Дара, която тръгна като нещо, подобно на имитация/копие/нова версия/следствие на Гери Никол и Тита, взе правото да представя България на Евровизия с взето оттук-оттам/имитации на Адел/Бийонсе в първия и на Кристина Агелира/Лейди Гага във втория тур на конкурса на БНТ. Журито и публиката я предпочетоха пред оригинали като Прея, световно звучащата група InnerGlow и пълното с енергия съзвездие Керана и Космонавтите.
Дори само участието в предаването на малтийския представител на конкурса, който дели един и същи полуфинал с нас - Айдън, показва огромната разлика в класите, уви, не в наша полза. Освен оригинален, артистичен и пластичен - всичко, което Дара НЕ е, той има удивително силно парче Bella, което се помни чуто дори само веднъж и се върти в главата с дни. Друг е въпросът, че БНТ не успя да покаже детайлите на мини спектакъла на Айдън, на ключовите му жестове, поради неумението да ги забележи и да оцени поне по начина, по който са акцентирани от малтийската телевизия - трябваше само да се погледне. Непростима липса на разбиране и усещане какво е съвременното визуално изкуство.
На фона на неговото представяне, което е плод на умно измислена цялостна неимитационна концепция, ние показваме срамна провинциална липса на вкус.
За огромно съжаление, нито БНТ, нито журито, нито гласуващите фенски агитки имат каквато и да било идея какво се търси на Евровизия. А нивото на българската попмузика, особено визуално, е на доста мизерна художествена самодейност, основана на просто наподобителство. Язък за някои нелоши гласове. Апропо, Дара и в това отношение е далеч от редица финалисти - от Роксана и Мона до отпадналите Фики и Валл - всички те със собствен почерк в пеенето, да не говорим за мощта на Михаела Маринова от последната подборка.
Екип на 19 минути
