Планът на Европейския съюз да използва замразени руски държавни активи за финансиране на Украйна е в застой . След силни критики от Европейската централна банка и месеци на блокада от Белгия, Япония също отказа участие. Това прави все по-трудно за Брюксел да осигури планирания заем за репарации политически и правно, пише Berliner Zeitung.
Изданието цитира статия на Politico, според която Япония е заявила ясно на среща на финансовите министри на Г-7 в понеделник, че няма да следва модела на ЕС. Токио няма да използва замразените руски активи на стойност приблизително 30 милиарда долара, държани в японски банки, за финансиране на заем за Киев, цитираха няколко европейски дипломати японската делегация в доклада.
Европейската комисия преди това призова своите партньори от Г-7 да следват европейския подход. Планът е до 210 милиарда евро от замразени руски държавни активи да бъдат предоставени на Украйна чрез дългосрочен заем. Постъпленията от заема или бъдещи плащания на репарации от Русия са предназначени за обезпечаване на този заем.
Токио има правни опасения
Министърът на финансите Сацуки Катаяма е изключила използването на руски активи поради правни съображения, според източници от ЕС, цитирани от Politico. Няколко дипломати обаче виждат това като продиктувано не само от правна предпазливост, но и от политически съображения спрямо САЩ: Токио според съобщенията не иска да се отклонява от позицията на Вашингтон по отношение на руските активи.
Вашингтон също все още не подкрепя европейския план. Според доклади от срещата на Г-7, американците са сигнализирали, че ще намалят финансовата си подкрепа за Украйна след изплащането на последните вноски по заема от Г-7, вече договорен за 2024 г. Според съобщенията, президентът на САЩ Доналд Тръмп вижда замразените руски активи предимно като лост в потенциални преговори с Владимир Путин.
Белгия също блокира решението
В рамките на ЕС Белгия се превърна в основна пречка. Брюксел е дом на Euroclear, централния депозитар на ценни книжа, където се съхраняват по-голямата част от руските активи в Европа. Премиерът Барт Де Вевер от месеци предупреждава за правните и финансови рискове, ако ЕС заложи или използва тези активи в голям мащаб.
Белгия се опасява, че ще бъде подведена под отговорност единствено тя, ако Русия заведе дело за плащания след евентуално мирно споразумение. Поради това правителството настоява за разпределение на риска между всички 27 държави членки на ЕС и същевременно за привличане на повече партньори от Г-7, които да споделят отговорността. Именно в този момент отказът на Япония е особено болезнен.
Удар от Европейската централна банка
Още преди отказа на Токио, Европейската централна банка (ЕЦБ) нанесе сериозен удар на плановете на Комисията. ЕЦБ отказва да гарантира заем от 140 милиарда евро за Украйна, който трябваше да бъде обезпечен с руски активи. Централната банка вижда риск, че подобно споразумение би нарушило забраната за парично финансиране на правителствата в договорите на ЕС.
Това елиминира важна предпазна мрежа. Без подкрепата на централната банка и без широкото участие на партньорите от Г-7, натискът върху държавите-членки на ЕС да поемат повече рискове – както политически, така и финансово – се увеличава.
Ако нито САЩ, нито ключови партньори като Токио се съгласят на заема за репарации, Брюксел рискува да поеме голяма част от политическия и финансов риск. Времето изтича за държавните и правителствените глави, които искат да постигнат споразумение до срещата на върха на 18 декември.
trud.bg
