За първи път разходите за храна ще паднат под 30%
Готовността на българина да купува не е била толкова висока от 2012 г. насам, а склонността към потребление се повишава трайно. Това са изводите от анализ на Института за пазарна икономика за структурата на домакинските бюджети.
Последните данни на НСИ показаха, че разходите растат по-бързо от доходите. Това обаче не означава, че стандартът на живот на българските домакинства пада, а напротив - следствие е на бума на пазара на труда, нарастващите заплати, трайното покачване на общия показател на доверието на потребителите и на нагласите им за закупуване на стоки за дълготрайна употреба. Всичко това се наблюдава през последните години, отбелязват от ИПИ, като добавят и още една причина за тази тенденция - ниската доходност на банковите влогове, които са традиционният начин за спестяване.
Важно е да се отбележи и че дори през 2012 г. българинът да е имал по-голямо потребление, това се е дължало на съвсем други причини - загуба на трудови доходи за част от населението, което води до невъзможност за спестявания, тоест потребление на почти всички изкарани доходи.
За повишаването на общото благосъстояние в последните години говори и
ръстът на
приноса на
заплатата в
структурата
на доходите
на домакинствата. През второто тримесечие на тази година относителният дял достига до рекордните 57,8%, което се дължи най-вече на нарастващата заетост и покачването на средната работна заплата.
Рекорд обаче има и при дела на данъците и осигуровките в разходите на домакинствата, който достига 14,23%. През последните години е имало увеличение на някои от таксите, но и домакинствата с работещи лица се увеличават.
Друга положителна тенденция е намаляването на разходите за храна и увеличаването на тези за култура и свободно време. От института очакват харчовете за ядене, които през второто тримесечие са стигнали 31,4%, за първи път да паднат под 30 на сто до края на годината. И припомнят, че в началото на десетилетието делът им е бил 37%.
Парите, които отделяме за култура, свободно време и образование, за първи път минават 4% от 2012 г. насам. Това говори, че
домакинствата
вече могат
да отделят
по-малко пари
за стоки от първа
необходимост
Освен това тези две тенденции се отнасят за всички хора независимо от размера на доходите им.
Това обаче не може да се каже за структурата на тези доходи. При първите 4 най-бедни групи от населението приносът на работната заплата всъщност намалява. Сред причините за това са трайното изключване на голяма част от най-бедните от пазара на труда, високият брой на неработещите членове на част от тези домакинства, както и все по-видимата доминация на доходите от пенсии.
Според анализа някои от тези домакинства не успяват да се възползват от общото подобряване на икономиката, тъй като се състоят от пенсионери, хора с увреждания или са многодетни. Други не успяват да си намерят работа заради липса на образование или квалификация. От ИПИ посочват, че за да се привлекат най-бедните хора, които нямат досег с пазара на труда, са нужни нови решения освен вдигането на минималната заплата.
Източник: https:www.24chasa.bg
