Мрежа

„Таймс“: Крайната десница нанесе „земетръсен“ удар на правителството на Меркел

215

Крайната десница нанесе „земетръсен“ удар на намиращото се под обсада коалиционно правителство на германския канцлер Ангела Меркел, пише британският в. „Таймс“ за вчерашните регионални избори в две източни германски провинции, които са сред централните теми в днешните западни печатни издания, предава БТА.

В редакционна статия германският „Меркише алгемайне“, който излиза в столицата на провинция Бранденбург – Потсдам, пише, че „силата на крайнодясната Алтернатива за Германия, но и спадащите възможности за обединение между Християндемократическия съюз и Социалдемократическата партия промениха политическия пейзаж в Бранденбург“.

„Това кара участниците да бъдат по-прагматични и склонни към компромис. Балансирането на конкурентните интереси ще става по-трудно“, прогнозира изданието. „Но това не е краят на демокрацията, както мнозина се опасяваха“, заключава регионалния вестник.

Авторитетният „Франкфурнер алгемайне цайтунг“ отбелязва в редакционен материал за изборите в провинция Саксония, че „в края на краищата близо три четвърти от гласоподавателите в Саксония в неделя дадоха гласа си за партии, които не искат да имат нищо общо с Алтернатива за Германия и нейното люшкане между радикализъм и екстремизъм. А повече от една трета решиха съдбата на своята провинция, като прецениха, че е най-добре тя да е в ръцете на ХДС“.

„Нещата в Саксония обаче никога няма да са такива, каквито бяха през двете десетилетия след обединението. Макар че няма да е възможно да се сформира правителство, което да се противопостави на ХДС в провинцията, всекидневната политика на двамата коалиционни партньори ще бъде с повече предизвикателства за партията и няма да е непременно по-убедителна.“

ФАЦ заключава, че всяка коалиция е резултат от пораждащия безпокойство факт, че до момента не е открит начин АзГ да бъде маргинализирана.

Изданието „Политико“ прави пет извода, които могат да се направят след регионалните избори във ФРГ. Първият е, че голямата коалиция, наричана от германците GroKo (ГроКо) е омаломощена, но не е вън от играта. Едва ли изборите ще доведат до незабавно разпадане на коалицията, но бъдещето й не е вече така сигурно.

Вторият извод е, че „Алтернатива за Германия“ е по-близо от всякога от това да спечели реална власт. Засега всички партии в германския федерален парламент са твърди в отказа си да се коалират за съвместно управление с АзГ. Въпросът е колко дълго ще продължат да спазват това обещание, ако крайнодесните продължат да постигат резултати като тези вчера. Поглед към Европа показва, че няма да е много дълго.

На трето място е изводът, че 30 години след обединението Германия остава разделена държава, двете й половини се раздалечават, а не се сближават. Независимо от резкия спад в безработицата и годините на икономически растеж в региона като цяло, много източногерманци се чувстват изоставени. Това че около 3,5 милиона млади хора са напуснали родните си места, за да се заселят в Западна Германия в търсене на по-добра работа, носи особена горчивина за жителите на провинцията, които смятат, че така бъдещето им е ограбено. Най-голям демографски срив има в селските райони, където АзГ е най-силна. Избирателната активност беше относително висока, но главният печеливш от нея беше АзГ, защото хора, които не бяха гласували на предишните избори, излязоха и дадоха гласа си за тази партия.

„Не всичко, което блести е зелено“, обобщава четвъртия си извод „Политико“. Стремителното нарастване на подкрепата за Зелените в Германия през последната година е факт. Партията се представи добре отпреди, но под очакванията. Което означава, че едва ли зелената вълна има изгледи да се превърне в цунами.

Да кажем добре дошло на новото нормализиране на нещата в Германия, е последният извод на „Политико“. Едно от общите неща между източните и западните провинции е раздробяването на местния политически пейзаж. Следвоенна Германия въведе 5-процентен праг за влизане в парламента, за да се предотврати връщането към политическата фрагментация, свързана с предвоенната Ваймарска република, където присъствието на поне 10 партии в парламента водеше до политическа парализа, което пък допринесе за възхода на нацистите.

Независимо от възхода на АзГ, ФРГ не изглежда застрашена от падане в хватката на авторитаризма. Но политическата й система става по-разделена, по-малко предвидима и по-демократична, според някои, заради включването на по-голямо разнообразие от възгледи. Резултатите от вчерашните избори дават сигнал, че упадъкът на преди господствалите „народни партии“ (Фолкспартайен) и раздробяването на политическият й пейзаж ще продължат.

Източник: https:www.24chasa.bg

Comments are closed.