Въпреки че е обиколил света, Джуджи винаги се завръща в родното си село Полето. След всички обиколени държави, той не може да си представи да живее на друго място.
Какво е Холивуд? Център на съвременната киноиндустрия? Да, но не само. Холивуд е мястото, където се оформят човешките мечти. Едва ли има човек, който не е намирал вдъхновение в някой филм и не се е припознавал в героите му. Всеки е чувал за Холивуд, но не всеки е чувал за село Полето, сгушено в полите на Пирин. Тодор Лазаров обаче успява да измине пътя от малкото село до голямата холивудска сцена. Джуджи, както е известен Тодор, е най-успешният български каскадьор с 25-годишен опит в професията.
В интервю за БГНЕС Лазаров разказа своята необикновена история. Приключението му в каскадьорството започва от залата по джудо и самбо на Локомотив София, където е състезател.
„Тренирахме в залата и един приятел дойде при мен. Баща му беше станал по това време шеф на каскадьорите. И той дойде тогава при мен с думите: „Абе, тук баща ми търси някакви момчета, такива да приличат на теб“. Аз тогава бях с дълга руса коса, доста млад. И тогава, точно такъв типаж търсеха. И отидох в киноцентъра, видя ме режисьора, направиха ми няколко снимки. След няколко дни пак бях в залата и ми се обадиха да ми кажат, че съм избран. И така започна. Изобщо не съм мислил, че някога ще занимавам с нещо такова“, каза Джуджи.
Трябва да си малко луд, за да си каскадьор…
Професията каскадьор не е от най-обичайните и според Тодор:
„Много хора биха казали, че трябва да си идиот, че да правиш това. И трябва малко да си луд. Отделно от това, трябва да имаш някакви качества, чисто физически“.
Лазаров обаче подчерта, че ключът към успеха в този бранш, както във всеки друг се крие в къртовския труд и дисциплината.
„Дисциплината е най-важното нещо без значение дали си спортист, дали работиш, каквато и да е друга работа. Като цяло, за да си бъдеш успешен във всичко, но и в каскадьорството, е единствено и само дисциплина и къртовски труд. Имаше периоди, в които реално не съм спал, защото трябва да съм подготвен за определен филм. Успехът е къртовски труд и дисциплина. Нищо повече“, казва каскадьорът.
„Троя“
„Троя“, пресъздаващ мотиви от великия епос на Омир е първият голям филм, в който Лазаров се снима. Преди това той вече е участвал в около 10 филма, включително италиански, френски и американски. По време на снимките на „Троя“ през 2003 г. Тодор за първи път се докосва до истинските звезди. В опита си до този момент, каскадьорът останал с впечатлението, че „звездите са малко високомерни". Това му схващане се променя коренно, когато се сблъсква с кино легенди като Брат Пит, Шон Бин, Орландо Блум и Ерик Бана.
„Виждаш, тези хора идват при теб, поздравяват те, говорят си с теб, все едно те познават от 100 години. Тогава направих разликата между това да бъдеш истинска звезда и такъв който само иска да бъде звезда“, казва Лазаров. Той допълни, че истинските звезди са „много земни хора“, които по никакъв начин не парадират със социален статус и слава.
„Джуджи“ разказа впечатленията си от Брат Пит, изпълняващ ролята на митичния Ахил. Интересен е и един от първите разговори между българина и холивудската звезда.
„Няма такъв пич“, каза Лазаров по адрес на Брат Пит. „Просто, пак казвам, идва, говори с теб, все едно те познава от сто години. Супер земен човек, както казваме: „човек от народа“. Отделно от това, по това време беше любимият ми актьор. Една от първите ми срещи с него беше много забавна. Преди това се виждаме на терена и репетираме един бой, в който той трябва да убие мен и още един колега. Правим репетиции и след това, защото беше много жега, влизаме под тентите с климатиците, където имаше наредени шведски маси. Боцкаме си някакви плодчета и той (Брат Пит) влиза и казва: „Хей Джуджи, как си?“. В първия момент, не че знаех английски толкова много, но исках да му кажа, че съм добре, но се обърнах и избягах от тентата“, разказва през смях каскадьорът, спомняйки си забавната история.
„Супер народен и готин човек“, добави той.
Сред другите големи холивудски продукции, в които работи Лазаров са: „Херкулес“ с Дуейн Джонсън – Скалата, „Хрониките на Нарния“, „Игра на тронове“, „Да обичаш Пабло“ с Хавиер Бардем и Пенелопе Круз и „Враг номер едно“ (проследяващ операцията по убийството на Осама Бин Ладен).
Ново предизвикателство и награда „Оскар“
През 2017 г. Тодор се впуска в ново приключение – филмовата индустрия на Индия. Българинът се подвизава като продуцент, екшън режисьор и отговорник за каскадите, включващи коне. През 2023 г. екшънът „RRR” печели „Златен глобус“ и „Оскар“, като Джуджи има водеща роля в продукцията.
„Отделно ние спечелихме награда на Холивудските критици за най-добър екшън филм и за най-добър екшън. Две награди спечелихме. Там се борехме срещу „Топ Гън“, „Жената котка“ и още няколко големи филма, които не са за подценяване“, заяви Лазаров, твърдейки, че успехът на филма е и „много личен за него“.
Попитан как би описал кино индустрията в Индия, в сравнение с Холивуд, Лазаров се засмя и отговори:
„Истински хаос. Всичко е тотален хаос. И в хаоса са намерили начин да работят и да бъдат успешни. Това е нещо, което аз продължавам да не го разбирам. От 2017 година работя в Индия. Работя много. Аз се върнах преди две седмици от Индия. Другата седмица заминавам отново. Всеки път им се получава и не мога да разбера как. Това са вече 7-8 години, в които всеки път се чудя как става и как съумяват да завършат филма и да го изкарат на голям екран. Нямам идея!“
Задължително трябва да те е страх, докато изпълняваш каскадите
За 25 години като каскадьор Тодор Лазаров е участвал в хиляди каскади. „Какво ли не е имало“, казва събеседникът ми. „То е било коли да ме удрят, да хвърча, от коне да падам от високо, да горя“. На фона на целия този екшън и адреналин в професионалния му опит, за Тодор е трудно да каже коя е любимата му каскада, защото всяка каскада е ценна сама по себе си. Все пак в съзнанието на Лазаров изникна една каскада, която се случва по време на снимките на филма „Тарас Булба“.
„Може би имаше една каскада, която ми е много любима, защото се получи страхотно. Беше едно падане от 20 метра, което се равнява на падане от 7-мия етаж на сграда. Усетих едно много готино чувство, което не можеш да обясниш, докато летях във въздуха. Адреналинът, който те удря по време на това падане е нещо, което не можеш да обясниш. Това трябва просто да го изпиташ“.
За обикновения човек е трудно да си въобрази как се осъществява падане от 20 метра. Същевременно самата представа за подобна сцена поражда логичния въпрос: Не се ли страхуваш?
„Ако няма страх и правим това, което правим като каскадьори, директно ти дават жълта книжка и ще те затворят някъде“, пошегува се Лазаров и добави:
„Страхът е задължителен в нашата работа, защото те държи фокусиран и те държи буден. Винаги трябва да те е страх. И ако някой от каскадьорите каже, че не се бои, това са глупости на търкалета. Имам 25 години опит в киното, 25 години съм каскадьор, знам какво е и ако някой ти каже, че не го е страх, той лъже, жестоко лъже и се прави на големия мъж. Задължително трябва да те е страх. Имало е случаи в които каскадьори, които не са казали, че ги е страх и винаги е ставал някакъв инцидент“.
Тодор казва, че ако все пак „много те е страх“ е по-добре да откажеш да изпълняваш каскадата, защото също може да се стигне до нежелани последствия.
Да продължиш въпреки болката
След 25 години, стотици филми и хиляди каскади, цената на успеха за Тодор Лазаров са множество травми, които не спират да го измъчват. Той обаче смята, че преодоляването на болката е част от професията. За да подплати думите си, каскадьорът разказва за инцидент, който е претърпял още в първия снимачен ден на „Троя“.
„На първия кадър, първи снимачен ден, на бреговете в Малта, там снимахме една част от филма, където пристигат гърците. Ахил пристига с кораба и трябва да скачаме от кораба на плажа. Пристигаме, тръгваме да скачаме и скачаме един върху друг. Докато скачаме, човекът пред мен залита назад. За да не скоча на главата му, се разкрачвам и при скока, губя баланс и стъпих накриво“, разказва Лазаров.
Когато излиза от кадър вижда, че глезенът му е страшно подут. Той обаче го превързва и продължава да снима.
Докато снима „Херкулес“ със Скалата, в Унгария, къса предна и странична коленна връзка, както и менискус. Два месеца след операцията обаче е готов за още екшън и заминава за снимки в Китай. Години по-късно обаче контузиите си казват думата.
„Травмите по време на каскадьорството ми, ако им бях обръщал повече внимание, сега нямаше като кихна рамото да ми се вади. Двете ми китки са чупени, пръстите ми се схващат, куцам, глезени колене, скъсани връзки, разместени прешлени“.
Лазаров твърди, че още докато е бил състезател по джудо се е научил да преодолява болката. Той си спомни думите, които е изричал треньорът му, когато някой състезател се е оплаквал: „Ще ти боли, ще ти боли, пък ще ти мине. Давай продължавай!“.
„Докато си млад, е окей. После, в един момент, вече започваш тежко да усещаш травмите“, добави каскадьорът.
Няма по-хубаво от Полето
Въпреки че е обиколил света, Джуджи винаги се завръща в родното си село Полето. След всички обиколени държави, той не може да си представи да живее на друго място.
„Цялото ми сърце е Полето. Друго няма. Където и да ходиш, там където ти е корена, там където ти е земята, пръстта, където мирише на твоето - няма по-хубаво. Без значение къде си ходил. Да, наистина щастлив съм, че съм могъл да обиколя света. Наистина съм видял едни от най-красивите държави. Да не казвам, че Нова Зеландия за мен е топ 1 - като държава, като красота, като всичко, като природа, като каквото се сетиш. Обаче по-хубаво от Полето няма. И това е нещо, което го живееш. То е в теб, ти го дишаш. Необяснимо е. Даже не съм си представял, че може да живея на друго място. Където и да съм бил, винаги съм знаел, че ще се върна и ще си отида на Полето“, завърши холивудският каскадьор. | БГНЕС
