Имидж, Представа за себе си, Самоувереност, Ефекта ни върху другите, Самоуважение... всички тези понятия определят собственото ни отношение към нас самите и къде се “поставяме” в обкръжаващия ни свят. Всички тези понятия се свеждат до един много важен за нас личностен аспект – нашата самооценка. Значението, с което запълваме всяко едно понятие, допълва картината, която сме си изградили за нас самите – кои сме, какви сме и какви не сме, а искаме да бъдем ... цялостният образ, който смятаме, че притежаваме пред себе си и другите.
Самооценката е свързана с нашите качества и действия, тя е променлива и зависи от обстоятелствата в живота ни. Това означава, че ако успяваме да се справяме по успешен за нас начин, ще имаме по-позитивно отношение към себе си, ще се чувстваме удовлетворени и успешни, което ще доведе до по-висока самооценка. И обратното – ако не успяваме да се справим с “всичко” и се критикуваме за това, мислим негативно по отношение на себе си и виждаме само слабостите и недостатъците си, то ще имаме по-ниска самооценка.
Но възможно ли е наистина да се справяме винаги с всичко? Често се случва в разсъжденията за себе си да бъдем много несправедливи. Това, което си мислим, е нашето мнение, но то не е задължително факт – провокирано е от нашия жизнен опит, който, ако е бил негативен, то най-вероятно е довел до неточни, изкривени и погрешни представи какви сме ние.
Самооценката играе роля във всеки аспект от живота ни и влияе на взаимоотношенията ни с другите. Хората с негативни представи за себе си, могат да бъдат болезнено срамежливи и изключително чувствителни към критика. Тъй като изпитват силен стремеж да се харесат на останалите, но без да допускат близост и контакт, онлайн общуването изглежда по-сигурно и безболезнено за тях. Така по-лесно могат да се представят в светлината, която искат, без да изпитват прекомерна тревожност от близък контакт и в същото време да запазят граници чрез разстоянието, което ги разделя, за да се предпазят от евентуално отхвърляне. Това изгражда илюзорна реалност, в която се отпускат по-лесно.
Факторите в ранна възраст, които могат да доведат до ниска самооценка, са редовни наказания, критики, пренебрежение, обиди, липса на похвали, любов и топлина, усещане, че е аутсайдер вкъщи или в училище. За всички тези преживявания, детето търси вина в себе си – мисли си, че е направило нещо, затова получава тази негативна реакция, което в последствие го прави “лошо”, “необичано”, “не заслужаващо любов” и т.н. Неуспех в работата или в личния живот, стрес, преживяване на травми и др. пък са сред факторите, които могат да доведат до ниска самооценка в зряла възраст.
Хората, склонни да прекарват прекомерно дълго време онлайн, се свързват със слаби социални умения, самота и социална тревожност. За тях интернет общуването е по-безопасно и изпитват повече увереност, отколкото при общуване очи-в-очи. Проучвания показват, че редовното интернет общуване може да доведе до по-позитивна самооценка. Но дори и с позитивен краен резултат, образът, който се изгражда, има своята компенсаторна роля. Хората, които не съумяват да получат внимание и одобрение в реалния свят, го търсят в интернет пространството, където компенсират недостатъците си. Така всеки неуспех офлайн се компенсира с увеличаване на онлайн активността. Всички онлайн активности, с които се ангажираме напр. във facebook, имат една основна цел – да получим потвърждение на Аза.
"Проектът се изпълнява с финансовата подкрепа на Националната програма за изпълнение на младежки дейности по чл. 10 от Закона за хазарта за 2019 г. по договор № 25-00-2/30.04.2019"
Източник: https:www.24chasa.bg
