14 ноември се оказва гадна дата за футбола ни. Отиде си един от онези футболисти, за които се казва, че са „от друга класа”. На 81 години към оня свят пое Стоян Йорданов, легендарният вратар на ЦСКА и националния отбор на България. Отишъл си от рак след
лечение в болницата. С осем шампионски титли зад гърба си като последна преграда пред вратата на армейците, бате Стоян се явява един от най-титулуваните играчи на ЦСКА. Той е и единственият наш футболист, поставял световен рекорд.
В последните години Стоян Йорданов не се чувствал добре, разказват близките му. Ходел трудно избягвал да се движи много-много, освен из квартала си „Слатина". Опитвал се да пази здравето си, дори с цената на няколко пропуснати сбирки на ветераните в ЦСКА. Една от причините е, че преди шест години претърпява сакатлък - подхлъзнал се пред дома си, паднал, ударил се лошо в крака и това налага да го оперират в края на 2018 г. Оправя се, захвърля патериците... Но раковото заболяване, което развива впоследствие, довежда до трагичния край.
Подобно на всички момчета, раждани през 40-те години, футболният живот на Стоян Йорданов почва с децата на улицата. Той е роден в София на 29 януари 1944 г. В онези следвоенни времена футболът вече е на голяма мода у нас и се явява едно от малкото леснодостъпни забавления. Вдъхновен от големите български вратари от онази епоха като Апостол Соколов - Поцо и Георги Найденов, малкият Стоян бързо застава на вратата. Този пост във футбола е малко по-особен. Както казва Апостол Соколов: Вратарят е същество, прокълнато от съдбата.
Стоиш като обесник под рамката и само чакаш да ти ритне столчето. Изискват се много кураж и отговорност, за да нахлузиш ръкавиците и да застанеш като последен пазител на целта, в която се мерят онези отсреща. Но Стоян Йорданов разполага с всичко това, както и с достатъчно талант, за да се справи.
По онова време футболните отбори от София вече набират деца и юноши за школите си. Подборът се извършва така: треньори и специалисти обикалят улиците, поляните и училищните дворове, гледат малките как играят и избират най-добрите от тях. Такъв е прочутият Тодор Конов, съгледвач на столичния „Локомотив“. Без никакво колебание преценява, че в момчето на вратата има хляб. Така Стоян Йорданов се озовава в отбора на железниците. Същият Конов, открил стотици таланти, води в юношеския състав и едно здраво селянче от Мировяне на име Димитър Пенев.
В юношеския тим на „Локомотив“ младият вратар изнася ред забележителни мачове, докато учи в Техникума по дървообработване. Няма как изявите му да останат незабелязани и поканата от ЦСКА не закъснява. Точно тогава армейците за пръв път организират свой младежки състав.
Тренира го бившият голмайстор Димитър Миланов – Пижо. Така, само на 17 години Стоян Йорданов се прехвърля на „Армията“.
Точно тогава в ЦСКА пази Георги Найденов, наричан още Вратаря на Републиката. След заниманията с младежите на сгурията Стоян Йорданов ходи да гледа Найденов, а по-късно започва и да тренира заедно с него. Като покровител на новобранците в отбора Жоро не се колебае да му показва най-доброто, на което е способен.
Малко след като навършва 18 години, младият вратар е повикан в юношеския състав на България за европейското първенство. Треньорът Любомир Ангелов- Старото кани още Димитър Пенев от „Локомотив“ (Сф), Петър Жеков от „Димитровград“, Паро Никодимов от „Септември" - все личности, с които по-късно вратарят ще играе заедно в ЦСКА. В пет поредни мача Стоян Йорданов пази като лъв и допуска само един гол.
Така на 12 май 1968 г. изиграва първия си шампионатен мач с екипа на ЦСКА. Влиза като резерва на мача в Димитровград, спечелен с 4:0. Няма и месец по-късно пази като титуляр срещу „Спартак“ (Вн) при победата с 5.1, Герасим Карагеров от варненския тим става първият футболист, вкарал гол на Стоян Йорданов в първенството на „А“ група. Когато през 1965 г. Георги Найденов изпада в неми лост на „Армията“ и отива. да пази в „Спартак, съвсем естествено ръкавиците му в ЦСКА са наследени от Стоян Йорданов. Първата си купа с армейците печели във финала за Съветската армия срещу „Левски“, спечелен с 3:2. Спасява всички удари на Георги Аспарухов – Гунди, Сашо Костов и Жоро Соколов. Пропуква се само два пъти – при автогола на съотборника си Иван Василев и при дузпата на Соколето.
На следващата година Стоян Йорданов сам посочва кой да бъде другият вратар на ЦСКА. Останал сам в състава след напускането на Найденов и преминаването в „Миньор“ (Пк) на Петър Петров, Йорданов забелязва на един мач в Пловдив Йордан Филипов.
Двамата се знаят още от „Локомотив“ (СФ), като Даната е две години по-млад от него. Тъкмо са го взели войник в Чешнигирово. След препоръката на Йорданов вратарят Филипов е привлечен бързо в ЦСКА. Двамата съставят един изключителен тандем – чакат единия да сбърка, за да влезе другият. Така ЦСКА се сдобива с двама много силни вратари. Тв ще пазят заедно при спечелването на цели седем шампионски отличия.
Един от дните, за които Стоян Йорданов приживе не желае да си спомня, е 17 ноември 1968 г. Същата вечер „Левски бие ЦСКА със 7:2, което и до днес се счита за най-големия син триумф във вечното дерби. На вратата Йорданов получава контузия още в началото, когато Гунди го рита в главата. Йорданов е категоричен, че не е било нарочно – двамата с Аспарухов са приятели още от пети клас, когато седят на един чин в училище. Травмата не е лека, налага се смяна. Само че Филипов е контузен от по-рано, а взетият по спешност трети вратар Станчо Бончев пристига без екипировка, тъй като смятал, че няма да му се наложи да играе.
Така Стоян Йорданов пази до края с мозъчно сътресение, а левскарите нанизват безмилостно седем гола. Но във всеки вратарски живот има и такива дни.
Едно от най-забележителните му постижения датира от октомври 1973 г. на вратата на онзи тим на ЦСКА, който става шампион три години поред и достига за втори път в историята си до полуфинал за Купата на европейските шампиони. Тогава за три мача Стоян Йорданов спасява три дузпи.
Първо лови удара на Манфред Гомбах от австрийския „Вакер“. След прибирането в София спасява удара от бялата точка на Андрей Желязков при победата с 2:1 над „Славия“.
На 24 октомври предстои гостуването на ЦСКА срещу „Аякс“. В Амстердам Стоян Йорданов изнася един от най-силните си мачове.
След като холандците повеждат рано с гол на Ян Мулдер, вратарят на армейците не допуска нито едно попадение повече от европейските шампиони. Нещо повече - малко преди почивката избива дузпата на Джони Реп.
В същия този двубой Йорданов плаща тежко със здравето си. Десетина минути преди края Мулдер му чупи ръката.
Сакатлъкът изважда от строя вратаря на армейците за няколко месеца. Все пак Мулдер показва, че е джентълмен и има сили да поднесе извиненията си. Ден преди реванша в София холандецът отива на крака в дома на Йорданови, за да поиска прошка от пострадалия български футболист. Холандецът носи голям букет цветя за съпругата му Мария, а след това се снима за спомен с тях двамата и дъщеря им Елеонора. На следващата вечер Стоян Йорданов гледа от трибуните на стадион „Васил Левски“ как ЦСКА бие „Аякс“ с 2:0 и детронира. европейския шампион. На вратата е Йордан Филипов, който пази без грешка.
В националния тим на България Стоян Йорданов също има незабравими участия. Там играе общо 25 мача, става сребърен медалист на Олимпийските игри в Мексико 1968. Играе за ЦСКА чак до 1977 г., когато вече е на 33. Оттегля се от ЦСКА с общо 13 спечелени трофея, като притежател на осем шампионски титли и петкратен носител на Купата на Съветската армия. След това пази за други два от военните отбори - „Сливен“ и „Черно море“.
В кариерата си натрупва общо 99 мача в А група без допуснат гол. Остава в историята като един от най-големите вратари на България за всички времена.
Източник: Уикенд
