- Преди няколко дни се върнахте от Испания, където бяхте голяма група с ваши колеги и близки приятели. Как се организирахте толкова много хора, г-н Пенев?
- Организирах го през март. Аз съм причината всички тези хора да се съберат. Всеки поотделно искаше да отидем някъде. Казах им, че трябва да се организираме и да запазим време, за да можем заедно да заминем. Отначало не бяхме толкова много, но постепенно се събрахме всички. Определих един период, който беше достатъчно далече от март - за края на септември, питах ги дали можем да сложим тези 5-6 дни, че са заети предварително. Те казаха да. Отидох в Народния театър и в Театър 199 и лично забраних да им слагат представления в този период и започнах организацията.
- Защо в Южна Испания?
- Беше малко егоистично - аз не бях ходил там. Много исках да отида в Алхамбра.
- Как се пътува в такава голяма компания?
- Отидохме със самолет до Малага, там вече си взехме микробус. Беше много смешно, защото той беше 9-местен, а ние бяхме 10 човека. Някои сме по-корпулентни (смее се), но имаше слаби и красиви момичета. Четири момичета бяха на седалка за трима.
- Кои градове посетихте?
- Бяхме в Малага, Севиля, Кордоба и в Гранада, където ми откраднаха портфейла.
- Как стана?
- Нямам идея! Портфейлът ми беше в една чанта тип бананка. Мартина ми я купи, че било много модерно. Но не я носех на кръста, а през рамо. Не знам как стана - аз си държа портфейла винаги в джобовете! И защо си носех и паспорта, и личната карта, и всичките дебитни и кредитни карти на едно място, не знам. Просто тази чантичка е отишла на гърба ми. Исках да си купя нещо, дръпнах я и видях, че е отворена. Най-интересно е, че вътре освен портфейла бяха и очилата ми. Те си стояха вътре с калъфа. (Смее се.)
- Какво стана после - с какъв документ се върнахте в София?
- Отидохме веднага в полицията. Мислихме, че трябва да идем в нормален полицейски участък, но се оказа, че за туристи има друго място. Слава Богу, мъжът на Теодора - Стефан Духовников, е испаноговорещ. Превежда ми и обясни много добре каква е ситуацията, дадоха ми документ, с който казаха, че е възможно да се прибера. А иначе редът е да отида до консулството във Валенсия или в Мадрид. Но беше събота, в неделя трябваше да се приберем. Проверих всички възможности, накрая реших, че ще рискувам да се прибера с този документ.
- В такива случаи е хубаво човек да е известен и да го познават.
- Да, но в Испания не съм известен. Като отидох на летището, там бяха категорични, че не може да пътувам само с този документ. Колегите обясниха, че съм известен. “Но, вижте, Антонио Бандерас, когото познаваме, да си загуби документите, пак ще е същата работа - няма да стане”, ми казаха. Като споменаха Антонио Бандерас,
моите колеги
възкликнаха:
“А, Антонио
Бандерас! Нашият
е много повече!”
(Смее се.) Напрегнато беше.
- Как се прибрахте все пак?
- Трябваше да се получи един имейл на правилното място, но мина време, в което имах усещането, че ще трябва да остана.
- Сега вече имате ли лични документи?
- Да, имам и част от картите. Аз ги блокирах моментално, като разбрах, че ги няма. Благодаря на всички колеги, с които бях. Нито аз, нито те позволихме това да развали преживяването. Да, създаде дискомфорт и усложнения, но бе преодолимо.
- Как се озовахте на мястото, където е сниман сериалът “Синьо лято”?
- Оказах се съвършено неподготвен - “Синьо лято” за мен е неизвестен филм, не съм го гледал. Когато са го излъчвали, съм бил доста пораснал, за да гледам такива детски филми. Теодора питаше къде е мястото, на което са го снимали, и много искаше да идем там. Оказа се, че е близо до Малага.
- Какво представлява?
- Семпло курортно градче, но явно филмът е много популярен навсякъде по света, лодката на един от героите е извадена на брега и е станала популярно място за снимки. Непрекъснато имаше туристи, макар да беше извън сезона. Имаше алея с портретите на героите и съответно с името на актьора. Теодора ходи и прегръща портретите на някакви, в които била влюбена като малка.
Трудно е да намериш хора, с които да можеш да пътуваш. Когато сте много и желанията и трептенията са различни някакси трудно се организира така, че всички да са хармонични. Аз съм изключително благодарен, че точно тези хора, с които често работим заедно, ходим на вечери, успяхме да отидем там. За това, че всеки със собственото си его събра своето, сложи го в услуга на общото и се получи нещо много приятно. Ние се забавлявахме, смяхме, правихме глупости, ама много големи.
- Какви глупости?
- О, няма да кажа, абсурд!
- Върнахте се към работния график и току-що излязохте от репетиция, по какво работите сега?
- Да, това беше първа среща и репетиция за нещо, за което отдавна си говорим с мои колеги.
Искаме да привлечем
с популярността,
която всеки от нас
има, младите хора
към високата поезия
и въобще към изкуството в неговите най-чисти проявления. И те да не са свързани с комерсиалността, не че в нея има нещо лошо. Никога нищо не трябва да бъде забранявано, заклеймявано и премахнато, но истинското изкуство - това, което е резултат на висок душевен порив, няма широка популярност, защото инерцията на всекидневието и леснината на комерсиалните проявления убиват желанието да се докоснеш до него. Известни хора, както сме ние в случая, се заемаме с това по възможно най-чистия и лесен начин да доведем до съзнанието на младите хора бисери на българската поезия. Това ще се случи на 9 октомври в голям столичен клуб под името “Поетите”.
Аз ще започна с “Опълченците на Шипка” - стихотворение, което се учи в училище. Стремежът ни е да накараме младите хора да усетят как посланията, патосът, емоцията, които съдържат тези произведения, са абсолютно адекватни на днешния ден. Дадох си сметка, че голяма част от “Опълченците на Шипка” е тотален рап. Средствата и жанровете могат да се сменят, но емоцията и посланията са нещо, което остават дълго. Правим го с Юлиан Вергов, Захари Бахаров, Теодора Духовникова, Иван Бърнев, Бойко Кръстанов, Луиза Григорова, Малин Кръстев - най-актуалните сред младите български звезди. Това са мъже и жени от различни поколения, които обичаме поезията.
Цялата тази инициатива, която е на Диана Алексиева и на нейния сайт, е наречена “Поетите”. Не се казва “Големи български артисти четат”, не е изредено нещо поименно. Диана пусна рекламата за това, без да има сигурно нито едно име. И билетите се изкупиха за часове - очевидно от хора, които имат нужда да чуят поезия. А кой ще бъде проводникът, е второстепенно. За мен това е ценно.
- Какво представяте - произведения само на класици или и на съвременни автори?
- Дълго спорихме за това какво да бъде. Има и съвременни стихове, като например на Георги Господинов и на Стефан Цанев. Но първата част е с тежка артилерия - в нея са само класически стихотворения, които всеки знае. В по-голямата си част са революционни и повдигащи духа. Има част с хумористични неща, които имат и лека ирония. Завършваме с любовна лирика.
- Често говорите за важността на паметта.
- Да, няма как да оцениш, че Ицо Хазарта е страхотен поет, ако не знаеш, че най-малкото в българската поезия той има на какво да стъпи и да се развива. Иначе ще стоиш на ниво: “Тоя каза някакви много интересни работи и много ме изкефи”. Когато знаеш откъде идва това, през какво минава, вярвам и се надявам, че ще добиеш възможност да удоволстваш, тоест удоволствието ти да е много по-голямо. Иначе ти е дребно смехче, което те докосва на много плитко ниво. Когато го преживееш истински, толкова по-значимо и важно е, днешният ти ден става по-смислен. Ако се оставим само на това, което всекидневието ни предлага, и глупостите, които се случват ежесекундно, ние съсипваме собствения си живот. А той е само един и не бива да позволяваме елементарността, посредствеността, глупостите, клюките да стават определящи и те да ни водят. Напротив - да си дадем шанс да ни се случат вдъхновяващи неща. Но ние трябва да контролираме това. Никой няма да дойде и да ти каже: Вземи сега хубаво да преживееш тези моменти. Ти трябва да имаш необходимост да го направиш и то е също усилие.
- Има ли надежда? Сам казвате колко бързо се е разпродал спектакълът.
- Аз съм оптимист. Вярвам, че в нашето общество, макар да изглежда болно, разядено, гнило и подвластно на дребни страсти и на мизерия, има вдъхновяващи, силни хора. Хубаво е те да се събират и да повличат по някакъв начин останалите.
Не да ги водят хора
с комплекси за
малоценност,
които по неведоми пътища са станали водещи политици, организират панаири и това ни е тема на деня. Ами, не, не ми е тема. Нито ще го гледам, нито ще го коментирам.
Едно от старите седем чудеса на света е храмът на Артемида в Ефес. Между другото бяхме там тази година заедно с Теодора Духовникова и Юлиан Вергов, наистина няма нищо останало от него. Той е подпален и изгорен от Херострат само защото той е бил тотален бездарник, който нямал по какъв друг начин да остави името си в паметта на хората. Решил, че ще запали този храм, за да се запомни името му - нещо, което кореспондира жестоко със ситуацията днес. Сега също не е важно с какво ще запомнят името ти - дали със скандал, дали с мръсотия. Най-важно е да ме запомнят. Ето това е един пример от древността, който се повтаря и сега.
- Кое беше последното вдъхновяващо нещо, което ви се случи?
- Имам чувството, че тази година само съм работил - толкова много снимах, толкова много репетиции. Бях си решил, че лятото ще почивам 2 месеца, но се оказа, че съм почивал само две седмици по начина, по който исках. Почнах снимките първо на “Откраднат живот”, после на един великолепен филм - “Рая на Данте”, с прекрасни хора. Режисьор е Димитър Радев, оператор - Калоян Божилов, който е и операторът на “Ага”, а аз много харесвам този вид кино и чувствителност към света. Всъщност усещането ми е, че цялата година е била в работа. Но си дадох сметка, че като почнах от Божи гроб, пустинята Вади Рум и Петра през февруари, после бях в Ефес и Истанбул, след това бях в Италия, ходих и във Франция - една седмица бях при Мария Касимова-Моасе, съм имал великолепни срещи, преживявания. Включително и с последното пътуване в Испания.
- Продължавате ли снимките на “Откраднат живот” и какво предстои да се случи с героя ви професор Цонев?
- Да. Не знам какво ще се случва, макар да бяхме със сценаристката Христина Апостолова заедно в Испания.
- Не я ли питахте?
- Не обичам да питам, както и да искам някакви неща. Аз разчитам на това, че Христина е толкова чувствителна, усеща всякакви вибрации, така че съм убеден, че тя ще напише това, което е най-добре и ще ми достави най-голямо удоволствие да го изиграя.
- Не е ли странно, че двама от героите са Владов и Пенев?
- Не, нарочно е - заради мен се казват така. Нали знаете, че участвах в промото на сериала за Нова телевизия и дълго време беше предвидено аз да играя професор Генадиев, който впоследствие изигра Стоян Алексиев. Но по това време снимахме последния сезон на “Под прикритие” и телевизиите не можаха да се разберат за моето време - не можеше паралелно да снимам двете неща и после да бъдат излъчвани. И
в моя чест бяха
Владов и Пенев
- те винаги са в двойка в сцените. Но същото е с Мазов - той е на Карамазов. Христина има такива заигравки с имената.
- Какво ви даде “Откраднат живот”?
- Аз влязох, когато машината вече беше смазана. За нивото на българските телевизии този екип е най-високо професионалният. Те не се уморяват за секунда да измислят и да вървят в жанра, който са си избрали, да бъдат максимално точни. Подбират страхотни артисти - партньорствата ми са изключителни. Янина Кашева и Мария Каварджикова са живи легенди на българското кино. Когато емоционално имат достатъчно добри, интересни задачи, ти само можеш да седиш и да се учиш от тях. Така че за мен самия е много вълнуващо.
- Поставихте си доста цели за 60-ия ви рожден ден, на празника ви миналата година беше премиерата на постановката “Бащата”, в която сте в главната роля. Какво ще правите за 61-ия си рожден ден след 20 дни?
- Не знам вече какво ще правя, нищо не съм мислил. Няма да имам представление, както е било предишни години.
- Планирате ли ново пътешествие?
- Да, подготвям го в момента.
Заминаваме с
дъщеря ми Яна
в Буенос Айрес,
Аржентина, да посрещнем 2020 г. С нас ще са и мои приятели, но още не мога да кажа кои.
- Бяхте с дъщеря ви и в Перу - превръща ли се в традиция всяка година да пътувате някъде с нея?
- Не е традиция. Дори не си и помислях, че ще пътувам някъде с Яна - тя е достатъчно голяма и от години вече не съм част от почивките ѝ. Естествено, тя предпочита да е със свои приятели, връстници. Но така се случи, че миналата година бяхме в Перу, а пък сега ще отидем в Аржентина.
- Не я ли натискате вече да има свое семейство, деца?
- Не, не мога да я карам такива неща - това ще са нейни решения, това е нейният живот. С майка ѝ сме се опитали да я възпитаме така, че тя да е отговорна към собствените си действия. Съвършено спокоен съм, че тя ще направи всичко, което трябва, и по начина, по който трябва, когато реши. Аз съм абсолютно готов за внуци, бих искал, ще ми е много приятно, но по никакъв начин не мога да я пришпорвам. За мен най-важно е да е щастлива, да се чувства добре, да ѝ помагам с каквото мога, когато тя поиска. Не искам да ѝ помагам, когато тя няма нужда от това. Аз наистина винаги съм на линия и готов, но никога в изискваща позиция. Всъщност ако я питате нея, може би друго ще излезе, но аз така мисля за себе си. (Смее се.)
Източник: https:www.24chasa.bg
