Пленкович призовава за реализъм относно графика за членство
На годишната среща по сигурност в Мюнхен, където европейските лидери говорят с внимателни фрази за война и мир, хърватският премиер отправи трезва нотка към европейските амбиции на Украйна.
Андрей Пленкович заяви, че Украйна трябва да бъде „реалистична“ относно перспективите си за присъединяване към Европейския съюз, дори когато лидерите в Киев продължават да изразяват надежда, че страната може да бъде готова за членство до 2027 г., пише The Dubrovnik Times.
Говорейки на конференцията по сигурност в Мюнхен, Пленкович предупреди, че приемането на толкова голяма и икономически разклатена страна като Украйна ще се отрази на финансите и политиките на блока. Приемането на Украйна в 27-членния съюз, каза той, ще има „огромно въздействие“ върху европейския бюджет, както и върху селскостопанската и кохезионната политика на блока - два стълба, които разпределят милиарди евро между държавите членки.
„Трябва да бъдем реалисти“, каза Пленкович по време на панел, посветен на Украйна. „Има политическа воля, но трябва да осъществим това технически по начин, който не създава сериозен дисбаланс във функционирането на Европейския съюз.“
Неговите забележки подчертаха нарастващата пропаст между политическата символика и институционалната реалност. След пълномащабното нахлуване на Русия, европейските лидери многократно потвърждават, че бъдещето на Украйна е в Европа. Но превръщането на този стремеж в пълноправно членство остава далеч по-сложно начинание.
Марта Кос, европейският комисар по разширяването, беше по-директна. Според настоящата методология за разширяване, каза тя, би било „невъзможно“ Украйна да стане член на 1 януари 2027 г.
Кос посочи Швеция като пример за дългия процес.
Дори като една от най-развитите страни в Европа, Швеция преговаря три години, преди да се присъедини към блока. Украйна, за разлика от нея, е изправена пред монументалната задача да възстанови икономиката и институциите си, като същевременно отблъсква война.
Пътят на Хърватия към членство предлага още едно напомняне за необходимото време и политически капитал. Страната, която сега е най-младият член на Европейския съюз, се присъедини през 2013 г., след като започна преговори за присъединяване през 2005 г. - един от най-дългите преговорни процеси в историята на разширяването. През 2021 г. Загреб подписа споразумение с Киев, за да помогне на Украйна да се ориентира в процеса на присъединяване, като се позова на собствения си опит в реформите.
Президентът на Украйна Володимир Зеленски продължава да настоява за осезаем график.
Присъединяването към Европейския съюз (ЕС) изисква единодушно одобрение от всички съществуващи държави членки, а съпротивата остава залегнала в някои столици. Най-гласовитият противник е Виктор Орбан, деснопопулисткият министър-председател на Унгария, който твърди, че приемането на Украйна може да въвлече Европейския съюз по-директно във война и да дестабилизира вътрешния баланс на блока.
trud.bg
