Отговарям в новата си книга “Преходно време” на всички, които през 1990 г. искаха да пометем комунистите: Е, как ще изметеш един милион и двеста хиляди души
- Трийсет години стигат ли, г-н Луджев, за да се напише обективен анализ на първите години от демокрацията в България?
- В съвременната историография е прието след срок от 25 години, което е времето за една нова генерация, че може да се прави спокойно исторически анализ. При това съвременната история е пребогата с документи, вече зависи от професионализма на историка.
- Защо нарекохте новата си книга “Преходно време - личности, идеи, събития. История по документа и отвъд документа”?
- Целта ми е да възстановя времето, наситено с грандиозни събития, борби, напрежения, страсти. Неслучайно в тази книга няма текст, нито цитат, който да не е от онова време. Противник съм на даването на оценки със задна дата - всичко е документирано, всеки е получил право да изкаже позициите си, това е най-добросъвестният подход.
- Откъде черпихте факти?
- От архивите в Народното събрание, в Министерския съвет, публични изказвания. Предишната ми книга “Революцията в България 1989-1991” е документално изследване, а сегашните два тома са документален разказ, в който има повече портрети, характеристики на героите, разказ, който отива отвъд документите.
- През тези години вие имахте водеща роля, решаващо участие в политическите и икономическите промени в страната.
- Да, знам много неща от тези позиции, които могат да осветлят събитията откъм кухнята.
- Какво ще разберат новите поколения за началото на прехода?
- Книгата е в два тома. В първия се разказва за апогея на нежната революция - падането на второто правителство на Андрей Луканов на 29 ноември 1990 г., формирането на първото коалиционно демократично правителство на националното съгласие на Димитър Попов. Промените във външнополитическата ориентация на България към северноатлантическата общност, реформите в отбраната и МВР, реформите, с които започна пазарната икономика. Книгата завършва с изборите през октомври 1991 г., когато БСП окончателно бе отстранена по мирен път от властта. Вторият том засяга управлението на СДС и неговия провал, формирането на кабинета на Любен Беров. Читателят ще може да види същината на тези събития и всичко, което в днешно време е забулено в какви ли не приказки, обвинения и нападки. Показвам какво е либералният модел и защо либералните реформи в България не постигнаха целта си - бяха спрени, блокирани. Показана е борбата между умерените либерални реформатори в СДС и крайните антикомунисти популисти, които взеха връх. Битката беше как да се извърши преходът - дали както искахме ние, умерените либерали начело с д-р Желю Желев, като съзидателен акт за смяна на системата, а не просто с разрушаване. Искахме да стане в сътрудничество с максимално широк кръг от всички социални слоеве, със синдикатите.
- Можеше ли такъв огромен преход от комунизъм към демокрация да стане без толкова колебания?
- Такъв огромен преход е свързан с огромни жертви и страдания, но той не може да стане без базовото съгласие на голяма част от населението. Не може една трета от населението да върви напред за сметка на друга една трета от хората, която да бъде смачкана и изхвърлена. За съжаление, в СДС взеха връх крайните екстремистки тенденции, които отхвърляха търсенето на компромис и сътрудничество не само с БСП, но и с бившите си колеги и съратници, които бяха изхвърлени. Провеждаше се политика на конфронтация, която доведе до спиране на реформите и до катастрофа на управлението на СДС.
- Кои са причините България и българското общество да криволичат толкова много в търсенето на правилния път към демокрация?
- Нямаше как да стане с щурм да се ликвидира системата на комунизма. Ние загубихме изборите за Велико народно събрание. Всички тези приказки, че трябвало да изметем комунистите - е, как си представяте да изметем един милион и двеста хиляди души, които отгоре на всичко единствени в Източна Европа спечелиха изборите, имаха мнозинство във ВНС. Това наложи друга стратегия на демократичните сили, която обосновахме с д-р Желев - на постъпателно превземане на властта и отстраняване на комунистите от власт. Първо президент, после в местните управи, после съборихме правителството на Луканов, защото хората излязоха на улицата - но една година по-късно.
Да си дадем сметка и какво беше СДС - когато беше основан, беше една измислена коалиция от несъществуващи политически субекти. Превърна се в реална опозиция като политическа сила едва през пролетта на 1990 г. и неслучайно загуби изборите. Показвам в книгата защо беше необходимо да се прави правителството на Димитър Попов. Мнозинството на БСП беше принудено да приеме правителство, в което реално доминираше СДС.
Основните реформи тогава бяха направени точно от президента и екипа на СДС в това правителство. Щяхме да срещнем много по-големи трудности, ако не бяхме си осигурили сътрудничеството с реформаторите в БСП. С политическо споразумение от 3 януари 1991 г. бяха описани всички направления на реформите. Спецификата на българския политически живот беше такава - тази огромна сила на БСП и относителна слабост на СДС наложи една много по-гъвкава и по-трудна за осъществяване политика. Чудо е, че успяхме да извършим такива радикални реформи при тази съпротива, която имаше от страна на старата система.
- Къде са митологиите и къде е истината - за куфарчетата с пари, за изнесените милиарди? Как стана финансовото замогване на бившата номенклатура и на хора от службите?
- Естествено, БСП преследваше своята цел - да запази контрола върху политическата власт и ако може да я трансформира в икономическа. Тя никога не е губила интерес към политическата власт. Когато спечелихме изборите през 1991 г., пеехме “Последен валс”, а Лилов предупреди, че това не е последният валс на БСП.
Поради това, че запазиха контрола върху властта дълго време 1990-1991 г., те имаха възможност организирано и много ловко (имаха в ръцете си целия апарат на държавата) да създадат условия за трансформация към овладяване на икономиката на страната. Разказвам и в двата тома на книгата за тези особености за раждането на втория български капитализъм, за т.нар. банкови реформи на Луканов - само през 1990 г. бяха създадени над 70 търговски банки, един куп частни банки и всички те се оглавяваха от техни хора, които са били в апарата на партията или в службите. Разказвам за външнотърговските дружества, за източването на огромен капитал - над 2 млрд. долара, чрез тези дружества и чрез инвестиции, които ловко и благодарение на глупавата политика на правителството на СДС бяха преобразувани в частни. И точно тези дружества бяха създадени под егидата на ДС, под ръководството на БКП начело с Луканов, Огнян Дойнов и други.
- И така “логично” се стигна до раждането на силовите групировки.
- Разказвам и за тях в книгата. Те бяха създадени от ловките и умните оператори от апарата на БКП и ДС. Нарекъл съм тази част “Мафия с пагони”.
Един от основните начини, по които се развиваше новият български капитализъм, бяха разни бизнесструктури, създадени от бивши служители на армията и на ДС. Разказвам за тази мрежа на базата на документи на военната прокуратура, която ги разследваше, и показвам как те не само обхващат цялата държава, не само натрупват пари, но ги изнасят извън страната, постепенно набират сила и започват да се оглеждат за вземане на политическата власт в страната.
Голяма част от т.нар. борци и спортисти бяха все служители или в МВР, или в армията. Те имаха много сериозни връзки с тези основни ведомства и понеже бяха дисциплинирани, добре организирани, успяха да осъществяват значителна част от тази трансформация на капитали и финансови активи.
Можеше да спрем и да предотвратим този процес, но правителството на СДС не направи необходимото. Много приказки се говореха за куфарчета и обогатяване, но правителството не предприе сериозни мерки, ликвидираха комисията за външнотърговските дружества, която ръководех, комисията за разследване на ДС.
- Може ли да се говори за генерални грешки на прехода, чиито плодове берем и днес?
- Когато говорят, особено левите, за сбъркания либерален модел, винаги съм посочвал при споровете си с Луканов, Лилов и другите: проблемът е не, че либералните реформи са погрешни, а за разлика от другите европейски държави те не бяха реализирани докрай у нас, бяха спрени, дори имаше някакъв опит за реставрация на държавния социализъм по времето на Виденов и знаем как завърши той. Това е най-големият проблем на прехода, а основната причина са хората. Затова и съм обърнал внимание на личностите в книгата - как ще се развива една политика и едно управление зависи от хората, които го правят. А българските политици и вдясно, и вляво при правителството на СДС, на Беров (където е генезисът на всичко, което се случи) и на Виденов - се отказаха от реформи и предпочитаха да запазят голямата държава, която им даваше възможности за пари, привилегии, възможност да правят търговия “власт срещу пари” и “пари срещу власт”.
В резултат в България се създаде един партийно-клиентелистки модел на елита, който въобще не беше заинтересован от реформите и развитие на страната, а преди всичко от създаването на една върхушка.
- Добре, казвате, че при правителството на Беров се крие генезисът на проблемите за българския преход, но нали той беше съветник на президента д-р Желев, защо се случи така?
- Разказвам тази история във втория том. Правителството на Беров беше наложено от обстоятелствата. Идеята беше проста - когато пропадна правителството на СДС на Филип Димитров, искахме да задържим властта в ръцете на либералните сили. Говорих тогава с проф. Беров - да направим едно преходно правителство за няколко месеца, докато се разберем в СДС, след което той да подаде оставка, а ние да направим ново правителство на СДС и ДПС. А какво стана през 1993-1994 г.? Първо, не е вярно, че групировките са се стабилизирали точно тогава. Групировките, частните банки, въобще основните лостове на бившия режим се стабилизираха точно в края на 1991 и 1992 г. И “Мултигруп”, и “Трон”, и т.н.
- Защо обаче избуяха при Беров?
- Дал съм кратък разказ - вината не е само на правителството на Беров, вината там е на цялата политическа класа, защото социалистите и сините, и ДПС се опитаха да използват властовото безсилие от страна на кабинета “Беров”, за да се възползват от властта.
- Помня, че точно в този период Илия Павлов се легитимира, така да се каже, когато се появи в парламента - слизайки по стълбите от зала “Запад”, облечен в масленозелено копринено костюмче, показа на Луканов, че “той кара влака”.
- Не съм сигурен, защото по това време двамата - Павлов и Луканов, си сътрудничеха. Това е една от многото легенди, но тогава двамата бяха съратници в капиталообразуването. Но аз разказвам в книгата си как повиках в началото на 1992 г. Илия Павлов в кабинета си и го накарах “да стои мирно”, защото беше предприел някакви акции. Срещу групировката тогава вече имаше заведени дела, но как стана така че в края на 1992 и 1993 г. всички тези групировки придобиха изключително голяма мощ. Разказвам как те подпомагаха правителството на Филип Димитров. Например как “Мултигруп” е правила дарения за изборната кампания на СДС.
- Да, помним - вдясно от главата на в. “Демокрация” на първа страница стоеше логото на “Мултигруп”.
- Вие помните, но колко хора го помнят. Всички, които сега говорят големи приказки като Иван Костов, си траят по този въпрос. Нали Костов и Филип Димитров осигуриха на “Трон” един куп преференции - всичко това е отразено не само по документи, но и какво е ставало зад кулисите.
- Влизате ли в някакъв задочен спор с книгата на Иван Костов?
- Не, там няма територия къде да вляза, защото това са диаметрално различни книги. Моята книга е документален разказ, документално изследване, в което в първия том например Костов е показан като реформатор - посочил съм негови речи, изявления, докато в неговата книга са размишления и оценки със задна дата, които влязоха в легендарията на тъмносините привърженици и които той произволно продължава да твърди.
А да, представил съм и нашите тогавашни спорове например по бюджета за 1992 г., когато двамата застъпихме различни концепции за развитие и после как той се превърна в политически интригант и заби ножа на “своя приятел”.
- За свалянето ви от поста на военен министър ли говорите?
- Да, защото той допринесе изключително много със своето интригантстване - разказвам как той ходеше при депутатите, цитирам думи на сини активисти. И пак напомням - няма една дума от днес, казана със задна дата - всичко е казано тогава, всичко тогава е правено.
- Свърши ли преходът?
- Отдавна - да приемем като условна граница приемането ни в ЕС. Нямаше да бъдем приети, ако не сме изпълнили критериите - демократични институции, правова държава, пазарна икономика. Друг е въпросът, че ние сме държава от долния етаж на европейските демокрации и на пазарните икономики - наричам ги уродливо развити. Основната причина е този партийно-клиентелистки модел, който се утвърди и диктува развитието на страната.
Слава богу, че сме под шапката на Европа. Ще завърша с един доклад на Световната банка от 1996 г.: Има много причини за разликите в развитието на европейските държави, за успеха и неуспеха на техните реформи, но основната причина е разликата в капацитета, енергията и посветеността на националните лидери в процеса на реформите. А това какви лидери си избира един народ, показва неговата пригодност за демокрация. Това е същината.
CV
l Роден на 27 март 1950 г. в Бургас
l Завършил е социология и политология в УНСС
l Участва в Кръглата маса през 1990 г. от страната на СДС
l Депутат във ВНС и парламентите до 2001 г.
l Вицепремиер от СДС в кабинета на Димитър Попов
l Военен министър в правителството на Филип Димитров
l Професор, доктор. Има множество научни публикации.
l Автор на книгите “Град на две епохи”, “Революцията в България 1989-1991”
l Току-що излизат от печат двата тома на новата му книга “Преходно време - личности, идеи, събития”
Източник: https:www.24chasa.bg
