Борбата със сивия сектор е сред основните приоритети на Камарата на строителите в България, казва председателят на Управителния съвет
- Г-н Терзиев, в края сме на тежка година за строителния бранш. Каква е вашата оценка за развитието на сектора?
- Искам да поздравя всички с професионалния празник на българските строители – Димитровден. На този ден си правим равносметка за изминалата година, поставяме нови, по-амбициозни цели за дейностите, които ще извършим през следващата година, и награждаваме най-добре представилите се компании, с които се гордее целият бранш.
Данните за строителния сектор през 2019 г. са много добри. Българските строители за поредна година доказаха, че работят на световно ниво, покриват най-високите критерии, по нищо не отстъпват на европейските и световни конкуренти. И за това говорят проектите, които бяха завършени качествено и в срок през годината.
Цифрите са красноречиви. За първото полугодие на 2019 г. произведената продукция в отрасъл „Строителство“ е на обща стойност 6.978 млрд. лв., което е с близо 17% повече от същия период на 2018 г. Сградното строителство достигна рекордните за последните години 4.141 млрд. лв., или над 21% ръст. Инженерното строителство бележи ръст от 10% до 2.837 млрд. лв. И всичко това при спад в броя на обявените обществени поръчки. Предварителните данни за второто полугодие са още по-впечатляващи, което ме прави оптимист, че 2019 г. ще е успешна година за сектор „Строителство“.
- Кои са основните предизвикателства пред бранша?
- Най-важната задача е да създадем добри условия, за да може браншът да работи нормално. Това включва намаляване на административната тежест за фирмите и промени в изискванията към строителните компании при кандидатстване по обществени поръчки. През последните години възложителите подобриха значително тръжните документи и процедурите. Работи се при по-ясни правила, но все още при някои обществени поръчки част от критериите за кандидатстване са дискриминационни и завишени, което създава усещане, че победителите са предизвестени. Крайно време е браншът да бъде включен при разработването на методиката и условията за участие и класиране. Готови сме да предоставим квалифицирани експерти, които да участват в комисиите по изготвянето на тръжни документации и оценяването на проекти.
Другото много сериозно предизвикателство е липсата на работна ръка и квалифицирани кадри. България е с най-ниска часова ставка в цяла Европа. През последните години добрите строители масово напуснаха страната и отидоха в Западна Европа, където търсенето е голямо, а заплатите са в пъти по-високи. За да върнем подготвените кадри и да задържим тези, които още са в България, трябва да повишим заплащането на труда. Това обаче е свързано с повишаване цените на строителния продукт. Многократно сме обсъждали и вариант за по-дългосрочно наемане на работна ръка от страните извън ЕС, но за това трябва да помогнат държавните институции, като облекчат режима за издаване на работни визи.
- Какви са приоритетите на камарата за следващата година?
- Един от основните приоритети е борбата със сивия сектор. Фирмите в Централния професионален регистър на строителя са 5275. Спрямо същия период на миналата година броят на фирмите, които работят на светло, се е увеличил с 376. Това показва, че макар и бавно, мерките и промените в нормативната уредба, които КСБ инициира, дават резултат. За съжаление има близо 13 хил. фирми и „строителни бригади“, които продължават да работят на тъмно, без да плащат данъци и осигуровки. А от това загубите за държавната хазна надхвърлят 1 млрд. годишно.
Промените, които инициирахме в Закона за устройство на територията, дават резултат. В момента фирми, които не са вписани в регистъра, имат право да извършват строителна дейност само до 100 кв. м. Следващата ни цел е да се забрани изцяло дейността на фирми, които не са в регистъра.
От изключителна важност е и да се направят промени в Закона за Камарата на строителите. За да функционираме нормално и да се саморегулираме като бранш, е необходимо да се дадат повече правомощия на КСБ. В момента членуването в камарата е доброволно. Нямаме правни инструменти да санкционираме фирми, които не спазват Етичния кодекс на строителя. Можем да ги изключим като членове на камарата, но не можем да им попречим да продължат своята дейност.
- Какви са конкретните ви искания за промени в нормативната база?
- За нас е от изключителна важност разделянето на Закона за устройство на територията на два нормативни акта - за териториалното устройство и за строителството. В сегашния вид ЗУТ има над 80 изменения и поправки. Не е достатъчно ефективен и не поставя отделните участници в процеса при равни условия.
Необходимо е да се засили отговорността на всички участници в строително-инвестиционния процес. В момента отговорност носят главно строителите и няма никакви последици за проектантите, строителния надзор и инвеститорите, без значение дали те са допуснали грешка. В последната година има много примери, че при определени проекти има грешки и пропуски и от другите участници в инвестиционния процес. А в крайна сметка санкциите и неустойките са за строителя. Това се отразява върху имиджа на строителните компании, а и ние плащаме за грешките на другите. Не е справедливо. Проучихме европейския опит и сме готови с конкретни предложения в регламентирането на правата, задълженията и отговорностите на участниците в процеса.
Друга важна промяна, за която камарата работи усилено, е увеличаването на гаранционните срокове за изпълнени строително-монтажни работи. Позицията ни е, че сроковете не трябва да се увеличават механично, а да бъдат съобразени с конкретните обекти, както и с гаранционните срокове на материалите и съоръженията, вложени в проекта. Напоследък все по-често се случва от нас да се изискват по-дълги гаранционни срокове, отколкото дават производителите на материалите и техниката, която влагаме в обектите. И всичко е за наша сметка. Смятаме, че сроковете трябва да започват да текат веднага след подписване на Акт 15, а не както е сега – след Акт 16. Звучи парадоксално, но в момента има обекти, чиито гаранционни срокове вече са изтекли, а те все още не са въведени в експлоатация.
- В парламента предстоят промени на Закона за обществени поръчки. Какво е вашето становище?
- Един от най-сериозните проблеми, които спъват инвестиционния процес, е обжалването на процедурите. В някои области над 80% от търговете се обжалват. Трябва да се прекрати порочната практика всеки да може да обжалва и да отлага реализацията на важни проекти. За спъване на инвестиционния процес трябва да се носи отговорност. Настояваме за предварително изпълнение на поръчките преди края на обжалването, каквато е практиката в редица европейски държави. Въвеждането на предквалификация за големите обекти е едно от възможните решения на проблема. Това ще намали сроковете, ще елиминира фиктивните основания за обжалване и ще гарантира, че проектът ще се реализира от фирми с достатъчен опит и капацитет.
Източник: https:www.24chasa.bg
