Мрежа

Цялата власт на троловете

0 429

 Всеки втори журналист е ставал жертва на атака в интернет

 Жените са нападани по-често от мъжете

1999-а. Една година преди да гръмне така нареченият дот.ком балон и да предизвика първата голяма криза в IT бранша, няколко американски журналисти скицират в своя Сluetrail Manifesto бъдещето на онлайн комуникацията. “През 90-те години интернет се превърна в място, в което хората могат да комуникират помежду си без никакви ограничения – без филтър, без цензура или институционални санкции.”

2017 година. В онлайн форумите на медиите и в социалните мрежи човек се натъква именно на това, но в най-ужасната му светлина.

Расизъм, реч на омразата, напълно размиване на границата, която дели свободата на личното мнение от пропагандата. Всъщност хората сякаш

използват

интернет

най-вече за едно

– да се ругаят

един друг възможно най-злостно без особени последствия.

Тази тенденция се влошава през последните 15 г. Особено когато става дума за конвенционалните теми дразнители – бежанци, ислям, Русия, Запада, в мрежата просто избухва най-лошото от това, на което са способни вербално хората.

Коментарите, правени зад удобната завеса на интернетната анонимност, са десетки хиляди. Положението стана толкова неуправляемо, че немалко медии се видяха принудени да изключат форумите си и да се върнат към старите методи на комуникация – писмо с ясен подател.

Други все още могат да си позволят лукса да поддържат редакция, която модерира форума. Работата на хората в нея обаче е трудно да бъде свършена. Не става дума само за отстраняване на пошли или дори престъпни коментари, а и за запазване на възможността все пак да се изразява мнение. Труден баланс, който е свързан с къртовски труд и много негативни емоции. Не само те са потопени в тази атмосфера на омраза и непрекъснати нападки, а и всички техни колеги.

При едно от последните проучвания в Германия 42% от журналистите са признали, че са били обект на атаки. Това е почти всеки втори, работещ в медиите!

Две трети е

бил жертва на

мобинг, хейт

и дори реални заплахи през последните 12 месеца. Подклажданата в мрежата омраза дава плодове и в реалния живот: репортерски екипи биват нападани, журналисти са бити само защото са журналисти, не малко новинари биват обиждани, защото изразяват мнение, което не съвпада с мнението на отправящия заплахите.

“Омразата е насочена срещу професията независимо как се справя с нея журналистът”, обяснява ръководителят на проучването професор Андреас Цик от Служба за медийна интеграция. “Журналистите трябва да пишат само онова, което иска да чуе публиката, или да мълчат – това е идеята на тези атаки”, допълва той.

Всеки втори журналист се чувства притеснен, защото сам е станал жертва на мобинг или е видял как това става с негов колега. Съвсем малко са редакциите, които могат да си позволят юридическа или психологическа подкрепа за работещите, и повечето журналисти трябва да се справят с този проблем сами.

Ана-Марайке Краузе работи като онлайн редактор в новинарското предаване на обществената телевизия ZDF.

“На ден трябва да прочетем и сортираме по около 2000 коментара”, казва тя. На въпроса ми как издържа, уточнява, че не всеки от тези коментари е агресивен, но въпреки това смените на всеки два дни от нов екип са наложителни.

Най-голямото проучване на това явление засега направи британският в. “Гардиън”.

Журналисти проучиха 70 милиона коментара от форума на вестника и ги обобщиха. Добрата новина е, че не всеки коментар бива трит, дори напротив. 96% от написаното от читателите остава в мрежата.

Вестникът прави анализ на онези

автори, които

получават

най-много хейт

Първият извод е, че за каквото и да пишат журналистите, винаги се намира някой да излее върху тях омраза. Този извод е пряко свързан и със следващите: пола, расата и сексуалната ориентация на автора имат повече значение за отношението към него, отколкото съдържанието на статиите му.

В топ 10 на най-руганите журналисти от “Гардиън” се оказват 8 жени и един хомосексуален мъж. Една от авторките е мюсюлманка и една – еврейка. Но и генерално извън тези десетина най-мразени журналисти авторките на вестника получават много повече коментари, които трябва да бъдат модерирани, отколкото авторите. Единствените теми, в които все още се спазват добрият тон и уважението, са крикетът, конните надбягвания и джазът. Най-често се налага да се трият коментари под теми за исляма, Израел и Палестина, изнасилвания, феминизъм.

“Гардиън” отказва да следва съвета “Като не им харесват коментарите, да не ги четат” и изпраща свои репортери на среща при най-упоритите тролове. Поредицата с интервютата с тях бе публикувана и получи голям отзвук. Същия почин подеха няколко германски политици жени, които изненадваха своите най-упорити тролове на вратата у дома им

с въпроса:

“Защо написа, че

искаш да умра?”

Журналистите вече различават и отделни видове тролове, като най-опасни от тях са политическите платени.

Може лесно да ги разпознаете, ако влезете в профила им, и там няма почти нищо, а те въпреки това са ежедневно активни. Реагират на темата, за която са наети.

Например в политическите предизборни битки у нас професионалните пиар организации сигнализираха, че повечето партии в България имат цели армии от тролове, които атакуват противникови мнения. Дори бе изваден списък с десетте най-активни тролове, като най-усърдният сред тях се оказа профил с името Адриан Димитров.

За две години – между 2015-а и 2017-а той е генерирал публикации с общо 85 023 споделени статии. Основната тема на тези публикации е “прокарване на тези на БСП, проруска пропаганда и ксенофобия”.

Разследването показва, че

зад името на

Димитров стоят

поне 29 различни

профила

“Клонингите се създават за резерв в случай на докладване или блокиране на някой от активните профили, които се използват за тролене”, съобщава авторът на изследването от инициативата, нарекла себе си “Чист интернет”.

Анализът на данните е показал, че между юли и октомври 2015 г. постовете му са с крайно антиромска и ксенофобска тематика.

Споделяните статии са както от легитимни информационни агенции, така и от сайтове като “Без цензура” и са придружени с призиви за саморазправа.

В края на 2015 г. започва налагане на нови теми – “гражданска война, терор в Европа, корупция и световни конспирации”.

В началото на 2016 г. фокусът се измества върху пропаганда в полза на БСП и величието на Путин и Русия, пишат още от “Чист интернет”.

Авторите на разследването представят и статистика, която показва, че активността по проруска линия на профилите му е достигнала до повече от 9000 публикации на месец, или над 12 публикации на час без прекъсване.

Прогресивният ръст на дейността му започва около май 2016-а и достига пика си около ноември – декември 2016 г. Според анализа има моменти, в които постингите достигат до 60 на час.

Проверката на организацията е стигнала до връзка на Адриан Димитров с дружеството “Булпресс” ЕООД, чийто едноличен собственик е роденият през 1996 г. Адриан Николаев Димитров. Дружеството се намира в Шумен, с размер на капитала 10 лв.

Обвиненията, че зад коментари в прослава на Путин стоят платени тролове, не са само български.

Още през 2014 г. “Зюддойче цайтунг” направи оценка на 138 мегабайта данни от коментари в германските медии, за да прецени дали платените коментари променят посоката на обществените дискусии.

Изводите на немския вестник се препокриват с изводите от подобно проучване и на руския вестник “Независимая газета”.

Журналистка от „Независимая“

успява да

проникне в

централата

на троловете

в петербургското предградие Олгино, представяйки се за трол. Обучават я пиари, които обясняват как да се дискредитират опозиционери, като се пишат неверни статии за тях и се правят осмиващи ги колажи, които после се разпространяват по схемата, която бе разкрита и в България. Проучванията доказват онова, което медиите на Запад вече подозират: след избухването на войната в Украйна форумите им внезапно се оказаха залети от мнения, защитаващи Путин и осъждащи “украинските фашисти”. Това не съвпадаше с проучванията на мнението, според които само 8% от германците одобряват политиката на руския президент. Тогава две трети от германците защитаваха натиска на САЩ и ЕС върху Русия с икономически санкции. Четейки лавината от коментари във форумите на медиите обаче, човек оставаше с впечатление, че е самотен в тези си схващания и масата защитава анексията на Крим.

През 2016 г. разбирането към Путин е нараснало. На Запад 10% одобряват действията му, а на Изток – цели 23%. 30 на сто от привържениците на популистката партия “ Алтернатива за Германия” пък даже биха избрали Путин вместо Меркел за канцлер.

Източник: https:www.24chasa.bg

Leave A Reply

Your email address will not be published.

WC Captcha − 5 = 2