Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на изминаващата седмица. Този е №3 и е събрал близо 32 500 прочитания.
Идва ли нова световна икономическа криза? Каква ще е? Може ли да се избегне? Финансисти, предприемачи, инвеститори търсят отговор на този въпрос.
В “24 часа” председателят на АИКБ Васил Велев предупреди още на 10 септември: “Кризата е вече тук, не бива да губим време”. Защо над света е надвиснал призракът на Великата депресия, анализира на 9 август финансистът Емил Хърсев.
“24 часа” ще даде думата на експерти за сценариите за нова криза. Вижте днес анализа на Кристалина Георгиева от първата й реч като управляващ директор на МВФ, в който тя очертава перспективите за развитието. Акцентът на речта е “Забавянето на растежа изисква ускоряване на действията”. Публикуваме част от речта със съкращения, заглавието е на редакцията.
Растежът се забавя, 2019-а ще е най-слабата от десетилетие
Има опасност от загуба на стойност 700 млрд. долара
Да действаме сега, не да чакаме да ни връхлети следващата криза
В първата си реч като управляващ директор на МВФ Кристалина Георгиева очерта перспективите за развитието. Акцентът на речта е “Забавянето на растежа изисква ускоряване на действията”. Публикуваме част от речта със съкращения, заглавието е на редакцията.
Преди две години световната икономика се намираше в етап на синхронизиран подем. Измерено в БВП, почти 75% от икономиките в света ускоряваха растежа си.
Днес още по-голям дял от световната икономика се движи синхронно, но за жалост, този път растежът се забавя.
През 2019 г. очакваме забавяне в растежа на почти 90% от световните икономики. В момента глобалната икономика се намира в етап на синхронизирано забавяне.
Това мащабно явление означава, че растежът тази година
ще се понижи до
най-ниското си
ниво от началото
на десетилетието
Следващата седмица ще публикуваме доклада “Световни икономически перспективи”, който отразява занижените ни прогнози за 2019 и 2020 г. Номиналните цифри разкриват сложна ситуация.
Въпреки общото забавяне прогнозата за растежа на реалния БВП на близо 40 нововъзникващи пазари и развиващи се икономики е над 5% – включително в 19 страни в региона на юг от Сахара.
В САЩ и Германия безработицата достигна рекордно ниски нива. Но в различни страни с напреднали икономики, в това число САЩ, Япония и особено държавите от еврозоната, се наблюдава отслабване на икономическата активност.
В някои от най-големите нововъзникващи пазарни икономики като Индия и Бразилия тази година забавянето е още по-силно изразено. В Китай растежът постепенно се понижава спрямо дългогодишните си високи темпове. Тези нестабилни перспективи пораждат проблеми за страните, които вече са изправени пред трудности, в това число някои, които изпълняват програми за помощ от МВФ.
Кои са причините за забавянето през 2019 г.? Изправени сме пред редица проблеми и една обща тема: пукнатини.
Нека започна с търговията. В миналото сме обсъждали опасностите, произтичащи от търговските спорове. Сега виждаме, че те наистина имат отражение върху икономиката.
Растежът на
търговията в
глобален план е
близо до застой
Отчасти поради напрежението в търговските отношения активността в сферата на производството и инвестициите намалява значително в световен мащаб. Съществува сериозен риск, че това скоро може да засегне сектора на услугите и потреблението.
Междувременно пукнатините продължават да се разрастват.
Множество страни в момента водят спорове, които засягат и редица други важни въпроси. Валутите отново са в центъра на вниманието. Поради взаимносвързаните ни икономики въздействието на този фактор ще усетят още много страни.
Несигурността, която създава търговията, но също така Брекзит и напрежението в геополитически план спъват икономическия потенциал.
Дори при ускоряване на растежа през 2020 г. сегашните разломи могат да доведат до промени, които ще засегнат цяло поколение – прекъсване на вериги за доставки, изолиране на търговски сектори,
"цифрова
Берлинска
стена",
която ще принуди държавите да избират между различни технологични системи. Целта ни трябва да е да запълним тези пукнатини. Нашият свят е взаимносвързан. Затова и ответните ни действия трябва да бъдат координирани.
Аз вярвам, че ние можем да го направим. Как? Като започнем с освобождаването на потенциала на търговията да генерира растеж.
Освобождаване
на потенциала
на търговията
Посочих, че напрежението в сферата на търговията вече дава своето отражение върху икономиката. Позволете ми да онагледя думите си с един пример.
Тази графика е част от актуализирания анализ на митническите тарифи, който ще публикуваме следващата седмица. Тя показва прогнозираните загуби на световния БВП поради ескалиращия търговски конфликт между САЩ и Китай.
Стълбовете на графиката в синьо, жълто и виолетово показват преките разходи за компаниите и потребителите в резултат на трите кръга от въведените и прилагани митнически тарифи.
А сега погледнете стълбовете в червено. Ето това се случва, когато добавим очакваните вторични ефекти, включително спад на доверието и пазарни реакции.
Резултатите са ясни.
В една търговска
война всички
са губещи
За световната икономика кумулативният ефект на търговските конфликти може да означава загуба от приблизително 700 млрд. долара до 2020 г., или около 0,8% от БВП. За сравнение в приблизителна стойност това се равнява на цялата икономика на Швейцария.
Така че е необходимо да работим заедно — сега — за намирането на трайно решение на търговския проблем. Това изисква трудни решения и политическа воля. Но целта заслужава тези усилия.
Ключът към решението е да подобрим системата, а не да я отречем и загърбим.
Достъпът до нови пазари е ключова предпоставка за повишаването на жизнения стандарт. Той е част от отговора на въпроса ни как да запълним пукнатините. Но какво правим по отношение на другата част от въпроса, а именно насърчаването на по-висок растеж и създаването на повече възможности?
Когато говорим за подобряване на живота на хората, трудната работа започва у дома. Научих това от първа ръка в ранните години от живота си зад желязната завеса. Познавам високата цена на неадекватните политики. Станах свидетел и на това как възприемането на по-добри политики с международна помощ може да върне една страна и нейния народ на пътя на благоденствието.
Приоритети на икономическата политика за осигуряване на по-силен и по-устойчив растеж.
1. Мъдро използване на инструментите на паричната политика и укрепване на финансовата стабилност
Нека започна от паричната политика и финансовата стабилност. Централните банки по света се стремят да изпълняват своите мандати в трудни условия. Тяхната независимост е основа на стабилната парична политика.
По какъв начин централните банки изпълняват своя мандат най-ефективно? Те следва да предоставят ясна информация за своите планове, да продължат да се опират върху данните и
да поддържат
лихвите
на ниски нива,
когато това е целесъобразно. Особено предвид обстоятелството, че инфлацията в много страни остава ниска, а общият ръст на икономиката се понижава.
Лихвените проценти в много държави с напреднала икономика обаче вече са изключително ниски или отрицателни. В тези страни възможностите за допълнителни мерки чрез използването на традиционни инструменти могат да са ограничени.
Освен това продължителните периоди на ниски лихви са съпроводени от негативни странични ефекти и непредвидени последици. Да си спомним за пенсионните фондове и животозастрахователните компании, които поемат все по-големи инвестиционни рискове, за да продължат да постигат целите си за възвръщаемост. В рамките на надзорната ни дейност наблюдаваме поемането на все по-големи рискове от инвеститорите в целия свят.
Съчетанието от тези фактори създава финансова уязвимост. В някои страни фирмите използват ниските лихви и трупат дълг, за да финансират операции по сливане и придобиване, вместо да инвестират.
Последните ни анализи показват, че при настъпването на голям икономически спад корпоративният дълг под риск от неизпълнение може да достигне 19 трилиона долара, или почти 40% от общия дълг в осемте най-големи икономики в света. Това надхвърля нивата, на които станахме свидетели по време на финансовата криза.
Ниските лихви са друг стимул за инвеститорите да търсят по-висока възвръщаемост на нововъзникващите пазари. Това прави много от
по-малките икономики
уязвими спрямо внезапни
обрати в капиталовите
потоци
С други думи, необходими са ни инструменти за пруденциален надзор на макроикономическо ниво. Можем да използваме нови подходи за по-добро управление на дълга, овладяване на финансовите подеми и спадове и ограничаване на нестабилността.
Има обаче нещо, което трябва да заявим пределно ясно. Сами по себе си паричните и финансовите политики не са в състояние да решат проблемите, пред които сме изправени. Централна роля тук трябва да играе фискалната политика.
Чувала съм шегата, че МВФ означава “много внимание към фискалните въпроси”. Позволете ми да остана вярна на тази традиция и в следващата част да насоча вниманието ви към фискалната политика.
2. Привеждане в действие нафискални инструменти, които отговарят на съвременните предизвикателства
Сега е моментът страните с добри бюджетни показатели да използват — или да бъдат готови да използват — фискалната си мощ. Ниските лихви могат да осигурят на лицата, отговорни за определянето на политиките, допълнителен разходен ресурс.
В страни като Германия, Нидерландия и Южна Корея подобно увеличение на разходите, особено за инфраструктура и НИРД, би повишило търсенето и потенциала за растеж.
Тази препоръка не е общоприложима. Държавният дълг бележи рекордно високи нива във всички държави по света. Затова в страните с високо съотношение на дълг към БВП фискалните ограничения остават оправдани.
Разбира се, всяка държава ще избере най-подходящите за нея политики. Но във всяка страна намаляването на дълговете и дефицитите трябва да бъде постигнато по начин, който предпазва секторите на образованието и здравеопазването и работните места.
Всяка страна трябва също така да потърси отговор на въпроса кои ще бъдат
новите източници
на растеж
в този динамично променящ се свят. Придържането към основополагащите икономически принципи може да помогне.
Един от начините да се създаде по-широко бюджетно пространство е мобилизацията на вътрешните приходи. Намаляването на корупцията и използването на цифрови инструменти при събирането на данъци може да освободи ресурс и да даде тласък на нови инвестиции в хората. Едновременно с това би могло да подпомогне страните в постигането на Глобалните цели за устойчиво развитие.
3. Осъществяване на структурни реформи за бъдещ растеж
Моментът, в който страните решават кои политики биха били най-разумни в настоящия момент, вниманието ни трябва да продължи да бъде насочено към дългосрочната перспектива.
Потенциалните загуби на работни места вследствие на автоматизацията и променящата се демографска ситуация изискват от отделните страни да реформират структурата на своите икономики.
Ако не предприемем действия, много страни ще останат в плен на посредствения растеж.
Ново изследване на МВФ с фокус върху нововъзникващите пазари и развиващите се икономики показва как структурните реформи могат да доведат до увеличаване на производителността и да генерират огромни икономически ползи.
Тези промени са ключ към постигането на по-висок растеж в средносрочна и дългосрочна перспектива.
Подходящите реформи в правилна последователност могат да удвоят скоростта, с която възникващите пазари и развиващите се страни достигат жизнените стандарти на развитите икономики.
Знаем също така, че паралелното осъществяване на реформи от различни страни може да има допълнителен положителен ефект.
Кои политики дават най-добри резултати? (Дава примери от Чили, Гана, Ямайка и цитира пословица: “Трябва да скочим, преди да си намокрим краката.” - б.р.)
Това е напълно вярно. Ако продължим да чакаме да ни връхлети следващата криза, ще бъде твърде късно. Трябва да действаме сега. И трябва да действаме заедно.
4. Да прегърнем международното сътрудничество
Ето как виждам нещата аз. Въпреки нарастващата необходимост от международно сътрудничество, волята за взаимодействие намалява. Нагледен пример за това е външната търговия. Но
ние сме длъжни да
работим заедно
От безопасна адаптация към финансовите технологии до пълно прилагане на програмата за реформа на финансовото регулиране и борба с прането на пари и финансирането на тероризма.
Трябва да работим заедно и за справяне с промените в климата.
Изменение на климата. Това е криза, от която никой не е защитен и с която всеки от нас е длъжен да се бори.
Един от приоритетите ни в МВФ е да съдействаме на отделните страни да намалят въглеродните емисии и да станат по-устойчиви на изменението на климата.
Заключение:
Ако забавянето на световната икономика се окаже по-рязко от очакваното, възможно е да възникне необходимост от предприемането на координирани фискални действия.
Позволете ми да поясня. Ние все още не се намираме в подобна ситуация. Но ако се наложи да се готвим за възможността за предприемане на координирани действия, нека помним съвета на Шекспир: “По-добре да подраниш три часа, отколкото да закъснееш и минута.”
Нашите изследвания показват, че увеличаването на разходите е по-резултатно и има мултиплициращ ефект тогава, когато страните действат заедно. Или казано по друг начин, продължаващото синхронизирано забавяне може да породи необходимост от сихнронизирани ответни мерки.
Колко ефективен може да бъде този подход, видяхме в недалечното минало. Да си припомним 2009 г. и поетия от Г-20 ангажимент за съвместно стимулиране. Това е важно напомняне как държавите могат да защитят своите граждани, използвайки международното сътрудничество за взаимна изгода.
Позволете ми да завърша с това, с което започнах – с образа на синхронното плуване. Световната икономика все още расте, но този растеж е твърде бавен. Ако искаме да обърнем тази тенденция и да отговорим на стремежите на всички хора, ние не можем да си позволим бездействие. Необходимо е действие.
Източник: https:www.24chasa.bg
