Фрапираща картина потресе граждани посред бял ден. На нея попада мъж, който я прави публично достояние... в социалните мрежи, разбира се.
Агонизиращ мъж в неестествена поза стои изправен на тротоар пред сграда. Тялото му се тресе в конвулсии, а ръцете му са мъртвешки отпуснати към земята. Той се опитва да се изправи, но сякаш огромна тежест го държи в „капан“.
Кадрите са заснети в Плевен. След София, Пловдив и други населени места, където срещите с т.нар. „фентанилови зомбита“ вече са почти ежедневие, такъв случай бе заснет и в този български град.
Защото местните винят именно тази страшна дрога, която може да донесе моментална смърт след предозиране, за състоянието на заснетия мъж.
„Те са все повече сред нас“, с тъга заключава Ник Николов.
Т.нар. „фентанилова поза“, при която човек стои силно приведен, застива в необичайно положение или изглежда полузаспал, се свързва с тежкия седативен ефект на фентанила и други опиоиди върху централната нервна система. Наркотикът може да причини объркване, сънливост, загуба на мускулен контрол и опасно потискане на дишането. Именно дихателната недостатъчност е основната причина една интоксикация да завърши фатално.
Публикацията на Николов не оставя плевенчани равнодушни. Мнозина призовават за повече контрол и изкореняване на дрогата. Не липсват и хапливи коментари, които винят самия мъж за безпомощната ситуация, в която е изпаднал. Някои обаче повдигат един друг въпрос – за съпричастността, за взаимопомощта.
„Дано има близки да му помогнат! Много е трудно отказването, когато вече си зависим!“, пише Ана Христова.
„За съжаление, голяма част от хората отказват да потърсят или приемат помощ за лечение“, допълва плевенчанка.
„Стават като зомбита“, възкликва Красимира Данаилова.
„Някои ограничени хора, които нямат чувство за емпатия, си мислят, че са застраховани от всичко“, гласи друг коментар.
Николов не разкрива дали е подал сигнал до Спешна помощ. Неизвестно е и дали някой изобщо се е опитал да помогне на агонизиращия плевенчанин.
А поредната среща с потенциална жертва на дрогата отново повдига въпроса за личния избор и за контрола от страна на органите на реда.
