Модата на кошаревските свидетели започва от мутренските дела

Опасни престъпници стават свидетели по ключови дела, като при това нямат никакви задръжки да говорят онова, което им наредят ченгетата и прокурорите. Тази тенденция, както обясняват адвокати, започва преди 15-20 години. Първо тя се прилага в дела срещу известни мутри, но днес вече се прехвърля и към политически опоненти.

За онези, които се навият да са свидетели, това е сигурен начин да се отърват от дела и тежки присъди, някои пък си гарантират направо излизане от затвора. Единственото, което се иска от тези „професионални“ свидетели, е да говорят срещу бившите си приятели, с които заедно са убивали, отвличали, продавали наркотици, правили схеми…

Показателно е обаче, че  никой от тях не е потърсил сам полицията или прокуратурата, за да разкаже предварително, че се готви тежко престъпление, и да се опита да го предотврати. При това положение е доста спорно имат ли право да се възползват от бонусите в закона, които никак не са малки. За защитените свидетели държавата гарантира до края на живота им защита и прикритие.

"Наглите" един по един се спасяват от затвора, а от парите няма следа и досега

Разбира се, те се не се навиват да сътрудничат, когато самите те са уличени, а в много случаи белезниците вече са поставени на ръцете им. В замяна на свидетелските си показания получават закриване на дела, някои дори нова самоличност, живеят в чужбина и често там продължават да вършат престъпления.

Най-известните „кошаревски свидетели”, говорили това, което им е казано от ченгета и прокурори, са Валентин Михайлов – Ихтиманския, натопил приятелите си от „Наглите“, Тихомир Георгиев – Боксьора, проговорил срещу „Фирмата" на Златко Баретата, Велин Добрев – Моториста, който разкри, че Маргините уж ще трепят Любен Гоцев, Иван Тодоров – Доктора и Никола Дамянов. Всички тези свидетели стават приказливи едва след като са приклещени натясно. Програмата за защитените свидетели стартира в България през 2005 г. Досега по нея са минали, според запознати, към 35-40 души.

Сред първите защитени  свидетели е Велин Добрев – Вили Моториста, върху чиито показания се крепи процесът срещу Маргините като поръчители на „убийствата“ на покойните вече Любен Гоцев, Иван Тодоров – Доктора и Никола Дамянов.

Известно е, че след дълги години, през които се влачи процесът, Маргините са оправдани. Не стана ясно обаче защо им е било нужно на братята да ликвидират Гоцев, Доктора и Дамянов, но пък запознати казаха, че зад цялата тази съчинена история стоят бивши шефове от ДАНС. Тяхната цел била основно да елиминират кръга „Монтерей“, оглавяван по това време от Любен Гоцев.

Заплахите за живота му били повод да се поставят под контрол телефон му, а също и да се закачат телефоните на негови съратници, да се следят контактите им с широк кръг хора. Доктора и Дамянов ги включили в списъка, за да се разсее вниманието, че целта на „мероприятието” е „Монтерей. По-късно става ясно, че Гоцев е предупреден да не излиза от дома си и той наистина не излиза около 20 дни. „Дори вестник не можех да ида да си купя”, жалва се по-късно Гоцев.

Но полицията поради некомпетентност или умишлено, не предприема други оперативни действия за опазването му.

Дори не му е назначена охрана. По същия начин ченгетата не правят нищо и за защитата на Доктора и Дамянов, което е меко казано, странно.

Затова пък зависимият от хероин Вили Моториста става свидетел, докато е с висящо обвинение за убийството на Валентин Алексиев – Лисицата, извършено през 1996 г. Пред органите той казва: „Не ни е бил определян ред за извършване на убийствата (с кола или с мотор), нито конкретен срок за извършването им, просто ни беше казано, че тези лица трябва да бъдат убити. Срок нямаше. Нямаше ред“.

След години на съдебни заседания Маргините логично са оневинени.

Може би най-скандалният защитен свидетел досега е Валентин Михайлов – Ихтиманския, който, след като дава показания по делото "Наглите”, всъщност се измъква от собствените си многобройни дела за тежки престъпления. Запознати казват че и досега си живее прекрасно ту в Европа, ту в Азия, където дори имал банда за точене на банкови карти.

Биографията му е пълна с престъпления. Той е сред първите магистрални грабители. Неговата ихтиманска група става известна с особената жестокост при нападенията над чужденци. Заловен е и го пращат за 7 години в затвора. След това се подвизава из Чехия и други европейски страни.

В процеса „Наглите“ влиза, след като е спипан за точене на банкови карти в Словения. При разследването става ясно, че Валентин Михайлов е участвал в 7 отвличания на богати българи, а също и при предаването на откупа за Ангел Бончев н веднага след като е прибран зад решетките, от прокуратурата е наредено да бъде заведен в ГДБОП. Разпореждането е издадено с ясното съзнание, че няма да се провеждат процесуално-следствени действия, а ще го навиват да свидетелства. По това време той дори няма адвокат. Казват му, че го разпитват неофициално.

Разговорите с Ихтиманския са записани в сградата на ГДБОП на бул. „Черни връх” и са извадени и обявени в съдебната зала на процеса срещу „Наглите". В съдебната зала се чува, че прокънтява шамар. Ихтиманският е заплашен, че ще го отведат в „другата стая". Отвеждат го, но какво става там, не е известно. След това при Валентин Михайлов са доведени жена му Валентина и синът му Калоян. Те са откарани специално за целта в сградата на ГДБОП.

Срещата му с тях също е записана. Ихтиманският казва на съпругата си:

„Просто не ми се живее. Иде ми да се обеся", Разговорът е записан в 17 часа след обяд на 17 декември 2009 г. Той обяснява, че са му обещали да си избере държава, в която да отиде със семейството си, трябвало само да каже къде иска да замине. Предложението е направено от тогавашен зам. главен прокурор и от важни клечки от ГДБОП.

Прокурорът обяснява на Ихтиманския: „Може и въобще да няма наказателно преследване. Значи малко е насила, но можем да го направим – да стигнем дотам да има защитен свидетел, да променим самоличността ти, ще те изкараме в чужбина, ако щеш теб и семейството ти. Можем да намалим наказанието ти…

Така е, защото имаме възможността да те извадим и можем да ликвидираме въобще наказателната отговорност. Оттук нататък ще остане включването ти в програмата, защото в момента другият вариант е да ти повдигнем обвинение”.

Валентин Михайлов приема офертата и признава участието си в отвличането на Мехмед Чакър, Джорджо Марков, Михаил Краус. За Ангел Бончев казва, че е участвал и при отвличането му, и при получаване на откупа. От ГДБОП обаче не го питат за парите, което е меко казано, непрофесионално. “Ихтиманския дава някои подробности и за похищенията на Георги Георгиев – Пурата, Васил Маникатов, Боби Мекото и Киро Киров. Отказва обаче да отговори на въпроса кой е рязал пръстите на Антон Краус. Заявява: „Няма да отговоря на този въпрос, защото мога да улича себе си в престъпление!. От тези думи не е трудно да се направи изводът кой е рязал пръстите и кой всъщност е най-кръвожадният участник в похищенията. Друг е въпросът защо точно той е амнистиран.

Друг защитен свидетел срещу „Наглите" е и Найден Недев. След като проговаря срещу съучастниците си, и той се спасява от обвинение. Така в крайна сметка Ихтиманския и Недев се сдобиват с пълна амнистия за цялата си престъпна дейност. Само че Софийският градски съд оправда по-късно половината от осемте подсъдими в бандата на „Наглите", отговорна за 12-13 отвличания.

Според юристи причината за това е, че в този процес са разследвани определени хора и показанията на защитените свидетели е трябвало да ги натопят, но пък за сметка на това не е имало усилия да бъдат разплетени докрай самите престъпления и да се изясни къде са парите от откупите. Затова не е изненада, че процесът завършва толкова безславно. По време на съдебния процес, когато в зала са изнесени специалните разузнавателни средства, тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов реагира остро. Причината е ясна – на СРС-тата са записани пазарлъците на антимафиотите и прокурорите с обвиняемите. Те са в пълен разрез с изискванията на НПК и показват, че разследването на отвличанията е компрометирано от самото начало от видни шефове от ГДБОП и прокуратурата. Днес, както се вижда, продължаваме да берем плодовете на този „подход” при разплитането на казусите.

Двама видни столични дилъри на кокаин – Росен Кръстев – Стъкларя и Мирослав Пелтеков – Мирката на свой ред също стават свидетели и се измъкват от тежки дела. Те проговарят срещу прословутата „Бандата на чуковете" и в резултат на това Любомир Костадинов – Младежа, Асен Китанов – Психото, Васил Бекиров, Владимир Иванов, Илия Илиев и Васил Христов са пратени в арестите. Христо Ширев, известен като Ицо Боксьора, пък става свидетел в спецсъда срещу банда на Сако. Боксьорът се спасява от дела, като свидетелства срещу съперника си на наркопазара Стефан Бонев – Сако. Любопитен е фактът, че Октай Енимехмедов, осъден за атентата срещу Ахмед Доган, е сред лейтенантите в групата на доносника. Неговата роля била да събира парите от дилърите, които работят за Ицо. В последните години, според запознати, Ширев – Боксьора ръководи нова банда, която точи банкови карти в Азия.

Тихомир Георгиев, наричан Боксьора, Доктора и Касапина, както е известно, натопи Баретата и „Фирмата" му от наркодилъри. Той самият е с дебело досие, дори бившата му съпруга Боряна пред спецсъда разказва, че ченгета и прокурори го убедили да свидетелства срещу Баретата, като го заплашили, че ако не даде показанията, които искат, ще му пришият още 4 убийства. Пред съда Георгиев не само разнищва структурата на „фирмата", но и заявява, че Златомир Иванов получавал по 200 хил. лв. на седмица от търговия на наркотици.

По време на делото обаче Тишо се обръща в един моментна 180 градуса и казва, че говорел под диктовката на Димитър Вучев – Демби. Той дори му бил плащал, за да топи Златомир Иванов. Демби, твърди Тихомир, му обещал, че разследването срещу него ще бъде прекратено, ако даде правилните показания.

„Сега давам показания по съвест, защото тези хора са невинни”, декларира Тихомир Георгиев пред Апелативния съд в София. Когато произнася тази реч, той е вече настанен в Софийския затвор със 17-годишна присъда за убийство. Да припомним, че Тишо е известен и като Доктора, но не защото е следвал медицина, а защото лекувал непослушните с „тупалгин“.

Навремето наричаният още Касапина е бивша охрана на дясната ръка на Златко Баретата – Мартин Станков – Рашо. После обаче се прехвърля на работа при Сако. След цялата одисея с показанията на Тихомир Георгиев един съдия възкликна, че Тишо „цинично е използвал държавното обвинение, за да облекчи положението си".

И докато преди време едни мутри проговарят срещу други, най-често конкуренти, подтикнати срещу щедри обещания от прокурори и ченгета, днес нещата са вдигнати на по-високо ниво и модата на кошаревските свидетели е вече в света на „белите якички”. Сега хора със зависимости стават свидетели срещу политически опоненти. Примерите са много, гледаме ги всяка вечер в новините на телевизиите.

Източник: Уикенд