"Моите конкурентки бяха избрани от над 1,3 милиарда души", връща се назад трикратната ни медалистка от зимни олимпийски игри, Евгения Раданова
„Надявам се това, което всички ние, българите, искаме – да има все повече медали на зимни олимпиади – да се случи. Очаквам всеки един наш състезател да реализира най-добрите си възможности и да постигне всичко, за което е работил през целия си живот“, сподели очакванията си от игрите в Милано-Кортина 2026 трикратната ни медалистка в шорттрека Евгения Раданова в ексклузивно интервю за БГНЕС.
Тя има зад гърба си участие на пет зимни олимпиади и една лятна (с колоездене на писта). В Солт Лейк Сити 2002 печели сребро на 500 м и бронз на 1500 м. Четири години по-късно – в Торино – добавя още едно второ място към колекцията си. Освен това е световна шампионка на 500 м от 2000 г. и на 1000 м от 2003 г. Седемкратна абсолютна европейска шампионка по шорттрек, има 47 медала от първенства на Стария континент, от които 37 златни. Бивша световна рекордьорка на 500 м (2001 – 2008).
„Показаните до момента резултати от нашите състезатели могат да се повторят и на олимпийските игри, макар за много хора това да изглежда нереалистично. Владимир Илиев е световен вицешампион и независимо че в последните сезони не е успял да покаже нещо сериозно като класиране, той има своите шансове. Също така младите ни състезатели в сноуборда разполагат с много сериозни качества, както и изключително опитният Радо Янков. Влади Зографски също – в последните няколко седмици той направи няколко добри класирания. Олимпийските игри са състезание, което изисква голяма психическа устойчивост“, смята Жени Раданова.
На въпроса трябва ли човек да има „ден“, тя отговаря: „При всички случаи това има голямо значение. Но ако не си отдал живота си на спорта, с който се занимаваш, едва ли един ден можеш да станеш олимпийски шампион.“
Тя коментира и факта, че най-добрият ни биатлонист Владимир Илиев ще изравни постижението ѝ от пет участия на зимни олимпийски игри.
„Познавам го от много години – това е състезател, който работи с изключително голяма отдаденост. Много е трудно, когато си свързан с толкова участия на големи форуми, да отговориш на предизвикателството да постигнеш нещо велико, но аз вярвам, че няма нищо невъзможно. Когато той стана втори на световното първенство, едва ли някой го е очаквал. Няма състезател от неговия ранг, който да се готви за нещо по-малко от първото място“, споделя легендата ни в зимните спортове.
Раданова говори и за това, че на предстоящата олимпиада няма да имаме представител в нейния спорт – шорттрека.
„В никакъв случай не бих казала, че ми е тъжно. По-скоро вярвам, че състезателите по шорттрек вървят в много добра посока. Олимпийските визи в нашия спорт са само 112. Квалификациите бяха изключително тежки. Състезателите, които се бориха за квоти, са на 19–20 години. Вярвам, че тези момчета и момичета имат голямо бъдеще.“
„Много пъти съм говорила за моите успехи. Първото ми усещане, че съм постигнала нещо голямо, беше бронзовият медал от Солт Лейк Сити. Той беше спечелен след доста сериозно психологическо предизвикателство за мен. Става въпрос за травма, която получих месец и половина преди игрите. Определям го като един от най-ценните си медали, защото дойде въпреки всичките ми страхове и въпреки очакванията, че това няма да се случи“, разкрива Раданова.
На въпрос дали от двата сребърни медала поне единият е можел да бъде златен, тя отговаря: „Може би, но моите конкурентки бяха избрани от над 1,3 милиарда души. И двете състезателки, които ме изпревариха за титлите на 500 метра, са от Китай, така че за мен това си беше равносилно на победи.“
„Никога няма да забравя, че преди спринта на 500 метра в Солт Лейк Сити, когато спечелих сребро, видях в коридора Иван Славков – Батето. Той ми каза: „Хайде, Жени, чакам те на стълбичката след малко!“ Много се развълнувах, че е дошъл да ме гледа. Сега обаче си давам сметка, че най-вероятно е бил извикан да ме награди. Това беше изключителен момент за мен“, връща се назад Раданова.
Тя признава, че преди Олимпиадата в Америка отборът ни е водил нощни тренировки, за да се доближи максимално до условията, в които ще се състезава на игрите.
„Това, което си спомням, е огромното желание. Представях си как би изглеждало всяко едно състезание. Усещането да мечтаеш за нещо и след това да го реализираш е уникално. Предизвикателството беше студът на пързалката. Имаше моменти, в които ни се спеше, бяхме абсолютно неадекватни, но такива бяха времената“, спомня си Раданова.
„Смея обаче да твърдя, че условията, при които се тренира в момента, са много по-човешки от тези по наше време. Много по-важно е да се разбере, че докато в България не се изградят тренировъчни пързалки, трасета за биатлон, писти за ски и сноуборд, няма как да бъдем конкурентни на това, което световният спорт изисква. Поставях тези въпроси още като служебен спортен министър и ги поставям всяка година и като треньор“, категорична е тя.
Раданова беше доста предпазлива да посочи свой наследник: „Мъжете са два пъти осми на последните две европейски първенства. Имаме четвърто място на Световна купа за младежи. Не е нещо изключително, но за условията, които имаме, това е доста сериозно постижение.“
"Как се случи прехода към колоезденето? Съвсем случайно срещнах човек от федерацията, който ме попита: „Защо не се пробваш на писта?“ Казах си: „Да, защо не.“ И от срам да откажа, на следващия ден вече бях на колелото. Малко на шега, малко на майтап, но това е реалността. Въобще не съм си и представяла, че мога да се класирам на лятна олимпиада, но така или иначе спечелих квота за игрите в Атина през 2004 година.“
Евгения има отношение към скандалите в БОК, но смята, че точно преди Олимпиадата всички сме длъжни да подкрепим нашия отбор, без да създаваме напрежение и стрес.
„Това е някаква форма на състезание, както е в спорта. Но пак казвам – не това е най-важното, а олимпийските игри“, категорична е финал Раданова.
-----------------------------------------
Костадин Джорджев, отдел "Спорт" на БГНЕС
