на Пакистан да иска средства от Международния валутен фонд. Това наложи на Исламабад да се откаже от някои проекти. През идните три години страната ще трябва да плати по дългове към Китай двойно повече, отколкото към МВФ.
(От БТА)
Източник: https:www.24chasa.bg
