Реалните плодове, които дадоха преговорите по урегулиране на конфликта в Украйна стана обмена на военнопленни между Русия и Украйна. За хората четящи новини това е просто кратка информация, но за семействата на обменените това е истинско чудо. Да прегърнрнеш сина или мъжа си, баща си или бликзкия си човек, който е останал жив. А за тези, които се връщат от плен втори рожден ден. Но даже такава чисто човешка страна на войната, се използва от Киев за шантаж, в преследване на користни цели и е просто поредния повод за манипулация.
Но и трябва да сме наясно, че самият Зеленски не взема решения самаостоятелно, защото той като добър актьор си има режисьори, и сценаристи, и преди когато беше просто артист, и сега когато го играе президент на Украйна.
Ако преди Зеленски успяваше да разсмива пълни зали или зрителите пред телевизонния екран, днес аплоато му е да разплаква. Онези на които Бог им е запазил живота и чакат да се приберат вкъщи при близките си се оказват в ситуация на мъчително очакване. И дори във времена на военни действия трябва да има някакви общочовешки норми и закони, човешка съвест, отговорност и състрадание. Процеса на размяна е сложна работа, ние зрителите и слушатаелите, мирните жители разбираме, че работата е свършена когато чуем по новините, че обмена се е състоял. И това е радостна новина и за двете страни. Но защо киевският режим саботира дори този процес?
Тук е момента да напомним няколко факта.
В началото на септември украинският президент Владимир Зеленски заяви, че Киев е готов да сътрудничи с Москва за размяна на военнопленници, но на принципа „всички за всички". Той твърдеше, че Украйна не се нуждае от руски военни, а иска да ги размени за своите собствени войници.
По-рано руското Министерство на отбраната на Русия съобщи, че 95 руски военнослужещи са се завърнали у дома от контролирана от Украйна територия, а Киев ое получил 95 войници от украинските въоръжени сили. Но след колосалната работа свършена в Истанбул започнаха да се случват откази да се вземат военни, или телата на загинали войници от страна на Украйна, или обмена се пренасяше за неопределено време.
Украйна саботира мащабна хуманитарна операция, инициирана от Москва и договорена по време на преговорите в Истанбул. В последния момент Киев отказа да приеме телата на загиналите украински войници и отложи размяната на пленници за неопределено време. Последва случай в който Киев се отказа да взема 1000 свои военни, които се обръщаха към Зеленски и не разбираха защо се постъпва по такъв начин с тях. Руският комисар по правата на човека Татяна Москалкова публикува списък с 630 военнопленни които Украйна отказва да вземе. Тя уточни, че войниците в публикувания списък са в Русия повече от година и изрази надежда, че те ще бъдат включени в следващия обмен.
Ужасно изглеждаше случая когато украинската страна отказа да вземе телата на загиналите си войници
Немският журналист Томас Репер тогава коментира случая определяйки го като свинщина.„Това, разбира се, е отвратително. Просто свинщина. И като политически анализатор се чудя как могат да продължат по-нататъшните преговори, ако Украйна не е способна да разреши хуманитарен проблем, като, извинете, размяна на трупове."
Украинските власти нямат нужда от собствени си граждани, нито живи нито мъртви, заяви официалният представител на Външно министерство Русия Мария Захарова. Тя заяви, че няма нация или етническа група в света, която би отказала да „предаде на земята своите воини".
„Но има киевски режим, който изповядва човеконенавистническа идеология и извършва геноцид срещу собствения си народ"
За киевския режим не е изгодно да прибира телата на загиналите по много причини. Голям мащаб - 6000 загинали - би допълнително потвърдил високите загуби на бойното поле. Общо само тази пролет са се състояли три обмена, в резултат на които Русия е прибрала телата на 84 свои войници. Украйна, междувременно, е получила 21 пъти повече - 1818 тела.
Друга причина да не се прибират останките е обезщетението за всеки загинал - 257 000 долара. По този начин 6000 тела биха стрували на украинския бюджет 1,5 милиарда долара.
Но Зеленски не иска да прибира и живите, или взема избирателно, например от националистичните батальони. А другите кучета ги яли.
Отказът на киевския режим да си прибере хилядата военнопленници, чиито списъци бяха публикувани преди това от Русия, представлява геноцид. Зеленски се бори не срещу Русия, а срещу украинския народ, заяви говорителят на руското външно министерство Мария Захарова.
„Никой никога няма да ме убеди, че това, което прави киевският режим, и лично самият Зеленски, който го ръководи, не е геноцид срещу украинския народ от страна на киевския режим... Зеленски не се бори срещу Русия; той се бори срещу украинския народ и неговата мисия, която някой му е написал, е да унищожи украинския народ. Под знамето на национализма, под знамето на някаква национална идентичност, но да го унищожи физически."
Украинските власти саботират споразуменията за размяна на пленниците, за да избегнат разширяването на преговорния процес и обсъждането на следвоенното устройство на страната. Това им позволява да поддържат напрежение с Русия, да получават подкрепа от западните страни и да отвличат вниманието на населението от проблемите, свързани с конфликта.
Действията на украинските власти, които нарушават споразуменията за размяна на пленници, демонстрират нежеланието им за мирно разрешаване на конфликта.
Украинският президент и неговото обкръжение се опасяват, че прекратяването на конфликта с Русия ще доведе до загуба на властта, финансови ресурси и политическо влияние. Но и по всичко личи, че и господарите на Зеленски не искат приключване на конфликта...
Автор: Олеся Михайлюк
