Сега неосигурените реално крадат от тези, които коректно си плащат вноските. Частните фондове ще увеличат контрола в системата – може да има съпротива от лекари, но хората много ще се зарадват, казва доц. Спас Спасков. Той е управител на Специализираната болница за активно лечение по кардиология "Свети Георги" - Перник. Има голям опит в управлението на болници и здравни фондове. 27 г. работи в спешната болница "Пирогов", от 2000 до 2008 г. е директор на лечебното заведение. Създател е на частен здравен фонд, бил е негов управител.
- Доц. Спасков, в медицината въпреки всички “уау” технологии базово за диагнозата си остава снемането на анамнезата. Какво подсказва тя на един лекар с опит за изхода от катастрофата на здравноосигурителния модел, която от години е видима за всички министри, но никой преди Кирил Ананиев не рискува да предприеме нещо?
- Без да може да се разграничи във всичко, позицията ми е не само на лекар, а и на мениджър в здравеопазването.
От тази гледна точка към момента имаме само идеята на Министерството на здравеопазването за нов здравноосигурителен модел. Пътят, който трябва да се измине, започва от обсъждането ѝ в общественото пространство през изработване на приемлив консенсус по нея, след което да се предприемат следващите стъпки по реализирането на набелязаната цел.
А сега вече ще го кажа като лекар: Това действие е много лечебно за здравеопазването.
- От коя болка ще се отървем?
- Основното, което ще се подобри в дейностите, е контролът по изразходването на парите, определени за здравеопазването. Когато се упражнява от частните фондове, надзорът е много по-сериозен от оказвания през Националната здравноосигурителна каса.
Работил съм в такъв фонд и познавам техонолгията по контрола и на едното, и на другото място.
Категоричен съм, че тази стъпка ще е оздравителна за здравната система.
- Преминаването към противоположно различен модел на отношения в толкова чувствителна сфера очевидно изисква време. Кои от идеите не екипа на министър Кирил Ананиев оценявате като най-бързо приложими? Стъпково или наведнъж трябва да влязат в живота ни?
- Процесът няма как да бъде светкавичен. След обсъждането, което не може да бъде формално и поради това изисква достатъчно продължително време, трябва по предложение на Министерския съвет и с одобрение на парламента да се направят корекции в редица закони. Те произтичат от предстоящите промени във функциите както на частните фондове, така и на здравната каса.
От нов регламент и законови промени ще се нуждае и системата на събирането на вноските. Това ще прави НОИ, след което средствата ще бъдат преразпределяни.
Не е възможно да мислим за някакви частични ревизии, всичко трябва да стане едноактно като законова рамка. А по-нататък ще се започне изработването на подзаконовите актове и формулирането на клиничните пътеки и системите за контрол на работата в лечебните заведения.
Подвеждащо е да си мислим, че тази промяна ще стане за ден, образно казано.
- Конкретно къде във времето пред нас виждате старта на новата система?
- Няма да е възможно да тръгне преди 2-3 години. Прекалено много неща изискват законови промени, а те са свързани с технологични срокове – министерството да подготви предложение до правителството, то да ги приеме, после да ги внесе в Народното събрание, където минават обсъждане в комисии, първо четене, второ четене и гласувания в пленарна зала... Извън това ще трябва да се създават и доработват много правилници.
Успоредно трябва да се вземе и становище от частните здравни фондове, което досега не съм чул да е направено. Решаващо ще е доколко те са готови да работят при новите условия.
- Съмнявате ли се в готовността им?
- Сигурен съм, че като идея ще бъдат готови да работят, въпросът е детайлите да не обърнат каруцата.
- Вноската от 8%, която се предлага да остане в този размер, винаги е била сочена като много ниска и обявявана за генерална причина половината от парите за здраве да се дават лично от джоба на пациентите. Ще бъде ли тогава същият размер достатъчен при новия здравноосигурителен модел?
- Процентът е едно, парите, които се събират – съвсем друго нещо.
Събираемостта на задължителните по закон вноски отразява и други елементи. Например част от хората не си плащат вноските, защото нямат доверие в системата. Ако се появят нови играчи на здравноосигурителния пазар, съм сигурен, че ще се осигуряват повече хора. Логично това ще увеличи събраните средства.
Не трябва да се забравя още един елемент. Като предимство сега се изтъква социалният принцип. Според него в крайна сметка тези, които не си плащат вноските, ще бъдат лекувани за сметка на тези, които всеки месец дават своите пари в здравната каса.
Когато в осигуряването влязат частните здравни фондове, подобно нещо няма да може да става. Това реално ще увеличи средствата за лечението на здравно осигурените граждани, ще станем свидетели на по-добри резултати - и финансови, и чисто здравни.
- Нали и в момента трябва да си платиш лечението, ако не си осигурен?
- Да, по закон, но на практика има толкова много изключения, че става правило обратното. Особено в спешните кабинети, клиники и болници, където много често лечението на неосигурените остава за сметка на лечебното заведение.
При промяна на модела и затегнат контрол всички ще трябва да се съобразяват с правилата и да бъдат осигурени, ако искат да ползват медицински услуги.
Самият факт, че здравното осигуряване е задължително, а има толкова много неосигурени, означава, че има нарушители на закона, крадци на средства от тези, които се осигуряват. Когато се допускат нарушители на системата да не носят никакви санкции, както е в момента, броят на тези нарушители непрекъснато се увеличава. Новите правила ще вкарат финансовия ред, за който мечтаем и който идва в защита на коректните в здравноосигурителната система.
- Звучи справедливо, много хора ще одобрят тази логика, но със сигурност има повече от видимите причини за пробойните. Например като цели групи от населението най-често се нуждаят от лекар децата и пенсионерите, които по закон се осигуряват от държавата, но дали това става в пълен размер и в коректния срок?
- Когато държавата ще работи и с частни осигурители, те няма да допускат никой да нарушава финансовите правила – нито единични вносители, нито групови като държавата.
В момента при наличието на държавен фонд към НЗОК – замислен е като обществен, но реално е тежко контролиран, неиздължаването от страна на държавата не води до никакви санкции.
Това е порочен модел по схемата: аз извършвам дейността, аз се разплащам, аз получавам парите и ги местя от един джоб в друг. Липсва контрол. С новата система това не може да съществува. Гарантира се още един механизъм за повишаване на средствата за здраве. Очаквам и вноските, които се правят от държавата на социален принцип за децата и възрастните, да се променят. Самата система предполага всеки да си изпълнява отговорностите. Вие очаквате ли частни фондове да поемат социални функции вместо някой друг? Аз – не.
Вероятно няма да се получи идеалното положение всички да са доволни от здравеопазването. Никъде по света моделите на здравеопазване не са успели да задоволят всички очаквания, но ще е много по-добре, отколкото сега.
- Логично изглежда и се коментира, че новият модел ще създаде прагматичната карта на болниците в страната: ако никой осигурител не сключва договори с определени лечебни заведения, те ще останат без финансиране и ще са принудени да се самозакрият. Реален сценарий ли е?
- А защо такива болници, които не се харесват на никого, трябва да съществуват? Сега парите за болниците се разпределят съгласно целогодишните дейности и определянето на лимити, тавани за болниците. Какво означават тези тавани? Че независимо дали болницата работи добре, или не, тя има някакъв гарантиран бюджет. А защо да не я оставим да си заработи приходите?!
Ако погледнем болниците с финансови затруднения към момента, ще видим, че основната причина за тази липса на постъпления е ниският им оборот поради недостатъчна дейност.
Там, където се лекуват много пациенти, плащанията от касата са по-високи. А когато се включат и частните фондове, разликите ще станат още по-осезаеми. От това ще печелят най-вече пациентите, защото ще получават много по-качествена медицинска помощ срещу вноските си за здраве.
- Като бивш дългогодишен спешен лекар и директор на “Пирогов” по-добре от всеки друг знаете, че ако не се промени сумата, която се плаща за спешен болен, болници с много такива спешни пациенти ще продължат колкото повече работят, толкова повече да губят, защото в повечето случаи това са сложни и тежки случаи.
- Стойностите на клиничните пътеки не се определят от болниците, които знаят какви са реалните разходи, а стават стандарт със съгласието на лекарския съюз, който си е обществена организация, няма отношение към финансовите дейности. Затова се получават разминавания.
Ако договорите се сключват директно между частен фонд и например “Пирогов”, оценката на дейността ще е много по-адекватна и постъпващите средства – по-високи.
- Очаквате ли съпротива пред предлагания нов модел?
- Вече чух коментари от страна на лекарския съюз, които не са много благоприятни. Логично е. Очаква се контролът върху дейността на лекарите да стане много по-сериозен, отколкото е сега. Но пък съм сигурен, че гражданите много ще му се зарадват.
Източник: https:www.24chasa.bg
