Трима настоящи делегирани европрокурори, един бивш делегиран европрокурор, един бивш зам.-главен прокурор, един зам.-шеф на Районна прокуратура и един следовател в Столичната следствена служба са претендентите за бъдещ европрокурор на България, след като мандатът на сегашния, при това скандално и безпрецедентно отстранен от поста – Теодора Георгиева, приключва на 29 юли 2026 г.
Това са сегашните делегирани европрокурори Димитър Беличев, Михаела Райдовска и Светлана Шопова, бившият делегиран европрокурор Ивайло Илиев, бившият зам.-главен прокурор Десислава Пиронева, зам.-шефът на Софийската районна прокуратура Пламен Петков и следователят в Столичната следствена служба Бойко Атанасов. Такава е рекапитулацията за предстоящата кадрова битка на терена на Европейската прокуратура, след като срокът за подаването на документи изтече на 12 декември. Тя трябва да определи тримата фаворити и да изпрати имената им на съответните органи в ЕС. Там предстои изслушване от Комитета по избора в ЕС и назначаване на един от тях за български европрокурор с мандат от 6 години от Съвета на ЕС по предложение на министъра на правосъдието в България.
Голямата изненада сред кандидатите според запознати е Десислава Пиронева именно защото през 2020 г. тя беше определена за такъв, но се отказа от поста, за да стане заместник на тогавашния новоизбран и вече бивш главен прокурор. Иван Гешев, чийто мандат приключи предсрочно и фамозно през 2023 г.
Сведущи разкриват, че Пиронева дължи възхода си в Европрокуратурата на своята съселянка от община Хаджидимово и бивша вицепремиерка и претендентка за премиер на България при несъстоялата се ротация на т.нар. сглобка в правителството на ГРЕБ-СДС и „Продължаваме промяната“ - Демократична България, която се разпадна през 2024 г. - Мария Габриел.
Десислава Пиронева
След като правителството. на Николай Денков, в което Габриел беше представителка на ГЕРБ-СДС, отиде в историята, тя изгуби високите си позиции в ЕНП, включително през тази година не бе избрана за зам.-председателския пост в европейското семейство на десницата. Но в началото на този месец оглави структурата на ЕНП жени, което очевидно насърчава Пиронева отново да атакува европрокурорската длъжност от името на България.
Въпреки това наблюдателите на процеса са скептични за нейния избор, тъй като тя вече веднъж го е пренебрегнала в полза на кариерата си при Гешев.
Макар тогава Пиронева. да беше класирана първа от Комитета по избора след изслушването, проведено в Австрия, следвана от Светлана Шопова и Теодора Георгиева, по предложение на тогавашния правосъден министър Данаил Кирилов, в крайна сметка европрокурор стана третата. А изтеклите записи от „вилаета“, познат като „Осемте джуджета“, на изчезналия бивш следовател и задкулисен съдебен лобист Петьо Петров, по-известен като Пепи Еврото, станаха причина за отстраняването на Георгиева от позицията и започналото разследване срещу нея от европрокурора Лаура Кьовеши. Цялата тази врътка според запознати поставя под въпрос повторното избиране на Пиронева, овакантила поста за Георгиева, независимо от реабилитирането на застъпничката й Мария Габриел в ЕНП. Най-малкото, защото доверието на европейските фактори в нея е разклатено, тъй като не се знае дали Пиронева отново няма да направи някакъв пирует в полза на по-изгодна за нея кариера.
Това допълнително окрилява сегашния ръководител на европрокурорския офис в София след отстраняването на Георгиева – Димитър Беличев, да точи зъби за бъдещ европрокурор. Амбициите му отдавна са известни на посветените кръгове, както и симпатиите на Кьовеши към него, доколкото тя ще има влияние върху сегашния избор. Именно те определят Беличев като главен съучастник в действията на Георгиева за съдбата на дела, за които отстранената европрокурорка се оправдава, че не са придвижени под натиск на политически фигури, макар да няма нито едно доказателство за това.
Беличев бил твърдо убеден, че ще влезе в челната тройка, която ще се бори за български европрокурор, разчитайки и на подкрепата, и лобирането на един от членовете на тукашната Комисия по подбора, която вече е определена. Това е членът на ВСС Гергана Мутафова, на която Беличев дължи и цялата си кариера на юрист по пловдивска линия, включително и пребиваването си в ОЛАФ, преди да стане делегиран европрокурор. През годините, в които заемаше поста на делегиран европрокурор, името му бе забъркано в не един скандал, свързан както с изнасянето на подбрани пасажи от т.нар. първи сигнал на Пепи Еврото срещу Теодора Георгиева, така и с последния за отсъствието на и. ф. главен прокурор Борислав Сарафов, който знаково не присъства при гостуването на Кьовеши за откриването на офиса на българската европрокуратура в началото на този месец. Запознати твърдят, че именно Беличев е завъртял интригата с поканването на европейския прокурор, но липсата на покана към Сарафов, оправдавайки се с нежеланието на Кьовеши да се среща с него.
Другата сегашна претендентка да стане български обвинител №1 в ЕС е вече класираната веднъж за позицията Светлана Шопова, която след врътката с Георгиева, тръгнала от диванчето на Пепи Еврото, стана делегиран европрокурор. От изтеклия „диванен“ запис стана ясно, че тогава Шопова е била нежелана за позицията от заинтересованите лица, тъй като не била склонна да изпада в зависимости и да следва наставленията на заинтересованите задкулисни лобистки кръгове в съдебната система, които тогава са свирили мача. На този етап обаче Шопова зависи и от още един представител на Комисията по избора у нас, който е и неин председател. Това е сегашният зам.-министър на правосъдието Стоян Лазаров, чиято кариера тръгва от НСО, а е бил и шеф на охраната на ексглавния прокурор Никола Филчев. Лазаров има злополучна история с позицията на делегиран европрокурор у нас, за какъвто се е явявал на два пъти, но първия път е получил само един глас, а втория – нито един. От средите на магистратите твърдят, че заради тези провали на Лазаров той ще бъде крайно неблагосклонен към сегашните делегирани европрокурори, които кандидатстват за бъдещи европрокурори.
Затова под въпрос е и шансът на друга сегашна колега на Шопова - Михаела Райдовска. Още повече, че за нейното елиминиране има не една формална причина. От една страна, запознати споделят, че няма документални данни за явяването й на конкурс за предишния й пост в Софийска градска прокуратура, където е оглавявала специализирания отдел за борба с корупцията. От друга страна, това е липсата на каквито и да било резултати в работата на този отдел. А от трета се мълви, че Райдовска е била обект на деликатното внимание на разследващи именно по посока на нерегламентирана злоупотреба с влияние.
Друг претендент за наш представител в Люксембург е зам.-шефът на Софийската районна прокуратура Пламен Петков, който е бивш следовател. Той също има неуспешни опити за кариерен растеж по посока на европрокуратурата. През 2021 г. не успява да получи нужните гласове, за да стане делегиран европрокурор, а през 2022 г. не е избран и за член на ВСС от прокурорската квота. Името му се прочу наскоро покрай свидетелските му показания за присъствието на убития задкулисин съдебен лобист Мартин Божанов с прякора Нотариуса на коледен купон на Софийска районна прокуратура през 2021 г. Дали обаче това ще помогне за увеличаването на добавената му стойност като кандидат за български европрокурор, е въпрос, на който с днешна дата никой от кръговете на магистратите не се наема да отговори.
За сметка на това всички са категорични, че изборът на тукашната Комисия в никакъв случай няма да падне върху друг, подал документи кандидат за този пост - Бойко Атанасов. Всъщност неговото явяване на конкурса е най-малката изненада за магистратите, тъй като те го наричат „вечният кандидат“ за какви ли не позиции, все неуспешно. Претендирал е и за шеф на СРП, и за шеф на СГП, и за шеф на вече закритата Специализирана прокуратура, а и на Апелативната прокуратура. Борил се е и за член на ВСС, както и за делегиран европрокурор, но не е сполучил в нито една от надпреварите, което дава основание на наблюдателите да твърдят, че и този път ще изпадне от класацията. Те иронично го наричат „нашия Цончо Ганев", визирайки депутата от „Възраждане, който също има афинитет и готовност да е кандидат за всякакви постове.
Съдбата и на седмината претенденти за българската титулярна позиция в Люксембург обаче рязко увисна на косъм, след като правителството на Росен Желязков подаде оставка на 11 декември. Ако до изслушването на тези кандидати бъде назначено служебно правителство, това автоматично означава, че председателят на Комисията по избора - Стоян Лазаров, няма да може да упражни тези свои правомощия, тъй като той е част от политическия кабинет на сегашния правосъден министър Георги Георгиев и ще трябва да напусне ведомството заедно с него. Никой все още не знае кой ще бъде следващият правосъден министър, а според правилата именно човек от неговия кабинет трябва да оглави въпросната комисия.
При всички случаи тримата претенденти за български европрокурор трябва да бъдат определени до февруари, за да преминат през процедурата по изслушването им в Комитета по избора в ЕП, а впоследствие до края на октомври 2026 г., когато изтича мандатът на Кьовеши, един от одобрените да бъде посочен от нашия министър на правосъдието за българската дясна ръка на бъдещия европрокурор. Така на терена у нас се състезават четирима вече отъркали се в европрокуратурата като делегирани европрокурори – Димитър Беличев, Светлана Шопова, Михаела Радовска и Ивайло Илиев, и един, който се е отъркал в диванчето на Пепи Еврото. Като такава сведущите посочват Десислава Пиронева, тъй като, както стана ясно от изтеклия запис, там се взема решението класираният и оттеглил се български европрокурор да бъде заменен с оскандалената Теодора Георгиева. За другите двама се твърди, че участват на олимпийски принцип, но именно това може да сработи в полза на Пламен Петров.
Източник: Уикенд
