"Моята задача като премиер не е да се занимавам с кости, които принадлежат на миналото, а с осигуряването на бъдеще, което принадлежи на нашите деца. Нашата памет не подлежи на тяхното одобрение. Никакъв натиск не може да изтрие Гоце Делчев от сърцето на македонския народ. Защото Гоце е вплетен в нашата борба, в нашата свобода, в нашето съществуване. Гоце е Македония!", заяви премиерът на Северна Македония Християн Мицкоски по повод 23 октомври, който се отбелязва в страната като Ден на македонската революционна борба, в очевидна препратка към полагането на костите на българския цар Самуил в София, предаде БГНЕС.
По отношение на България Мицкоски заяви, че членството в Европейския съюз е важно и заради възможността държавата да участва в процесите на вземане на решения и да отстоява позициите си отвътре. Той добави, че няма да приеме отстъпки, които смята за противоречащи на интересите на македонския народ.
Мицкоски заяви, че бъдещето на държавата трябва да се изгражда върху осъзнаването на историческите предизвикателства, но и чрез отговорен подход към съвременните политически и геополитически обстоятелства. Той подчерта, че македонското име, език, култура и историческа памет са основни ценности, които трябва да бъдат предадени на бъдещите поколения. По думите му страната трябва да развива приятелски отношения и сътрудничество с всички държави, но едновременно с това да изисква уважение към собствената си идентичност и достойнство.
"Вярвам в европейското бъдеще на нашата страна и в ценността на Европа, в която различните народи се уважават взаимно. Нашето място там трябва да изграждаме с реформи, със знания, със силни институции и със съхранено национално достойнство", каза Мицкоски, цитиран от ТВ21.
Коментирайки процеса на европейска интеграция, премиерът направи твърдението, че "гражданите са уморени от дългогодишното чакане за членство в Европейския съюз, както и от условията и двустранните спорове, пред които е изправена страната".
Той заяви, че Македония трябва да продължи да отстоява европейската си перспектива въпреки разочарованията и скептицизма, но да го прави с внимателна дипломация и дългосрочна стратегия.
"Аз не гледам на политиката като на състезание по мускули, а по-скоро като на партия шах. И силните се побеждават с мъдрост", подчерта премиерът.
Мицкоски предупреди и за възможността от провокации и опити за задълбочаване на вътрешните разделения. Той призова гражданите да не се поддават на, както ги определи, "изкуствено наложени въпроси и преувеличени етнически теми".
"На неразумните стъпки отговарям с разум, на провокациите – с принципи, на натиска – с устойчивост и вяра в това, което сме и което представляваме", похвали се Мицкоски.
Гоце Делчев и споровете между двете държави
От гледна точка на обективната историческа наука и наличните автентични извори, Гоце Делчев е българин по произход, самосъзнание и култура, борил се за свободата на населението в Македония и Одринско. В същото време неговата фигура и борбата за автономия поставят основите, върху които през XX век (особено след Втората световна война) се изгражда съвременната македонска национална идентичност.
Георги Николов Делчев е идеолог и водач на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Неговата личност е в основата на един от най-дълбоките исторически и политически спорове между България и Република Северна Македония.
Той е роден на 23 януари 1872 г. в град Кукуш (днес Килкис, Гърция), който тогава е в рамките на Османската империя, в семейство на българи. Учи в български училища и лично се е декларирал като българин.
В запазената му лична кореспонденция и в официалните документи на ВМОРО той използва български книжовен език и нееднократно пише за българския народ, включително и прочутият му цитат в писмо до Никола Малешевски: "...какво да правим, когато си сме българи и всички страдаме от една обща болест!".
В Скопие Гоце Делчев се разглежда като един от най-важните бащи на македонската нация и държавност. Северномакедонските историци наблягат на идеята за "независима и автономна Македония", като интерпретират борбата на ВМОРО като чисто македонска национално-освободителна борба, отделна от българския национален проект. Сложният възел се заплита още през 1946 г., когато под натиска на тогавашната комунистическа власт в София костите на Гоце Делчев са предадени от България на Югославия и днес се съхраняват в църквата "Св. Спас" в Скопие.
Въпросът за съвместното честване и историческата истина за Гоце Делчев се превърна в ключова пречка пред европейската интеграция на Северна Македония. България настоява Скопие да признае общата история и българските корени на революционера.
dnes.bg
