Пазарувайки на хранителен пазар до площад Бастилията в Париж миналата седмица, ден след като френското правителство се разпадна, Ан Шапелон не се съмняваше на кого да хвърли вината - не на популисткият десен "Национален фронт" на Марин льо Пен, което го свали, а по-скоро върху Еманюел Макрон.
Решението на президента да свика предсрочни избори през юни беше това, което хвърли страната в сегашната бъркотия. С парламент, който се оказа разделен, намирането на стабилно мнозинство се оказа неуспешно. Повечето французи изглежда са съгласни.
"Страшно е", казва 67-годишната Чапелън, която е пенсионирана медицинска сестра. "Да се налага да избираме нов премиер сега е лудост. Ако Макрон избере грешния, тогава той ще бъде този, който ще трябва да си отиде. И крайната десница ще спечели."
Въпреки че се страхува какво ще стане със страната й, собственото й бъдеще е сигурно: след като е работила 40 години, тя се пенсионира на 63 години с пенсия от €2400 на месец. Досега тази сума се покачваше в съответствие с инфлацията. Но нарастващата непосилност на ангажиментите на френската държава — включително към пенсионерите, които сега представляват малко над една четвърт от населението — и нежеланието да се увеличи данъчната тежест, която вече е най-високата в Европа, в крайна сметка стоят зад политическите криза, която избухна миналата седмица.
Когато "Националният фронт" се присъедини към враговете си отляво, за да свали Мишел Барние в парламентарен вот на недоверие в сряда, истинската му цел беше да направи позицията на Макрон несъстоятелна и да го принуди да се оттегли от президентския пост, въпреки че е изминал по-малко от половината му втория мандат.
Опитвайки се да оправдаят решението си да наложат още повече политическа нестабилност на Франция, поддръжниците на Льо Пен твърдят, че са били принудени да действат заради разпоредба в бюджета на Барние, която той се опита и не успя да приеме преди падането си, изоставяйки френския еквивалент на британското "тройно заключване".
"Индексирането на пенсиите спрямо инфлацията е обществен договор между тези, които са осигурили, и останалата част от обществото и държавата. Това е в закона", заяви Жан-Филип Танги, който говори за Националния митинг по икономически въпроси. "Неспазването на този ангажимент е нарушение на доверието за нас, това е абсолютна червена линия."
Макрон, който прие оставката на Барние, след като побърза да се върне от посещение в Саудитска Арабия, оттогава се е нагърбил с трудната задача да намери нов премиер.
Президентът взе съдбовното си - и сега изглежда погрешно - решение да разпусне парламента, след като "Националният фронт" спечели изборите за Европейски парламент през юни. Assemblée nationale, долната камара на парламента, която беше избрана след втория тур следващия месец, беше разделена между левия Нов народен фронт, центристите на Макрон и "Националния фронт".
След това му отне почти два месеца, за да назначи Барние, който прекара само три месеца в Hôtel de Matignon, официалната резиденция на министър-председателя. Този път задачата на президента може да е по-лесна, тъй като основните партии се страхуват, че повече нестабилност може да играе в полза на Льо Пен и нейните съюзници.
Ключът изглежда е да се убедят онези от умерената левица да се откъснат от своите по-радикални съюзници в Новия народен фронт и да се присъединят към коалиция с центристите и дясноцентристките републиканци. Човек, който може да постигне това, е Франсоа Байру - бивш министър и ръководител на центристкото Демократично движение, смятан за фаворит.
Ами самият президент?
В телевизионно предаване в четвъртък той повтори настояването си, че ще изкара пълния си мандат, който продължава до 2027 г. Но той е отслабена фигура.
Независимо дали пътува по света или посреща Доналд Тръмп и други високопоставени лица в Нотр Дам този уикенд, Макрон остава лицето на Франция и отговаря за външната политика. Но без парламентарно мнозинство той има много по-малко правомощия у дома. Le Monde говори за "бавния залез на Еманюел Макрон".
Междувременно дълговата бомба продължава да тиктака: в момента тя представлява малко над 110 процента от БВП, подхранвана от дефицит, който надхвърля шест процента.
Пазарите са притеснени
Миналата седмица еврото се срина до двегодишно дъно спрямо долара и разходите по заеми на френското правителство скочиха, изпреварвайки за кратко гръцките.
Ако някой трябва да е фен на Макрон, това са Андреа Абу и Ибрахим Ракиб - млади предприемачи, които работят в Station F - бивше железопътно товарно депо в югоизточен Париж. Station F твърди, че е най-големият стартиращ кампус в света, пълен с мебели в ярки цветове, машини за футбол на маса и странни скулптури.
Когато Station F отвори през юни 2017 г., наскоро избраният Макрон отиде да я открие. "Искам Франция да бъде стартираща нация", беше заявил той няколко седмици по-рано, говорейки на английски, за да изрази мнението си. "Това означава едновременно нация, която работи със и за стартиращи фирми, но и нация, която мисли и се движи като стартираща фирма."
34-годишният Абу, който основа Ellii, компания, която помага на възрастните хора да поддържат форма и активност, гласува за Макрон за първи път, но не можа да се накара да го направи отново пет години по-късно. "Той определено беше добър за стартиращи фирми. Дори имахме шанса да се срещнем с него в Елисейския дворец", разказва той пред The Times. "Но вижте болниците, образованието, полицията, всичко е катастрофа."
25-годишният Ракиб, който създаде Cleverlearn - фирма, работеща с изкуствен интелект, преди две години, след като завърши първокласно инженерно училище, вярва, че един от най-големите проблеми са неправилните държавни разходи. "Администрацията просто пилее пари по всякакъв възможен начин за най-глупавите неща", на мнение е той. "Има твърде много бюрокрация."
И все пак Макрон несъмнено има своите успехи: безработицата - особено за младите - отдавна проклятие за френската икономика, започна да спада от малко над 10% преди той да дойде на власт до 7,3% миналата година.
Чуждестранните инвестиции също нараснаха, отчасти благодарение на успеха на опита на Макрон да ребрандира Франция, отдавна известна с високите си данъци и груби работници, като благоприятна за бизнеса. Гласуването на Великобритания в подкрепа на Брекзит помогна за повишаване на привлекателността на Франция в сравнение с нейния съперник отвъд Ламанша.
И все пак някои от благоприятните за бизнеса мерки на Макрон за намаляване на данъците – главната сред тях премахването на данъка върху богатството, една от първите му стъпки след идването на власт – позволиха на опонентите му да го заклеймят като "президент на богатите", етикет, от който той така и не успя да се отърси.
Отстояването на зелената програма на Макрон междувременно провокира първия голям бунт от неговото президентство през есента на 2018 г., когато "жълтите жилетки" щурмуваха Париж събота след събота. Това, което започна като демонстрация срещу повишаването на данъка върху дизела, бързо се превърна в cri de coeur от провинцията и малките градове на la France périphérique.
Въпреки че първоначално той беше твърд, крайната реакция на Макрон беше да подкупи демонстрантите. Същото се случи и когато транспортните работници протестираха. Дори така необходимото — и силно противоречиво — повишаване на възрастта за пенсиониране от 62 на 64 години не успя да осигури много незабавни спестявания.
Което ни връща към тиктакащата бомба със закъснител на дълга.
Френските правителства отдавна се борят да балансират счетоводните книги, въпреки данъчните и социалните вноски, които миналата година достигнаха 45,6% от БВП - най-високото в ЕС, според Евростат. Последният път, когато това се е случвало, беше през 1972 г., в края на Les trente glorieuses, една икономическа златна ера, доведена до внезапен край след три десетилетия от петролната криза от 1973 г.
Свръхразходът продължи при Макрон и дясната му ръка Бруно Льо Мер, който управляваше икономиката от 2017 г. до този септември – като същевременно намери време да напише няколко успешни еротични романа.
Както навсякъде другаде, ситуацията се влоши значително от пандемията на Covid и инфлацията, която дойде след нея - въпреки че, вярно на формата, френското правителство беше по-щедро от много от своите съседи. Дефицитът е бил под лимита от три процента, определен от ЕС само през три от последните няколко години, тъй като така необходимите структурни реформи бяха отложени.
Благодарение на политическото и икономическото си влияние, на Франция отдавна й е позволено да продължава да прахосничи, за разлика от други по-малки държави-членки. Това се промени по-рано тази година, когато Европейската комисия стартира така наречената "процедура при прекомерен дефицит", за да я задължи да въведе ред в къщата си.
Колкото до Макрон... ако успее да състави правителство
През следващите няколко дни шансовете му да остане в Елисейския дворец до 2027 г. изглеждат добри.
Междувременно Льо Пен е изправена пред собствени предизвикателства. От края на септември тя и две дузини други водещи членове на нейната партия са изправени пред съда по обвинения в присвояване на европейски средства. Те отричат да са виновни. Ако присъдата, която трябва да бъде произнесена през март, е против нея, тя може да получи забрана за пет години да се кандидатира за политически пост - спъвайки четвъртия й опит за президент. Но тя все още можеше да устои, ако Макрон бъде изгонен преди това, което обяснява желанието й да предизвика криза.
Но какво да кажем за самата Франция? Страната, трябва да се отбележи, не може да се сравнява с Гърция в разгара на дълговата криза от 2011 г. Дори ако бюджетът не бъде договорен до края на годината, няма да има спиране на работата на правителството в стила на САЩ.
Френската армия от fonctionnaires (държавни служители) все още ще получава заплатите си. Пенсиите и обезщетенията ще продължат да се изплащат.
Неуспешният бюджет на Барние цели да спести 60 милиарда евро годишно – 40 милиарда от тях от съкращения на разходите, а останалите от повече данъчни приходи. Като се имат предвид вероятните политически компромиси, следващото правителство, независимо кой го ръководи, може да се затрудни да постигне толкова много.
Което оставя Франция с реалния дълг от 3,228 трилиона евро, както посочи Барние в последната си реч като министър-председател. "Ще остане. Няма да изчезне чрез магията на вота на недоверие."
dnes.bg
