Убити са племенник на Иван Вазов и брат на художника Илия Бешков
75 години след създаването му т. нар. Народен съд продължава да взема жертви. Слава богу не физически. Но през миналата година умря политическата кариера на депутата от БСП и зам.-председател на Народното събрание Валери Жаблянов. В декларация на БСП той заяви, че “Народният съд е необходимо и неизбежно правосъдие”.
За тези свои думи Жаблянов е свален от парламентарния си пост. С казуса се занима дори Конституционният съд, който със 7 на 5 гласа реши, че решението на НС не е в нарушение на закона.
Народният съд е най-горещата зона във взаимоотношенията леви - десни. Оценката за него е винаги противоположна и често се използва за пропагандни цели и идеологически внушения.
Народният съд е извънреден трибунал на левия революционен терор. Създаден е с наредба-закон от 30 септември 1944 г. на правителството на Кимон Георгиев. Учредяването му е в противоречие с Търновската конституция и легализира започналото след 9 септември масово политическо насилие в страната.
Официално трибуналът е създаден за съдене на политиците, управлявали България от 1 януари 1941 до 9 септември 1944 г. и вкарали страната до участие във Втората световна война на страната на Тройния съюз и особено обявяването на война на САЩ и Англия.
Тази уж символична война докарва бомбардировачите на САЩ и Англия над България. В София са разрушени 12 657 сгради, жертвите са над 2000. Бомбардирани са Пловдив, Карлово, Стара Загора, Кюстендил, Дупница, Мездра, Търново, Добрич, Русе, Лом и други населени места.
Народният съд има и по-далечна цел - да бъдат узаконени извършените вече убийства след навлизането на Червената армия в страната. Както и да неутрализира политическия и интелектуален елит на Царство България и да ликвидира политически противници за режима, който се установява след 9 септември 1944 г.
От 20 декември 1944 до 2 април 1945 г. са организирани 135 масови процеса в цялата страна. Арестувани са 28 630 души. Срещу 11 122 души са повдигнати обвинения, съдбата на много арестувани е неизвестна.
Процесите се извършват в Софийския университет, Съдебната палата и в цялата страна. За около 4 месеца са издадени 9155 присъди, с които са осъдени на смърт 2730 души.
1305 души получават доживотен затвор, а останалите – от 1 до 20 години.
Един от хората с най-голям принос за спасяването на българските евреи - подпредседателят на парламента Димитър Пешев, е осъден от Народния съд на 15 години затвор “за фашистка дейност и антисемитизъм”.
Само за сравнение - на Нюрнбергския процес са осъдени 19 души, от които на смърт - 12. Присъдите в България се произнасят в името на “Симеон Втори, цар на българите”, тъй като все още действа Търновската конституция, въпреки че тя не позволява извънредни съдилища, каквото е Народният съд.
Когато присъдите вече са изготвени в ЦК на БКП, възниква спор как осъдените да бъдат лишени от живот.
Вълко Червенков иска те да бъдат обесени. Изглежда, по този начин той желае да отмъсти за “обесените си другари” след атентата в черквата “Св. Неделя”. Тогава на бесилото увисват Марко Фридман, Петър Задгорски и Георги Коев.
Надделява становището на Трайчо Костов жертвите да бъдат разстрелвани с куршум в тила. По зловеща ирония на съдбата само след пет години Трайчо Костов е обесен в 2,30 часа на 16 срещу 17 декември 1949 г. в Централния софийски затвор.
Нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. остава в историята ни като “черния четвъртък”. Тогава са убити 67 души. Първият куршум е за брата на цар Борис Трети Кирил Преславски. После идва редът на трима премиери - Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов. След тях са разстреляни депутати, секретари към двореца, генерали, полковници, интелектуалци...
Убит е и д-р Иван Вазов - племенник на народния поет Иван Вазов, капитан - командир на Балканския полк, герой от войните. Носител на три кръста “За храброст” и орден “Австрийски орел”.
Няма милост и за д-р Иван Бешков - 49-годишен, брат на художника Илия Бешков. Герой от Първата световна война, с два ордена “За храброст”, депутат, бивш министър на земеделието.
Докато чака реда си да бъде убит, кардиологът проф. Александър Станишев, бивш министър на здравето, забелязва, че не всички простреляни са мъртви, има и само ранени. Моли да му разрешат да установява смъртта им, за да не се мъчат полуживи в гроба. Така изпълнява последната си задача като лекар. Накрая го разстрелват с куршум в тила.
Телата на убитите са захвърлени и зарити в бомбена яма в гробището край Орландовци.
Източник: https:www.24chasa.bg
