Мрежа

Защо Колумб е най-великият мореплавател и откривател на всички времена?

0 0

Всички знаем, че Колумб е най-великият мореплавател и откривател на всички времена, но знаме ли защо? Въпреки че помощ му отказва първо португалския крал, а след години подкрепа и испанския, той не се отказва от своите мечти и цели. Тръгнал да открива път към Индия на запад, той открива цял нов свят и така поставя началото на Новото време в историята на човечеството.

Предлагаме ви откъс от „Мореплаватели, пътешественици, географи-изследователи”, от който ще научите или ще си припомните най-важното от живота на Колумб. Ако искате да узнаете още подробности и непознати досега факти за великия мореплавател, не пропускайте най-новия брой на сп. „Космос”.

Колумб (лат. Columbus, итал. Colombo, исп. Colon), Христофор (1451—1506) — италианец, най-великият мореплавател и откривател на всички времена. След завладяването на Източното Средиземноморие и Близкия изток от турците, пътят за далечната и желана Индия става твърде несигурен и опасен. Трябвало да се намерят нови пътища. В търсенето на морски път придобиват известност имената на редица мореплаватели. Сред тях обаче особено място заема Колумб. Той е роден през есента на 1451 г. в семейството на бедни тъкачи в град Генуа (наричана тогава „Дженова суперба“-„Великолепната Генуа“), голям пристанищен и търговски град в Италия по онова време. През 70-те и началото на 80-те години на 15. век Колумб осъществява редица плавания из Средиземно море, край бреговете на Западна Европа и западноафриканските брегове, като по този начин придобива умения на много опитен мореплавател. През 1474 г. Колумб се обръща за съвет при намирането на най-кратък път на запад от Индия до флорентинския географ и картограф Паоло Тосканели. Вече се знае, че Земята има кълбовидна форма, и Тосканели одобрява като „благороден и велик“ проекта на Колумб да се отправи на запад. Колумб предполагал, че за да стигне до Япония, трябва да преплава разстояние от 4,5 до 5 хил. км, което в действителност е 4 пъти по-голямо. Той предлага проекта си на португалския крал Жуан II, но научният съвет го отхвърля. Колумб отива в Испания и по-късно, благодарение застъпничеството на испанската кралица Изабела, проектът му е приет.

На 3 август 1492 г. Колумб начело на три кораба: „Санта Мария“ (около 100 тона), „Ниня“ (60 тона) и „Пинта“ (50 тона) и екипаж от 90 души (не всички опитни в корабоплаването) отплава от малкото испанско пристанище Палос. Отбиват се на Канарските острови за ремонт на „Пинта“. Немалко трудности и недоверие на екипажа съпътстват плаването. На 12 октомври 1492 г. матросът на „Пинта“ Родриго Триана забелязва земя – един от Бахамските острови, наричан от местното население Гуанахани. Колумб го нарича „Сан Салвадор“ (сега и Уотлинг), забива кастилското знаме и го обявява за владение на испанския крал. Установено е, че наоколо има и други острови. Насочен от местното население, Колумб отплава на юг, за да достигне голям остров. Така на 28 октомври открива Куба – част от североизточния й бряг. След това Колумб достига остров, наречен от него Еспаньола (сега Хаити). „Санта Мария“ обаче се натъква на риф и корабът е изоставен, като от него е прибрано всичко ценно.

На острова остават по собствено желание 39 испанци от екипажа. На 15 март 1493 г. Колумб се завръща в Испания с „Ниня“ пак в Палос, уверен, че е открил „Западна Индия“ (Западните Индии). Кралското семейство – Фердинанд и Изабела – потвърждава правата на Колумб като вицекрал на новооткритите острови. Втората експедиция на Колумб е организирана със 17 кораба (адмиралският флаг на Колумб е издигнат на кораба „Мария Галанте“) и около 2000 души екипаж. Отплава от Кадис на 25 септември 1493 г. Колумб пресича океана и открива Малките Антилски острови, достига остров Възкресение (сега Доминика), след това Гуаделупа, няколко други малки острови и голям остров (Пуерто Рико) и после Еспаньола. Оставените там испанци и построената от останките на „Санта Мария“ крепост не били намерени. Колумб полага началото на нов град до останките от крепостта (януари 1494). Тъй като много от хранителните припаси се развалят от горещината, Колумб оставя на Еспаньола 5 кораба и около 500 души, а с останалите 12 кораба се отправя обратно за Испания под ръководството на Антонио Торес. Колумб с три кораба достига остров Сантиаго (Ямайка) и южния бряг на Куба. През това време брат му Бартоломей Колумб пристига от Испания с три кораба, но те са тайно отвлечени от испанци, които избягват с тях в родината си. Колумб завоюва отново Еспаньола. Бартоломей основава град Санто Доминго (1496 г. – най-стария град в Америка). Разтревожен за правата си, Колумб решава да се завърне в Испания. Третата експедиция на Колумб – с шест кораба, отплава на 30 май 1498 г. от устието на река Гуадалкивир. Плава право на запад и близо до Екватора, като достига остров Тринидад. След това пътят му следва крайбрежието на Южна Америка (полуостров Пария), открива остров Маргарита и се насочва към Еспаньола. По това време „благородниците“-испанци, останали на Еспаньола, се разбунтуват, арестуват и оковават във вериги Колумб и брат му и ги изпращат в Испания (октомври 1500 г.). Кралят освобождава Колумб, обсипва го с обещания, които обаче не изпълнява. Две години преди това Вашку да Гама достига до Индия и интересът у испанците към плавания на запад намалява. Въпреки това Колумб е убеден, че път към Индия на запад може да се намери и през есента на 1501 г. започва подготовката на четвърта експедиция. На 3 април 1502 г. отплава заедно с брат си Бартоломей и малкия си син Ернандо, с четири кораба (всеки с вместимост 50-70 тона) и екипаж около 150 души. Минава покрай веригата на Малките Антилски острови, следва южните брегове на Еспаньола и Ямайка. Последователно минава покрай северните крайбрежия и открива днешните: Хондурас, Никарагуа, Коста Рика, Панама, насочва се на север към Ямайка, получава от индианците хранителни продукти и престоява там около година. След това пребивава на Еспаньола и с два кораба се отправя към Испания. На 7 ноември 1504 г. достига устието на Гуадалкивир. Западен проход към Индия не бил намерен, но са открити редица земи. Колумб се разболява, а кралят не изпълнява обещанията си. Болен, беден, непризнат, разочарован от властващите и забравен, Колумб се оттегля в град Валядолид, където на 20 май 1506 г. умира – събитие, на което малцина обръщат внимание. Но времето му отдава заслуженото.

Днес саркофагът с тленните останки на Колумб е поставен върху раменете на фигури, които изобразяват кралете на тогавашните испански кралства – Кастилия, Арагон, Навара и Леон, в преддверието на катедралата в Севиля – най-голямата в Испания. Такава чест никой друг не е получил. На пристанището на Барселона има величествен паметник на адмирала във вид на висока колона с негова фигура отгоре, а в басейн до пристанището е поставено копие от кораба „Санта Мария“. Огромен нов континент е открит от Колумб и с това събитие е поставено началото на Новото време в историята на човечеството.

Из „Мореплаватели, пътешественици, географи-изследователи”

Книгата може да поръчате тук!

Източник: https:www.24chasa.bg

Leave A Reply

Your email address will not be published.

WC Captcha + 26 = 29