- Зеленски искаше войната. Получи я и я загуби. И сега всъщност той пристига във Вашингтон като губещ, като молител, като умоляващ политик и има няколко искания. Първото е да седне на масата за преговори, защото все пак е засегнат, ясно защо. Второто искане е да влезе в НАТО, т.е. отново да избяга от неутралитета, а третото искане очевидно е да си върне изгубените територии. Срещу тази Украйна има нов президент на САЩ, който има напълно нова визия за света, т.е. за първи път в историята на САЩ Съединените щати гледат другаде. САЩ вече не гледат към Европа, към Атлантика - това е небивало - те гледат към Тихия океан. Обсебени са от Тихия океан. Обсебени са от прочутия капан на Тукидид с Китай. Тяхната обсесия е Китай. И в момента, в който Тръмп е обсебен от Китай и гледа към Тихия океан, когато за миг се обръща към Атлантика, той казва: “Добре, стига толкова, всичко трябва да се вкара в ред”. Следователно той прави на Русия специална услуга, за да реши проблема в Европа и да постигне бърз мир в Европа, по-скоро експедитивен мир, за да може да посвети цялото си време и енергия на китайския въпрос, на въпроса за капана на Тукидид, за да не попадне в него.
- Америка е имперска сила. Реймон Арон я наричаше “имперска република”. Тя няма да се освободи от това. Днес тя инстинктивно гледа към Гренландия, защото Америка е силна и има желание да се държи като мечката насреща, така че всичко се случва, както е предвидено. Това е нова Ялта, навлизаме в напълно нов период. Мислете винаги за фразата на Реймон Арон. През 1981 г. Реймон Арон заяви следното - цитирам по памет: “Европейците искаха да излязат от историята, от голямата история, която се пише с кървави букви, а милиони други биха искали да влязат в нея”. Дотук стигнахме.
- Победителите са американците - първият победител в тази война са американците. Техният военнопромишлен комплекс тържествува - те продадоха оръжия. На следващо място, те превърнаха европейците в свои клиенти на енергия - втечнен газ. Изоставихме руския газ и плащаме втечнения газ четири пъти по-скъпо, отколкото руския газ. Тоест за американците тази война е победа. За французите, за европейците това е поражение. Първо, защото европейските данъкоплатци, както каза онзиден Еманюел Макрон, укорявайки впрочем Тръмп, “ние платихме повече от вас”. Това са стотици милиарди и именно данъкоплатците са тези, които ги платиха. Има ли един французин, който да знае какво е платил за Украйна? Нe очевидно. Никога нищо не ни казаха. Никога не казаха пред парламента: “Ето милиардите, които ще дадем за Украйна”. А те дадоха милиарди. Тоест данъкоплатците бяха накарани да платят. Второто нещо очевидно е енергията. Ако днес нашата средна класа е объркана, ако покупателната способност е в това състояние, ако инфлацията е такава, това е заради тази война. И накрая, с украинските пилета, селяните знаят за какво говоря. Всъщност всички ние загубихме в тази война.
- Единствените, които продължават войната, са европейските дипломати. Защо искат тази война? Има една причина и аз току-що ви я казах: за да федерализират, да обединят Европа, да я направят наднационална, да приключат с нациите и да направят г-жа Фон дер Лайен, която е гувернантка, губернатор. Губернатор, който получава заповеди от Америка. Само че не стана така, защото миналата година Америка каза на губернатора на гувернантката: “Нямаме телефонния ви номер и не го искаме”. Това казва френският политик Филип дьо Вилие, бивш държавен секретар по културата (1986-87 г.) във второто правителство на Жак Ширак, бивш депутат и евродепутат. Той е основател и президент на “Движение за Франция” и е участвал в президентските избори през 1995 и 2007 г. Създател е на увеселителния парк “Пюи дю Фу”, във Вандея, Западна Франция.
- Добър вечер, Филип!
- Добър вечер!
- Има американски президент, който току-що обърка цялото ни предаване.
- Това е живото предаване.
- Да, прав сте, това са радостите на живото предаване. Няколко минути преди да излезем в ефир, открихме поразени тази повече от “мускулеста” среща между Доналд Тръмп и Володимир Зеленски в Белия дом, където Доналд Тръмп отблизо обяснява на Зеленски, че или ще сключи споразумение, или ще го изоставят. Това е първото много силно изречение. Какво още казва? “Без нашето военно оборудване, войната щеше да приключи за две седмици”. Третото изречение вече не е на Доналд Тръмп, а на Джей Ди Ванс, който казва “Вие не проявявате уважение към американците” и сочи към Володимир Зеленски. Нека отново видим един откъс заедно.
“Без нас вие нямате нищо!”: Филип дьо Вилие, този откъс бележи важен момент. Виждали ли сте, преживявали ли сте, чували ли сте да се говори по този начин пред камерите, пред целия свят, както на срещата между президента на САЩ и украинския президент?
- Изобщо не съм изненадан, защото познавам Америка, познавам историята на Америка, историята на отношенията между Америка и Европа - ако ми позволите, мога да кажа няколко думи след малко - и, познавайки темперамента на Тръмп и Джей Ди Ванс, познавайки също много добре вътрешния живот на Зеленски, ако може така да се каже, това трябваше да завърши по този начин. Какво се случва всъщност? Един срещу друг са двама мъже, двама държавни глави. Зеленски искаше тази война срещу Русия. Той искаше да излезе от статута на неутралитет, който големите дипломати смятаха за миг на мъдрост в историята на Европа и следователно за статут на мъдрост. Неутралитетът е избягването на това две ядрени сили да се окажат много близо една до друга - НАТО и Русия. Това е много опасно при най-малкия инцидент на границата, има опасност от голям пожар и аз години наред виждах еволюцията на европейските страни - те преминаха в една неразумна позиция, искайки да превърнат Украйна в поредната страна в НАТО, и искайки да разширят НАТО, те очевидно поеха риска мечката да излезе от леговището си. Знаете фразата на Дьо Талейран - „Знам хиляда и един начини да измъкна руската мечка от леговището ѝ, но не знам нито един да я върна обратно”. Естествено нямаше да бъдем в тази ситуация, ако бяха послушали мъдростта на Талейран.
Зеленски искаше войната. Получи я и я загуби. И сега всъщност той пристига във Вашингтон като губещ, като молител, като умоляващ политик и има няколко искания. Първото е да седне на масата за преговори, защото все пак е засегнат, ясно защо. Второто искане е да влезе в НАТО, т.е. отново да избяга от неутралитета, а третото искане очевидно е да си върне изгубените територии. Срещу тази Украйна има нов президент на САЩ, който има напълно нова визия за света, т.е. за първи път в историята на САЩ Съединените щати гледат другаде. САЩ вече не гледат към Европа, към Атлантика - това е небивало - те гледат към Тихия океан. Обсебени са от Тихия океан. Обсебени са от прочутия капан на Тукидид с Китай. Тяхната обсесия е Китай. И в момента, в който Тръмп е обсебен от Китай и гледа към Тихия океан, когато за миг се обръща към Атлантика, той казва: “Добре, стига толкова, всичко трябва да се вкара в ред”. Следователно той прави на Русия специална услуга, за да реши проблема в Европа и да постигне бърз мир в Европа, по-скоро експедитивен мир, за да може да посвети цялото си време и енергия на китайския въпрос, на въпроса за капана на Тукидид, за да попадне в него. Но ще го приключи със споразумение. Защо? Защото Тръмп иска да си върне разходите. Това е много американско. Американците никога не правят нищо безплатно. Никога не бива да забравяме, че Бог е на долара. Бог е там заради успеха. Следователно когато си американец, не правиш нищо безплатно. Нищо! Така че той казва на Зеленски: “Много добре! Искате да се споразумеем? Ще ми позволите да ограбя вашите редкоземни метали, от които имам нужда, за да не бъда зависим от Китай”. За да има литий, всички тези много редки т. нар. редкоземни материали, които са в украинските подземни недра и които са и в китайските недра. Тръмп не иска да зависи от Китай и това е жизненоважно за него. Сега той зависи от него, защото 80% от редкоземните метали са в Китай. И следователно, за да не зависи повече от Китай, той казва: “Ти, Зеленски, ела да ме видиш. Сега ще сключим споразумение и аз ще си възстановя разходите”. Тогава така наречените 350 милиарда…
- Горе-долу, сега те казват 500 милиарда.
- Да, но Зеленски няма избор. Ако иска минимална защита от европейците с втора инжекция на гаранция за сигурност от американците, той не може да направи друго, освен да подпише. Но в действителност, гледайки Тръмп, гледайки и двамата в паниката на необходимата импровизация, си мислех за човешката история, за историята на цивилизациите. Има два спомена, които ми идват наум. Първият е за Соасонската чаша. Когато Хлодвиг печели срещу Сиагрий, той дава разрешение да се плячкосва в продължение на два дни. Това се нарича право на ограбване. После събират всичко, което са плячкосали, а след това го разпределят чрез жребий и ето че си възстановяват разходите за сметка на жителите. Един от тях е донесъл чаша, която е принадлежала на Реймския епископ. Но вие сте много млади, за да познавате историята, която ви разказвам, това е историята на готската душа. Имах приятел, който беше сенатор, бивш министър, който се казваше Морис Шуман - не Робер, не го бъркайте с Робер Шуман. Голям участник в Съпротивата, за разлика от Робер, той е бил близък на генерал Дьо Гол. И той ми разказа един ден, обядвайки в Сената, как е минало след 6 юни 1944 г. Минало е много зле. Защо? Американците са дошли с книжни пари, с долари и организираха готската душа - това беше временно окупационно правителство, както в Германия. Всъщност когато дебаркираха, те са си казали “Ще окупираме тази страна, която вече няма правителство”. Тогава Дьо Гол се изправя и казва “И дума да не става”. Мишел Дебре казва “Чакайте, ще назначим префекти и т.н.”. И всъщност Дьо Гол споделя един на Морис Шуман това, което Шуман ми разказа - “Дьо Гол не искаше да чества 6 юни 1944 г., казваше “чакайте, не забравяйте какво се опитаха да направят - те се опитаха да ни окупират”. А през 1914-1918 г., когато войната беше приключила, американците натиснаха германския министър Щреземан да не плащат репарациите и в известен смисъл улесниха Германия да се възстанови, за да стане завоевателна.
Тоест Америка е имперска сила. Реймон Арон я наричаше “имперска република”. Тя няма да се освободи от това. Днес тя инстинктивно гледа към Гренландия, защото Америка е силна и има желание да се държи като мечката насреща, така че всичко се случва, както е предвидено. Това е нова Ялта, навлизаме в напълно нов период. Мислете винаги за фразата на Реймон Арон. През 1981 г. Реймон Арон заяви следното - цитирам по памет: “Европейците искаха да излязат от историята, от голямата история, която се пише с кървави букви, а милиони други биха искали да влязат в нея”. Дотук стигнахме.
- Филип дьо Вилие, предлагам да видим един по-дълъг откъс, защото очевидно според американския вицепрезидент Джей Ди Ванс, който наля масло в огъня по време на тази среща, Володимир Зеленски е критикувал американската администрация, която, по думите на Ванс, е интвестирала стотици милиарди, за да подкрепи Украйна от началото на руската агресия. Този откъс е малко по-дълъг, но то е, за да се върнем към този исторически момент, в който според вас няма нищо изненадващо. Да го видим.
- Смятате ли, че сцената, която видяхме, може да доведе до разрешаване на този конфликт?
- Съвсем близо сме до разрешаване на конфликта. Един конфликт е ужасен. Айзенхауер казваше “Не обичам губещите”. Това е много американско, но също така и много френско, много човешко. В един конфликт има победителите и победени, а кои са победителите и кои са победените? Победителите са американците - първият победител в тази война са американците. Техният военнопромишлен комплекс тържествува - те продадоха оръжия. На следващо място, те превърнаха европейците в свои клиенти на енергия - втечнен газ. Изоставихме руския газ и плащаме втечнения газ четири пъти по-скъпо, отколкото руския газ. Тоест за американците тази война е победа. За французите, за европейците това е поражение. Първо, защото европейските данъкоплатци, както каза онзиден Еманюел Макрон, укорявайки впрочем Тръмп, “ние платихме повече от вас”. Това са стотици милиарди и именно данъкоплатците са тези, които ги платиха. Има ли един французин, който да знае какво е платил за Украйна? Нe очевидно. Никога нищо не ни казаха. Никога не казаха пред парламента: “Ето милиардите, които ще дадем за Украйна”. А те дадоха милиарди. Тоест данъкоплатците бяха накарани да платят. Второто нещо очевидно е енергията. Ако днес нашата средна класа е объркана, ако покупателната способност е в това състояние, ако инфлацията е такава, това е заради тази война. И накрая, с украинските пилета, селяните знаят за какво говоря. Всъщност всички ние загубихме в тази война. В една война между два славянски народа. Ще ви кажа нещо много важно - след войната Европа се създаде без държавите и с един външен федератор - Америка. А от три години Европа се опитва да се подреди с друг външен федератор - Украйна. А идеята на военното съюзничество, която си лбяха наумили Макрон, Фон дер Лайен и т.н., беше да предизвика т.нар. spillover act - това е ефектът на заплитане на сложни обстоятелства на Жан Моне, който беше казал “за да създадем Европа - наддържавна, наднационална Европа, за да отслабим нациите - трябва да предизвикаме криза и да затънем в нея”. Значи те се опитаха да пролеят кръв, искаха да пролеят кръв, бяха готови да изпратят войски по суша, за да предизвикат война и да могат да обединят, да федерализират Европа. Това, което казвам, е сериозно, но тъй като съм говорил с много високопоставени лица, знам за какво говоря. И следователна сега е настъпил махмурлукът - махмурлук за Европа, махмурлук за Зеленски.
- Ще добавя, че през март 2024 г. Националното събрание гласува и широко подкрепи подкрепа за Украйна, без Националния сбор обаче, който се въздържа тогава, и “Непокорната Франция”, която гласува против.
- Не, това беше за споразумението. За кредитите, които заминаха за Украйна, трябва да питате външния министър, за да знаете какво е отишло в Украйна. Ще бъде интересно да разберем.
- Това можем да кажем за тази среща в Овалния кабинет…
- Искам да добавя нещо: преди малко чух Зеленски да казва “опитахме се да постигнем мир, но Путин не искаше”. Това не е точно. Мисля, че Путин си каза “Добре, след като войната започна, ще стигнем докрая”. Путин сгреши, защото смяташе, че ще превземе Киев за два дни, но това не стана. Но след това той си каза: “Ще унищожавам постепенно”. Бяха подписани прословутите Мински споразумения, имаше и опит с Ердоган за постигане на мир, на примирие и тъкмо Европа не искаше. Чуйте ме добре: доказателството за това, което казвам, е, че допреди два дни чувахме високопоставени европейски представители, сред които нашият външен министър Баро, да казват: “Нужни са нови санкции”. Те продължават войната, докато тя свърши. Следователно единствените, които продължават войната, са европейските дипломати. Защо искат тази война? Има една причина и аз току-що ви я казах: за да федерализират, да обединят Европа, да я направят наднационална, да приключат с нациите и да направят г-жа Фон дер Лайен, която е гувернантка, губернатор. Губернатор, който получава заповеди от Америка. Само че не стана така, защото миналата година Америка каза на губернатора на гувернантката: “Нямаме телефонния ви номер и не го искаме”.
- Казахте за Володимир Зеленски “той искаше войната” и искахте да се върнете към заплитането на обстоятелствата около войната.
- Нещата трябва добре да се обяснят, за да имаме цялостна визия. Путин винаги е говорил за обещанието от 90-ет години, дадено от американския държавен секретар Джеймс Бейкър на Горбачов - “Обещаваме ви да не разширяваме НАТО - все пак военен инструмент, който може да бъде агресивен, както видяхме по-късно в Косово и Ирак - обещаваме ви да не разширяваме НАТО отвъд границата на бившия Варшавски договор”, защото Варшавският договор бе разпуснат. А американците не изпълниха това обещание. И в архивните документи, които току-що излязоха в САЩ, какво откриха? Огромно финансиране за прословутата Революция на Майдана. Тръмп много добре знае и Джей Ди Ванс също, както и Путин знае много добре какво се случи, а то е, че всъщност украинците около Зеленски абсолютно искаха Украйна да влезе в НАТО и да се измъкне от сферата на влияние на Москва. Срещу себе си Зеленски имаше слаби държави, невежи в дипломатическата сфера, които не разбраха, че за руската мечка това е причина за тотална война. Защото Путин беше съгласен да остави Украйна неутрална, като мост, както казваше Кисинджър, между Запада и Изтока, между Атлантика и Урал, но не беше съгласен с влизането на Украйна в НАТО. И когато видя, че всичко е свършено и че целият Запад на трансатлантическото ремарке на САЩ е решил да приеме Украйна в НАТО, Путин започна войната. Ясно е, че Путин започна тази война, но е също толкова ясно - и това исках да ви кажа по един балансиран начин -, че както казва Дьо Талейран “не бива да слагаме магданоз пред носа на руската мечка”.
- Често се цитира Талейран в това предаване.
- Да, откакто г-н Баро е във външно министерство, това позоваване е постоянно чрез огледален ефект на величието на героя.
- От една дипломация към друга.
Със съкращения
Превод от френски: Галя Дачкова
