Огнян Дойнов пратил в „Славия“ перача на червени пари Робърт Максуел

В 112-годишната си история футболният отбор на „Славия” е изживявал десетки възходи и падения. Сред най-интересните епохи е тази от началото на 90-те, когато белите стават първият наш клуб, раздиран от скандалите на прехода. Преди да попадне в ръцете на днешните си владетели от СИК, „Славия” е истинска арена на борби за власт, задкулисни интриги и удари под кръста. На „Овча купел” се завъртат изпечени хитреци като Боби Григоров, перачи на червени пари като милиардера Робърт Максуел, знакови фигури на прехода като честния частник Валентин Моллов и оръжейния търговец Николай Гигов.

Кой какво намаза от брака си със „Старата госпожа”?

Връщаме лентата в смутните първи години след 10 ноември.

След падането на Тодор Живков демокрация заварва „Славия“ като втори по сила отбор в България, само зад ЦСКА и доста по-качествен от закъсалия „Левски“. Белите имат и статут на отбор, който продава успешно най-добрите си играчи на Запад. Още в началото на 80-те години от „Овча купел“ навън заминават големите футболни асове Андрей Желязков, Чавдар Цветков и Ваньо Костов. От трите сделки в държавния бюджет на Бай Тошовата България постъпват повече от 1 милион долара. А през лятото на 1989 г. в белгийския „Кортрайк” е трансфериран голмайсторът Петър Александров за 250 000 долара.

Само месец след 10 ноември е извършена промяна и в ръководството на „Славия. Начело застават генералът от Строителни войски Васил Пенчев като председател на клуба и неговият заместник Божидар Григоров, известен още като Боби Григ. Бивш именит нападател и голмайстор на белите, както и футболист №1 на България за 1976 г., сега от него се очаква да води белите с размах.

Малко след това около „Славия” се завърта милиардерът от социалистически тип Робърт Максуел. Англичанинът от еврейски произход се явява един от най-големите перачи на червени пари чрез медийната си империя „Максуел Къмюникейшън“ и други свои компании. Още през 1983 г. Максуел е награден с орден „Стара планина" уж за „принос в обмена на културни, научни и политически ценности между народите“. Говори се, че богаташът е заслужил отличието за това, че издал в чужбина томовете с разсъждения на Тодор Живков. След падането на диктатора именно Максуел приютява при себе си в Лондон бившето соцвеличие Огнян Дойнов.

Говори се, че точно по съвет на Дойнов британският евреин първо купува вестник „Вечерни новини” и компанията „Балканфилмс". Голямата му цел е да приватизира БНТ или поне една от двете му програми. Но за да лапне държавния канал, милиардерът се нуждае от излъскан имидж. Затова по съвет на Дойнов се насочва към „Славия”, където ще се прави на спортен меценат.

Така се стига до среща между представителите на Робърт Максуел, генерал Пенчеви Божидар Григоров. Договарят се, че англичанинът отначало ще влезе в „Славия" като спонсор, а след това ще го изберат за президент.

И до днес не е ясно какви точно пари е излял Максуел на „Овча купел". Според една част от слуховете през футболния клуб са били изпрани над един милион долара, което за онова време е доста сериозна сума,

Отделно от това евреинът се явява собственик на елитния английски клуб „Дарби Каунти” и снабдява „Славия” с техните екипи – бели фланелки с надпис MAXWELL и черни гащета. А емблемата на „Славия” е пришита над оригиналната на „Дарби Каунти”, която изобразява рогат овен.

Само че през есента на 1990 г. доларите на Максуел се оказват изчезнали от „Овча купел”. Кой какво е пипал, това и до днес не се знае. Но на 15 октомври футболистите и треньорът Петър Миладинов вдигат бунт за неплатени заплати. Писмото им е разпратено до медиите лично от Боби Григ, който вече е в конфликт с генерал Пенчев. А точно тогава „Славия” води в класирането и запалянковците потриват ръце за шампионската титла, която все им се изплъзва вече почти половин век. В двубоя с „Локомотив”" (Сф) белите излизат със сини ленти на ръкавите си в знак на символична стачка. И бият с 1:0 въпреки цялото напрежение.

Така на 19 декември 1990 г. са свикани избори в „Славия. Печели ги Боби Григ, който оглавява клуба. Григоров, който сега на 27 юли ще навърши достопочтените 80 години, събира всички треньори и служители в „Славия. Заявява, че рахатът от комунизма е приключил. Връчва им по една лопата и ги кара да работят по стадиона след тренировките. Самият той ръководи с кирка в ръка изкопната дейност.

Същия сезон „Славия“ става есенен първенец, но през пролетта губи битката за титлата срещу бъдещия шампион „Етър”, макар и да бие търновци в прекия двубой на „Овча купел" с 1:0. Без да паднат от ЦСКА и „Левски”, белите на Боби Григ накрая завършват трети.

На 5 ноември 1991 г. Максуел загива при подозрителни обстоятелства удавен край яхтата си на Канарските острови. Това означава и край с парите му. Хитрият Григоров обаче намира начини да издържа отбора. Така например белите се падат да играят за Купата на УЕФА с испанския „Осасуна”. Напипал кьоравото, босът от „Овча купел" първо изцежда пари от телевизията. Срещу около 50-60 хилядарки в зелено от испанския тв канал Григоров се съгласява първият мач на стадион „Васил Левски” да се играе от 22.45 часа. Пред едва2000 зрители белите бият 1:0 с гол на Цветозар Дерменджиев. Още най-малко300 000 долара потеглят към България, след като „Осасуна” купува от „Славия“ халфа Деян Ангелов. Кой и как ги е делил, в аккви банкови сметки са влизали по този въпрос, историята мълчи.

Съмнения витаят около двата мача за гупата на УЕФА между „Славия и „Омония (Кипър) година по-рано. В София белите печелят с 2:1, но редовното реванша на реванша в Никозия завършва със същия резултат в полза на кипърците. В продълженията няколко от футболистите на българския тим играят неузнаваемо слабо и „Омония печели  с 4:2. Плъзват слухове, че мачът е бил продаден под давлението на Григоров. Дали е вярно или не, това никой не може да каже със сигурност.

В крайна сметка Божидар Григоров се окопава здраво в клубния офис в „Бялата къща” на „Овча Купел". Не допуска никой около себе си. Има доверие само на вицето си Иван Давидов, също заслужил ветеран.

В началото на 1992 г един млад мъж с милиони зад гърба си потропва на кабинета на Божидар Григоров. Това е току-що излюпеният милионер Николай Гигов. Бивш футболист на „Славия без особени заложби. Гигов предлага да стане спонсор, а след това и президент на „Славия" по несъстоялата се схема с Максуел.

Какви са всъщност интересите на Гигов? В онези години фирмата му „Делта Г” тъкмо прохожда в деликатния сектор на военнопромишления комплекс. Преценено е, че ще има по-добър имидж, ако минава за дарител на спорта. Отделно, че спортният комплекс в „Овча купел”, минералните извори в района и въобще целият парцел изглеждат много апетитна хапка.

Боби Григ обаче му показва вратата и го гони. Ядосан, Гигов отива в „Локомотив (Пд) и започва да излива там луди пари. По-късно се мести в „Локомотив" (Сф), като и в двата случая използва близостта на клубовете с БДЖ, за да си върти бизнеса.

Раздразнени от едноличната власт на боса, славистите сформират опозиция срещу Боби Григ.

Води я Нотко Велев, бивш футболист и треньор на „Славия. На практика Григоров остава сам срещу всички. Започват да му вадят кирливите ризи. Отвсякъде валят въпроси за какво се харчат парите на клуба в онези безотчетни времена. Всеки пита какво е станало с доларите на Максуел, давал ли е нещо, не е ли. Григоров е начетен в ревизионен акт и за това, че липсвали снегоринът на стадион „Славия“, камион „Лиаз Мадара“, трактор и друга техника.

Така пред пролетта на 1993 г. на „Овча купел“ са свикани извънредни избори. Точно тогава опозицията остава без реален кандидат с пари зад гърба си. Отначало канят за шеф на „Славия" Петър Калпакчиев, масон и бивш служител на държавната компания за търговия с оръжие „Кинтекс". Калпака обаче отказва деликатно, тъй като голямата му цел е ЦСКА.

В крайна сметка от немай-къде избират Петьо Дончев – бивш зам.-председател на „Славия" и спортен функционер от колоезденето. При Дончев белите едва се спасяват от изпадане, като завършват на трето място отзад напред.

През лятото на 1993 г. новият шеф Дончев втрещява всички с идеята си да назначи за старши треньор на „Славия” легендата на враговете от „Локомотив" (Сф) Начко Михайлов. Бате Начко обаче изпуска отбора още на първия подготвителен лагер, където футболистите пият и пушат, вместо да тренират. На всичкото отгоре се оказва, че парите на „Славия” вече са похарчени и няма средства за нови играчи.

Така след шест загуби в подготвителните мачове Начко е уволнен, а на поста слагат треньора от школата Лазар Станев. В състава остават само неколцина опитни играчи начело с Благо Александров, плюс цяла банда голобради юноши.

Всички отписват белите, още повече че първият им мач е на „Лаута" срещу притежавания от Николай Гигов милионерски тим на „Локомотив” (Пд). Въпрос на чест е отборът на Гигов да победи. „Славия” обаче бие сензационно 2:1 след два гола на дребосъка Димитър Гюджеменов. Белите вървят на първите места в класирането чак до мача със „Спартак” във Варна.

Точно тогава става саботаж в отбора. Преди двубоя някой открадва картотеките на всички футболисти от „Славия”. Документите са задигнати посред нощ от хотелската стая на администратора Александър Грозданов. Говори се, че кражбата е дело на хора от ръководството на белия клуб. Причината – взет подкуп от варненци, чийто бос по това време е друга знакова фигура Пламен Тимев – Ганди. Идеята е, че по регламент се полага служебна загуба на тима, който не представи картотека. Въпреки това съдията Павел Янински решава мачът да се играе, понеже е способен да разпознае всеки играч по лице. Двубоят завършва наравно 1:1, но по-късно БФС присъжда победа 3:0 за „Спартак". Качамакът става пълен, след като уволняват треньора Лазар Станев. До края на първенството белите се сриват от трето на девето място.

Опозицията пак се събира да иска оставки и на „Овча купел” става напечено. Въпросът със „Славия” тихомълком стига и до високите етажи в кабинета на премиера Любен Беров.

Там се прави бърз преглед кой от новобогаташите още не се е отчел във футбола. От списъка отпадат току-що поелият ЦСКА Илия Павлов, клонящият към „Левски” бос на „Трон" Красимир Стойчев, шефът на ловешката пирамида ЛЕКС Георги Аврамов и останалите баровци от тогавашната групировка Г-13, ангажирани в ръководството на БФС.

В крайна сметка изборът пада върху „първия честен частник" Валентин Моллов. През лятото на 1994 г. Моллов сяда на президентския трон „Славия. Обещава мед, масло и много пари. Толкова е убедителен, че дори известният антикомунист Петър Гогов, бивш политзатворник и делегат на общото събрание на футболния клуб, заявява: „Този е хищник в бизнеса, дано е хищник и във футбола”.

Финансовият лешояд обаче не дава и пукнат лев. За сметка на това банката на Моллов се кипри върху екипите на белите, които на всичкото отгоре играят много силно под ръководството на новия си треньор Стоян Коцев – Кано и бият наред.

Насъбират се заплати и премии за плащане. Притиснат до стената, изпълнителният директор Камен Сираков си ипотекира къщата, за да се разплати с отбора. В крайна сметка обаче след есенния сезон най-силните футболисти се разбягват.

Архитектите в сянка на прехода пак се събират да чертаят нов сценарий за „Славия". Говори се, че този път решението било взето от Андрей Луканов и ген. Любен Гоцев. Така в един януарски следобед на 1995 г. пет черни мерцедеса спират пред стадиона в „Овча купел”. Кибиците разпознават като водач на групата баровци Младен Михалев – Маджо, бивш кадър на борците от „Олимпийски надежди”. По това време Михалев вече има солиден актив като участник в уличната престрелка пред казино „Севастопол”, където е ранен от хората на Иво Карамански. Другият е Венци Стефанов, тогава вицепрезидент на Първа източна международна банка.

Тяхната поява в „Славия” въобще не е случайна. Групировката им „Интергруп енд партнерс” е съдружник с „Моллов Файненшъл енд Инвестмънт Груп“ в петролния бранш. Просто едните предават щафетата на другите. На 27 март 1995 г. Маджо е избран за президент на „Славия”, а Венци Стефанов – за вице. Оттогава превратите на „Овча купел” приключват веднъж завинаги. Венци си е там и до днес, вече 30 години управлява белия отбор.

Източник: Уикенд