Семейният кодекс създава бойно поле
Който и да спечели - губят всички
Битката за родителски права става все по-наболял проблем
Битката за родителски права между разделени двойки става все по-наболял проблем. Майките и бащите се впускат в своеобразна война, от която най-силно потърпевши са техните деца. Те биват отчуждавани, инструментализирани, насилвани, въвличани в престъпления. А победители всъщност няма. Защото който и да спечели - губят всички. Това алармираха пред “Труд news” от родителската организация “Гласът на бащите”, които твърдят, че са дискриминирани, а основна причина за това били пробойни в българското законодателство.
“Усещането за баланс е тотално изтрито в обществото, гони се да има победител на всяка цена. Прилагат се всякакви хватки и способи да бъде уязвен “врагът”, каза пред “Труд news” криминалният психолог Елеонора
Йорданова. Тя изследва случаи на родителски конфликти от 5 години.
“Статистиката сочи, че засега войната се печели от жените. Съдът присъжда децата на майката в над 90% от случаите. Подобно е и отношението на социалните служби - да се помогне на майката, все пак тя е майка. Следва обезличаване на бащиния образ, отричане на бащата и на неговия род. И ето ви готова войната. Жертвите са предимно децата”, допълни Йорданова.
“Всеки случай е различен, затова не може да се обобщава” - така институциите си прехвърлят топката едни на други, времето минава, в резултат на което страдат най-малките и беззащитни членове на обществото - децата, твърдят още от организацията.
От там посочват, че неизпълненото задължение да гарантира на гражданите правото на семеен живот е довело до над 10 осъдителни решения срещу България в Европейския съд по правата на човека (ЕСЧП). Цитират част от осъдителните решения, сред които: “Отношенията между родители и деца са защитени по чл. 8 ЕКЗПЧ и невъзможността на лицата да поддържат тези отношения изисква действия от властите”; “Държавата има позитивно задължение да осигури на лицата зачитане на правото им на семеен живот”; “Властите не са проявили необходимото усърдие за предприемане на адекватни и водещи до позитивен резултат действия”; “Предприетите мерки не са достатъчни, адекватни или навремени с оглед изпълнение на съдебното решение и с оглед възстановяването на връзката с детето”.
Според Андрей Едрев, изпълнителен член на УС на “Гласът на бащите” законодателят е заложил два противоречащи текста в Семейния кодекс: “Хем съдът решава на кого да даде правата (чл. 59), хем правата са и на двамата родители (чл. 122 и 123). А всъщност не е дал дефиниция що е то родителски права. Как така съдът прехвърля на друг нещо, което е неотменимо твое? Отделно съдът си е вменил сам ролята на Господ и с противоконституционното, според мен, Тълкувателно решение 1/2016 е отворил широко вратата към Ада на родителските войни”, каза Едрев.
От организацията цитират съдебен акт на РС - Варна, който държи върха на решенията в полза на майката - почти 100%: “Няма майка, която си иска правата на децата и да не ги получи”, се казва в него. Посочват, че така се стига до родителско отчуждаване, а децата са превърнати в оръжие. Според тях най-модерният и основен инструмент, осигуряващ предимство за жените е Законът за защита от домашно насилие (ЗЗДН), който действал като “бухалка”, използвана предимно над мъжете. Според един от текстовете на закона, той е по-силен от решения на гражданския съд по дела за родителски права.
“В хибридния закон ЗЗДН има заложени противоконституционни принципи. Той на практика ограничава основни човешки права като право на справедлив процес, право на защита и правото на личен и семеен живот. Въведен е абсурдноправният инструмент “декларация по чл. 9”. С нея всеки може да наведе каквито си иска твърдения пред съда и той е длъжен да ги приеме за “чиста проба” доказателство. Отделно този закон влиза в противоречие с европейското и световното право - у нас той има върховенство над такива документи като ЕКПЧ и Конвенцията на ООН за правата на детето, което е недопустимо”, анализира пред “Труд news” адвокат Росен Рашков.
В свое становище до Министерски съвет по повод именно Координационния механизъм за ЗЗДН, “Гласът на бащите” сравнява декларацията по чл. 9 от този закон с тържествената клетва-показания през Средновековието, благодарение на която са осъждали и изгаряли жените, считани за вещици. “Абсолютно същото е като процедура. Осъждаш някого на база на думата на някой друг, без доказателства, без свидетели”, коментира Николай Ляков, учредител на сдружението. От там отбелязват още, че коментираните евентуални промени в Семейния кодекс за споделено родителство изглеждали обречени на провал, защото, за да се приеме споделеното родителство като законодателна възможност, в СК ще бъде включен текст за домашното насилие. Което - според специалистите - обезсмисля промените.
“Решението за прекратяване на войната между майки и бащи е само едно - държавническо мислене и преразглеждане на целия пакет закони, който се отнася до най-добрия интерес на детето, с поглед далеч напред в бъдещето. Модернизиране на законодателството и приравняване към тенденциите в Европа, гарантиране на човешките права и правата на децата в цялост, а не нечии моментни интереси и най-важното - поставяне на ясни роли и вменяване на конкретни отговорности на институциите в този процес”, уточни адвокат Рашков.
В Цифри:
Над половината деца на България са в риск
България има около 980 000 хиляди деца. Около 430 000 са семействата у нас с един родител, сочи статистиката на НСИ. При консервативен коефициент от 1,3 деца в такова семейство, това прави близо 560 000 деца (57% от всички), поставени в риск от семеен конфликт или в невъзможност от пълноценни отношения с двамата си родители. Всяка година за около 12 000 деца се откриват така наречените “случаи” в отделите “Закрила на детето” към Дирекции “Социално подпомагане” в различните общини. “Случай” е термин, който се ползва от социалните работници за постановени мерки за закрила на детето, защото то се намира в тежък риск за настоящото и бъдещото му развитие.
Статистиката е официална от самите ДСП. Това означава, че над 200 000 деца (около 22% от всички) са в постоянна проблемна ситуация. Сравнение между броя заведени дела за родителски права (в т. ч. и развод) и броя на случаите в различните ОЗД извежда почти 100% покритие. Тоест - всяко дело за родителски права води след себе си случай с дете в риск. За София коефициентът е дори 1,3 - на 1000 дела има 1300 деца в риск.
“Статистиките са ужасяващи. Цифрите показват тотален провал на органите по закрила на детето. При яростно сриващата се демография на България в последните години, проблемът с родителските конфликти директно може да се приравни към проблем за националната сигурност, ако се направи проекция в бъдещето. Отделно децата растат неуверени, без авторитет в своя живот, без родителска фигура в лицето на своя баща, съответно възприемат логиката, че не биват да създават семейства в своето бъдеще”, коментира психологът Елеонора Йорданова.
Андрей Мачуганов, баща на две деца, пред “Труд news”:
ЗЗДН е насилие върху хилядите съвестни бащи
Андрей Мачуганов е от Ловеч, директор “Маркетинг и продажби” на голяма земеделска компания. Разделен е с партньорката си от януари 2020 година. Имат две момичета, на 9 и на 6 години.
“С годините с партньорката ми се отдалечихме един от друг, изчезна всякаква близост, тя стана агресивна и раздразнителна. Отделно, смятах, че ми изневерява системно, но това не беше от значение. Прецених, че трябва да се разделим и се изнесох. И тогава започнаха драмите - изнудване за пари, заплахи за убийство, насилие над децата. Всичко записано на видео и аудио, дори от новия є партньор в живота. Когато не се поддадох, започнаха лъжите по делата за домашно насилие. В крайна сметка се наложи децата ни да бъдат изведени в разширено семейство, за да не пострадат”, разказва Андрей.
Допълва, че заради скандалите и делата децата започнали да се отчуждават от него, което пък го “смазало” и депресирало. Станал по-непродуктивен в работата, развил болести като хипертония и инсулинова резистентност.
“Искам хората да знаят, че домашно насилие има, както върху жени, така и върху мъже, но ЗЗДН сам по себе си е насилие върху хилядите съвестни, добри и борещи се за децата си бащи. За да се спрат злоупотребите с този закон той трябва спешно да се преработи. В момента този закон съсипва хиляди мъже в България”, каза Мачуганов.
Според него, ако сте в конфликт с бивша партньорка или съпруга, тя ще бъде посъветвана от недобросъвестен юрист или феминистко НПО как да ви “сготви” и обвини в куп неверни неща по ЗЗДН, с цел да ви отнеме децата и да ги отчужди от вас.
Велян Петков, баща на едно дете, пред “Труд news”:
Личният лекар записа, че той няма нужда от баща
Велян Петков е инженер-конструктор. Разведен е от 6 години, а в последните 3 от тях твърди, че синът му е агресивно отчуждаван. Детето е на 10 години, а за да се отчужди от баща си е обявен за аутист. Абсурдът, според Петков, за тази диагноза е, че момчето е отличник с над 100 шестици само за последната учебна година, както и със златни медали от училищни състезания по математика.
“След раздялата ни с майката започна системно ограничаване на контактите ми с детето, съпроводено с неверни твърдения от всякакво естество. Нито знаех в коя детска градина е преместен сина ми, нито кой му е новият личен лекар, а на моменти и даже къде живее. Получавал съм абсурдни отговори от Отдел “Закрила на детето” например, че не могат да ми кажат в кое учебно заведение е записан синът ми. Когато успеех да разбера тази информация, детето биваше преместено в нова детска градина без въобще да съм информиран или питан от когото и да е”, разказва Велян Петков.
При него, съдът отказва да използва за доказателство съдебно-психологическа експертиза, която доказва, че майката е проявява агресивно и манипулативно поведение. ДСП е издала заповед да се изследва детето за родителско отчуждаване, но доставчикът на социална услуга - небезизвестна феминистка фондация, отказва да я изпълни. Средствата за услугата обаче са усвоени.
“Посредством социалната услуга е затвърдено и спомогнато отчуждаването на сина ми. Абсурдът на системата дори доведе до това личната лекарка на детето да заяви - записано в протокол - че това дете няма нужда от баща”, допълва Петков.
Стефан Августинов, баща на две деца, пред “Труд news”:
Съдът и социалните се държат като ОПГ
Стефан Августинов от София води битка за правото да бъде баща. Разделен е с партньорката си от три години. Имат двама сина на 14 и 11 години. В продължение на две години упражняват споделено родителство между София и Варна, където живеят децата.
Конфликтът ескалира, когато бабата на децата решава да се премести в Германия и задейства процедура по Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН), с цел майката да получи пълните родителски права, разказва Августинов. По думите му, срещу него са били използвани манипулации, за да бъде представен като насилник, без реални доказателства.
През лятото на 2024 г. се задейства процедура във Варна. Съдът постановява привременни мерки в полза на майката, като в мотивите е записано, че в крайното решение така или иначе ще є бъдат дадени родителските права. Според Августинов, “съдебната и социалната система действат предубедено и дискриминационно, като организирана престъпна група (ОПГ)”.
От октомври 2024 г. той не е виждал по-малкия си син, а от март 2025 г. - и по-големия. Смята, че децата са целенасочено отчуждавани от него, но въпреки това институциите не предприемат действия. По негови думи, Държавната агенция за закрила на детето е разпоредила изследване за родителско отчуждение, но изпълнението му се бави от пет месеца.
Августинов призовава за спешни промени в Семейния кодекс, по-стриктен контрол върху изпълнението на съдебните решения и спиране на злоупотребата със ЗЗДН в родителски конфликти.
trud.bg
