Страната ни е с най-ясно неравенство в заплащането в ЕС
България е страната в ЕС с най-голямо неравенство в доходите на населението. В това подреждане сме на тази позиция от доста време. Според последните данни на Евростат - за 2018 г., разликата в доходите на 20-те процента от населението, които получават най-високи, и 20-те процента с най-ниски доходи в България е 7,66 пъти. Средното за ЕС равнище на тази разлика е 4,77 пъти.
През 2017 г. неравенството в доходите в България е било още по-голямо - хората с най-високи доходи тогава са получавали 8,2 пъти повече от тези с най-ниски доходи, като средното за ЕС равнище е било 5,1 пъти.
В тези изчисления не става въпрос само за заплати, а за подреждане в зависимост от всичките доходи – заплати, наеми, земеделска земя, социални помощи и т.н.
Ако отнесем например само минималната работна заплата (560 лв.) към най-високите известни заплати в държавния сектор, които се получават на основанието на закон, разликата ще излезе над 28 пъти.
Борбата с
неравенството
в доходите е
особено важна
за България,
тъй като миналата година Съветът на ЕС, давайки подкрепа да влезем в чакалнята на еврозоната, отправи пет препоръки. На трето място - веднага след реформирането на държавните фирми и намаляването на задлъжнялостта в частния сектор, попадна рискът от бедност и борбата с подоходното неравенство. (Виж карето.)
Борбата с неравенството в доходите е и част от глобалната политика на МВФ и Световната банка. Просто защото предишната цел беше изкореняването на крайната бедност в световен мащаб, а тя до голяма степен е вече постигната.
Сложното в случая е как да се постигне намаляване на неравенството в доходите, след като хората не полагат еднакъв труд и усилия. Освен това, ако целта е пълно изравняване на доходите и това някак си бъде постигнато, ще изчезнат всякакви стимули за образование и квалификация у хората и предприемаческите усилия няма да имат никакъв смисъл. Вече сме живели в общество, което е било на другия край на класацията по неравенство, и знаем от опит, че това рано или късно води до крах на икономиката.
Другата опасност е, че повечето правителства не виждат друг начин да въздействат освен чрез данъците, така че да изземват повече от богатите. Или се насочват към политики, които преразпределят пари чрез бюджета за подпомагане на най-бедните.
Ако се сравнят средните заплати, които получават в България работещите в ИТ индустрията - малко над 2800 лв., със заплатите в туризма – около 650 лв., се получава разлика от 4,3 пъти. Но значи ли това, че от едните трябва да се изземе, за да се даде на другите.
Според много изследователи
борбата с
подоходното
неравенство чрез
данъчната
политика
е погрешна
Обикновено у нас в такива случаи веднага почва спор за това дали да не сменим сегашния плосък данък с прогресивна скала, която предполага данъкът върху дохода да расте с нарастването на заплатата.
Анализ на Института за пазарна икономика показа, че между индикаторите за доходите и данъчната система няма никаква връзка. И че по-скоро неравенството в доходите нараства или намалява в зависимост от това дали икономиката е във възход или спад.
За България, която въведе плоския данък през 2008 г., коефициентът “Джини” (който измерва подоходното неравенство) намаля през 2008 г. в сравнение с 2007 г. от 50,4 на 49,7. И още по-силно през 2009 г., когато всъщност бяха подадени първите данъчни декларации с плосък данък. (Виж графиката.)
Още по-сериозно доказателство за липсата на връзка между разпределението на доходите и данъчната система е сравнението на тези показатели за страните от ЕС. С плосък данък върху доходите са Естония, Литва, Унгария, Румъния, Чехия и България. До 2017 г. коефицентът “Джини” показва, че в него няма промяна, независимо дали в държавата има плосък данък, или прогресивно облагане.
Икономическият цикъл и процесите на пазара на труда имат далеч по-голям ефект върху неравенството. От графиката се вижда, че по-отчетливият му ръст започва от 2013 г., когато бяха първите признаци за възстановяването на пазара на труда от кризата. Именно тогава в ИТ индустрията, аутсорсинга на бизнес услуги и някои браншове на преработващата промишленост
заплатите
започнаха
стремително
да растат
И това разтвори ножицата между доходите на работещите в тези сектори и заетите в други икономически дейности като например туризма. В един момент между 2012 и 2016 г. разликата в заплатите между ИТ индустрията и туризма се увеличи от 3,7 до 4,1 пъти, за да достигне сегашните 4,3 пъти.
Препоръките на ЕС към България
Съветът на ЕС оповести следните препоръки за България, след като получихме подкрепа за чакалнята на еврозоната и банковия съюз.
Икономическите показатели на държавните компании са слаби в сравнение с тези на частните и поставят под риск публичните разходи. Реформирането им по европейски стандарти ще подобри стопанската среда.
Нивото на необслужваните корпоративни заеми е високо, затова ускорете намаляването на задлъжнялостта в частния сектор и преструктурирането на дълговете.
Нивата на неравенство и рискът от изпадане в бедност са големи. 2/5 от населението е изложено на риск от бедност, а доходите на най-богатите 20% от домакинствата са 8 пъти по-високи от тези на най-бедните 20%.
Въпреки наблюдаваното подобряване на адекватността на социалното подпомагане и на минималните пенсии системата за социална закрила не подкрепя най-уязвимите групи - ромите, децата, възрастните хора, хората с увреждания и хората, живеещи в селски райони.
Ограниченият достъп до здравеопазване, който е предизвикан от ниските публични разходи, неравномерното разпределение на ограничените ресурси и от слабото покритие на здравното осигуряване, остава сериозно предизвикателство пред България.
Източник: https:www.24chasa.bg
