Мъж на кралицата на шансона Богдана Карадочева, успешен певец, автор на над 200 незабравими шлагери – само тези няколко факта щяха да са достатъчни, за да е името на Стефан Димитров изключително популярно. Но има и още. Гениалният музикант е известен и покрай заниманията си с електронни медии. Той е бивш директор на БНТ и Нова тв, а до 2016-а управляваше и програма „Христо Ботев“ на БНР.
Уви, поводът за разговор с маестрото точно в този момент, е неприятен. Хит мейкърът легенда обяви преди дни, че забранява на Васил Найденов да пее песните му, тъй като се чувства ощетен. Двамата бяха първи приятели в продължение на половин век, но дружбата им вече е в историята.
- Г-н Димитров откога има напрежение между вас и Васил Найденов?
- Почти от половин година. Бях принуден да дам гласност, след като Васил изобщо не реагира. В телевизионно интервю казва, че той е написал песента „Там, на завоя“, че е съавтор с мен на музиката й, а това категорично не отговаря на истината. Написах я навремето за мюзикъла „Големаноff“ на Хачо Бояджиев. Предложих на Васил Найденов да се видим и да се разберем, защото и двамата сме възрастни хора. Изобщо не се обади обаче…
- Имаше ли вариант да премълчите, да подминете?
- Песента е съвместен продукт. Аз самият уважавам и аранжора, и текстописеца, и певеца. По същия начин и те трябва да имат респект към композитора. Първо е музикалната идея, след това е всичко останало. Формулата за една песен е да напишеш музиката, а след това да сложиш текст или обратното. И в двата случая музикалната идея е водеща. Ще дам пример с Франк Синатра, който пее световния хит „My Way“ („Мой път“). Той никога не е казал, че тази песен е негова, защото тя и не е. песента е френска, на Клод Франсоа, а след това е направен страхотният й текст на английски от Пол Анка. Франк Синатра я пее прекрасно, а има и още хиляди нейни изпълнители. Не ми се вярва някой от тях да е казал, че й е автор. В нашия бранш трябва да има култура и уважение един към друг, да не се преминават някои граници. И приятелството трябва да се уважава.
- След 50-годишно приятелство се скарахте с Васил Найденов. Допускате ли, че може и да се сдобрите, да възстановите дружбата си?
- Не изключвам тази възможност. Топката е в него. Забраних му да изпълнява моите песни само защото той не реагира по никакъв начин на апела ми. Не исках да се стига дотам, но…
- Имали ли сте и други конфликти с Васил през годините?
- Не, естествено, че никога. Богдана сега много страда. Тя толкова много обича Васил и Ивайло и е нормално да е изумена от случилото се. Надява се другата страна да реагира адекватно и да прояви възпитание и уважение.
- Навремето кой по-напред стана приятел с Васил Найденов – вие или съпругата ви Богдана Карадочева?
- Не мога да кажа. Богдана и Васил са съученици. Тя е съученичка и с мен. Всички сме съученици и приятели. Половин век искрено приятелство е това…
- Да предположим, че Васил ви се извини. Ще забравите ли случая?
- Не знам, не мога да прогнозирам нищо. Ще видим… Във всеки случай към момента извинение няма. Както вече казах, откакто съм му предложил да се видим и да се разберем, той изобщо не се е обаждал. Затова се принудих да му изпратя нотариална покана.
- Какво ще предприемете, ако въпреки нотариалната покана, с която му забранявате да изпълни вашите песни, Васил продължи да ги пее?
- Оставам това на съзнанието и морала му. Песните са с моя музика, но имат и други автори – текстописци, аранжори и т.н. Надявам се Васил да постъпи отговорно и да не се стига до разрастване на напрежението.
- Конфликти не сте имали с Васил през годините. А някакви проблеми?
- Никога преди не сме имали проблеми с Васил Найденов. Правехме песните си приятелски и затова те са и толкова хубави, и обичани от всички българи. Не съм му казвал: „Василе, тази песен ще ти струва 5000 или 10 000 лева“.
- Ако не се разберете с Васил и той престане да изпълнява вашите песни, които са любими на поколения българи, ще страдат и хората...
- Песните, които съм композирал за Васил, не са единствени в моето творчество. Писал съм и за братя Аргирови, „Тоника“, Богдана Карадочева, дует „Ритон“, Тони Димитрова, Йорданка Христова и кой ли не още. Шлагерите, които съм направил за тях, също са обичани от хората. В гилдията знаят, че не съм от тези, които първо искат парите. Мисля, че съм приятел с всички в нашия бранш, с никого досега не съм имал какъвто и да е било скандал, каквото и да е било напрежение. Преди време направих концерт и поканих певци да ми бъдат гости на сцената. Те казаха, че не желаят да им плащам за това, защото толкова много са пели моите песни. Толерантен съм с колегите, а усещам, че и те са с добро отношения към мен.
- Какъв точно е процесът на писане на музика при вас?
- Сложен процес е. Имам чувството, че това, което пиша, се отчита някъде горе. И когато резултатът не е добър, получавам сигнали, че трябва да преработвам. Има случаи, когато ставам нощно време да оправям някой акорд.
- Песните, създадени от вас и други автори от вашето поколение, са доста по-качествени от новите и са евъргрийни, а младите композитори не следват този модел. Защо? Не искат ли и тяхната музика да е вечна?
- Всичко стана много материално. Вадят се само фойерверки, целта е за един ден да се натрупат милиони. Така е не само у нас, а и по целия свят:
- Вие не сте ли си мечтали да бъдете милионер?
-Не, никога не съм искал за един ден да стана милионер. Гледам сега едни зловещо материални хора и се питам как не могат да разберат, че парите от този гардероб, пълен с евро, няма да могат да ги занесат никъде извън този свят. Няма начин просто – никой не е взел със себе си нищо, след като е умрял.
- Каква е пенсията ви?
- 10 000 евро (смее се). Чудя се на връстниците ми как свързват двата края без странични доходи. Никога не съм си мислил, че след 35 г. преход няма да се вдигне осезаемо благосъстоянието на народа. Та ние, българите, сме само 5-6 милиона души, което е половината от един голям световен град...
- Получавате ли редовно пари от „Мюзикаутор“ за песните ви?
- Пиано баровете, които са доста в България, не знам какви отчисления правят за авторите на песните, звучащи там. Не знам какви са и отношенията на певците със собствениците на заведенията. Те са длъжни по силата на Закона за авторското право да отчисляват за композиторите и текстописците. Пиано баровете би следвало да се отчитат пред „Мюзикаутор“, както правим всички ние, когато имаме концерти. Ето за това всъщност се боря аз. Редно е да има някакво справедливо разпределение на възнагражденията.
- С Богдана подготвяте ли нов концерт?
- Евентуално ще повторим концерта ни „Неизпети песни“ през септември.
Източник: Уикенд
